Казах на мъжа си да си върви

Чака те дълга вечер, ще стискам палци 

Първо-ясно е, че ще откаже и че ще прави сцени.Тези сцени са в широк спектър-от рязане на ръце до рязане на теб, имай го предвид, затова-задължително свидетел!!!!!Трябва да не си сама.И чисто физически, като се запъне и не излиза-няма как д а го изтикаш навън.

Според мен трябва просто да смениш бравата. Той няма просто така самичък да се изнесе, само щото си му казала.

Ми те нещата при теб са пределно ясни Никоя.
От втория ти пост, второто изречение е за КИНТИТЬЕ.
Как може да си с някой с когото искаш да създадеш семейство и да ми говориш за КИНТИТЬЕ?
 
Респект мейт!

гледай напред,...много се проточи това изнасяне,...мислех,че вече си го забравила даже...Вземи наи после твърдо решение,какво точно искаш да направиш,иначе излиза,че само го заплашваш

"Любящ баща и отдаден съпруг"?!... Не се очудвай, ако не получиш повече отговори.

Не се главоблъскай, в 99% от случаите, в които жената моли мъжа си да се изнесе, се случва това. После може да има и молене по телефона или да живо да си дадете шанс, с уверения в безкрайна обич.
Спокойно давай напред и ще се увериш, че само след седмица-две ще има нова кака на хоризонта и ще живее щастливо и доволно.

Също така се подготви за това, че оттук насетне постоянно ще ти се напомня, че ти си развалила семейството, отсега ти казвам да не си го слагаш на сърце

Хайде, сега дишай дълбоко и мисли за новото си бъдеще   

..е какво да диша, тя доколкото разбирам още се триуми и не знае дали да го гони.

Ма той голям номератор  Това е едната реакция, по-добрата - с размазването по пода.  Другата би била агресия. Ми и мене да ми търпеше магариите някой с години и аз щях да се размазвам по пода! Хич не се връзвай, като иска да бъде много любящ, нека се изнесе пък да ви глези от разстояние, като толкова иска да се променя. Ама няма. Цялата работа е, че иска да е като преди всичко.

Със сигурност ще дойде моментът, в който ще се наложи - Или/ Или. Добре е да си готова за него, защото каквото и да решиш ще бъде по-добре от тези дни на терзания .
Лично аз съм на мнение, че изходът е предрешен и то не в полза на безоблачното ви съвместно съжителство.

знам аз че първото ми усещане не ме лъже
авторката, още много ще почакаме преди да се случи нещо при теб
ти самата не си готова...кога ще станеш - никоя не може да прецени
понеу си изясни че не ти стиска и не е нужно да разиграваш сцени а после да клякаш - даваш му още повече сила в ръцете като му показваш своята нерешителност

Хората (в частност мъжете) са противоречиви същества. В един момент могат да мислят (вярват) едно, в следващия - друго. Някои пък и не се тормозят много да мислят, а приказват каквото им изнася към момента. Няма особено значение кой от двата вида е... Важното е, че не е от третия вид, които разбират и подкрепят с действия смисъла на казаното - ако за него нямаше живот без теб, да го беше доказал многократно досега с усилия и действия, а?

Аз имам една приказка - не гледай дървото, ами гората. Не гледай моментната му реакция, а си спомни цялото му присъствие през всичките години. Ако 14 години не е бил отдаден съпруг (ти как формулираш "отдаден"?), най-вероятно няма да стане такъв, понеже не му изнася, а и ти не знаеш явно как да го накараш да бъде такъв.

Понеже все пак се колебаеш и явно ще му дадеш шанс, поне постъпи разумно. Кажи му условията си да продължите да живеете заедно - ти разпредели задълженията справедливо (както е редно) - финансовите и организационните задължения, грижите по децата... и определи контролен срок, в който ако ти не се почувстваш удовлетворена от нивото му на съдействие, той да знае, че трябва да се изнася...

аз не мисля, че реално ние жените толкова чак сме слепи
аз поне не съм и ако съм давала грешни шансове - било е в пълно съзнание на случващото се и възможните ми грешки
тея дни мислех по въпроса...примерно аз не съм заблудена относно някои възможни рискове с мъжа ми след всичко което той е направил .... но лично стигнах до извода,че шансовете да преживея добре времето до момента когато нещо лошо може да се случи - не са малки...
затова си мисля, че и авторката надали е тъпа и вярва на мъжа си
просто не е узряла в решението си
има гняв, има причини...но виждайки не малко жени като мен - мисля си, че преценката кога да си идеш - за всекиго е различна и за някои от нас тя се базира на широк спектър от нещо, които мъжа трябва да прави
днес напр съм бясна....по чисто битови причмини и личностни неудовлетворения
ако искам да си тръгна - ЩЕ СИ НАМЕРЯ причина....но ако искам да остана и съм честна не само ядосана - ще намерря причина и за това
въпрос на личностна нагласа е какво да дириш в един селски двор-каквото е семейството -яйца или лайна....има и от двете, зависи от търсещия кое иска да намери
та авторката - когато ти дойде времето и узрееш нищо няма да те спре
до тоганва - пиши да пускаш пара...и помага, поне човек не е съвсем сам с преживяванията си и болката си

но златно правило е да не почваш война която не можеш да завършиш
не се перчи ще направя това и онова ако не можеш да го завършиш - мъжете просто остават още повече с впечатление че са силни и ни владеят...и не са далеч от истината.....
не че да не поставяш условия, но да не е нещо дето не можеш да сътвориш наживо!
 

Много е умно това, дано повече момичета го прочетат и го осмислят.