Искам вашето мнение. Нормално ли е когато живеете с един човек, той поне веднъж на ден да се чува с бившата си жена, която гледа детето му и живее в неговата къща? Че понякога и по няколко пъти. Когато му направя забележка че не ми е приятно той да мисли какво ще вечерят ми отговаря,че трябва да се грижи за дъщеря си, да проверява всеки божи ден какво правят, къде са и едва ли не какво ще ядат. И това било нормално???!!! Вие как мислите?
- Публикувана: 22 ноем. 2008, 15:11 ч.
- Последно мнение: 24 ноем. 2008, 15:45 ч.
Нормално ли е това?
Не. Извинявай за въпроса, но вие заедно ли живеете или само се виждате всеки ден? 
За мен е абсолютно нормално един баща, независимо женен или разведен за майката на детето си, да се чува с майката по няолко пъти на ден /особено ако не вижда детето си всеки ден/ и да се интересува от него - какво е яло, как е спало, как върви училището и т.н.
Ненормално е да не се интересува.
Ако детето е достатъчно голямо, бащата може да се обажда директно на детето, но пак е добре да се чува "контролно" и с майката.
Браво на такива отговорни бащи.
Като е разведен, не означава, че е разведен и с детето/децата си.
А ти предполагам си знаела, че той има дете преди да заживеете заедно...
Ненормално е да не се интересува.
Ако детето е достатъчно голямо, бащата може да се обажда директно на детето, но пак е добре да се чува "контролно" и с майката.
Браво на такива отговорни бащи.
Като е разведен, не означава, че е разведен и с детето/децата си.
А ти предполагам си знаела, че той има дете преди да заживеете заедно...
Кога са се разделили, той ли я е напуснал? Иначе за мен е по-разбираемо тези разговори да се водят в твое отсъствие, най-малкото да не те дразни, след като си му показала, че не ти е приятно.
... все едно тя не е майка, чака на бащата и на бабата на детето и да се грижат за него едва ли не.
Има жени, които наистина предпочитат да има на кого да се опрат и кой да ги посъветва, което е нормално. Ти за 3 години не си ли свикнала с разговорите и общуването им?
Виж, наистина звучи абсурдно, 4 години да не си се дразнила и сега изведнъж да се присетиш. Щом е от 4-5 години така, няма да се промени и наистина явно го прави заради детето.
Късно е да се присещаш за това сега и да искаш да се промени. То явно и детето е голямо вече.
Няколко пъти на ден... Не е някак "нормално" (не е добра думата, наистина), но вече е навик. Трудно ще го откажеш от навика му.
Аз твърдо ти заявявам, че не бих могла да издържа 4-5 години по този начин, та каквото ще да става.
Късно е да се присещаш за това сега и да искаш да се промени. То явно и детето е голямо вече.
Няколко пъти на ден... Не е някак "нормално" (не е добра думата, наистина), но вече е навик. Трудно ще го откажеш от навика му.
Аз твърдо ти заявявам, че не бих могла да издържа 4-5 години по този начин, та каквото ще да става.
Не мога да разбера къде е пробемът.
С мъжа ми сме щастливо женени, но винаги, когато единият е сам с децата, другият му се обажда поне по 5-6 пъти на ден с въпроси от типа "спаха ли", "ходихте ли на разходка", "студено е - да им облечеш пуловери". И не става въпрос, че някой от нас чака другият да се погрижи за децата, мързи го, не се сеща или вторият дава акъл, не изпитва доверие и нещо подобно. Става въпрос за елементарна загриженост за собствните ни деца...
С мъжа ми сме щастливо женени, но винаги, когато единият е сам с децата, другият му се обажда поне по 5-6 пъти на ден с въпроси от типа "спаха ли", "ходихте ли на разходка", "студено е - да им облечеш пуловери". И не става въпрос, че някой от нас чака другият да се погрижи за децата, мързи го, не се сеща или вторият дава акъл, не изпитва доверие и нещо подобно. Става въпрос за елементарна загриженост за собствните ни деца...