В последния брой на в-к Капитал ми попадна интересна статия за адаптацията на децата в детските градини в Швеция, където акцентът пада върху това максимално да се избегне стресът, на който е подложено детето при отделянето от родителите. Тъй като синът ми е във възраст, в която точно това ни престои, за мен темата е много актуална и мисля, че ще бъде интересно и на вас - http://www.capital.bg/show.php?storyid=582673
- Публикувана: 20 ноем. 2008, 09:58 ч.
- Последно мнение: 23 ноем. 2008, 16:22 ч.
Адаптация в ДГ- колко по-лесно може да бъде всъщност
Статията е много добре написана. Сега остава да я прочетат и другаде, а не само във форума и някой да се удари в главата, че наистина с ревове и писъци нестава.
Имам позната израелка, детето й е на 1 г и 10 м и посещава ДГ към Израелската общност в БГ. Кокато тръгна беше само за по 2-3 часа и тя стоеше с него, било в стаята за игра било в друга, предназначена за родителите където могат да изпиат по кафе, да прочетат нещо и да поговорят с др.родители или педагозите. Постепенно времето се увеличаваше и за около 3 седмици детето свикна, без да е имало ревове и истерии.
Имам позната израелка, детето й е на 1 г и 10 м и посещава ДГ към Израелската общност в БГ. Кокато тръгна беше само за по 2-3 часа и тя стоеше с него, било в стаята за игра било в друга, предназначена за родителите където могат да изпиат по кафе, да прочетат нещо и да поговорят с др.родители или педагозите. Постепенно времето се увеличаваше и за около 3 седмици детето свикна, без да е имало ревове и истерии.
Статията наистина е добра.
А примерът с Швеция звучи като научнофантастичен филм за нашата действителност.
Едва ли скоро в България някой ще разреши на родителите такова нещо.
Яслата на дъщеря ми беше на втория етаж. Не даваха на родителите да се качват по стълбите дори за да посрещнат/изпратят децата си. Изтръпвах всеки път като видех някое детенце на годинка и нещо, което клатушкайки се, се опитваше да слезе по стълбите.
А примерът с Швеция звучи като научнофантастичен филм за нашата действителност.
Едва ли скоро в България някой ще разреши на родителите такова нещо.
Яслата на дъщеря ми беше на втория етаж. Не даваха на родителите да се качват по стълбите дори за да посрещнат/изпратят децата си. Изтръпвах всеки път като видех някое детенце на годинка и нещо, което клатушкайки се, се опитваше да слезе по стълбите.
А примерът с Швеция звучи като научнофантастичен филм за нашата действителност.
Точно това си помислих и аз докато четях.
Може би за внуците ни нещата малко ще се променят, но за децата ни не виждам надежда..
Не съм имала проблем да оставам колкото си пожелая в групата на дъщеря ми при постъпването й на детска градина. Един баща пък седеше плътно по цял ден. Въпреки това, след първоначалния ентусиазъм на децата, в момента и двете реват като разпрани, при завеждането им в детската градина.
Аз, като малко също ревях и не щях да ходя. Нямаше причина за което, обаче. Просто така, ей тъй, не исках, и толкоз. Същото е й при дъщеря ми. Всичко е строго индивидуално и е до конкретно дете, а не по принцип.
Аз, като малко също ревях и не щях да ходя. Нямаше причина за което, обаче. Просто така, ей тъй, не исках, и толкоз. Същото е й при дъщеря ми. Всичко е строго индивидуално и е до конкретно дете, а не по принцип.
Разбира се, че може да бъде лесно.
Но все още у нас битуват много, много стари разбирания за възпитанието. Аз лично смятам, че когато педагозите вършат с любов работа си, нещата могат да тръгнат да се променят, макар и бавно.
Една от първите сутрини, като водих сина си в детската градина, а той хич не искаше (въпреки, че вече цяла година беше ходил в яслата), госпожата ми предложи аз да го вкарам вътре. Благовъзпитано се събух, влезнахме за ръчичка, той ме заведе да ми покаже леглото си, след това ми каза, къде и с какво ще си играе и съвсем спокойно ми махна и ми пожела "приятен ден". Толкова - жест за минута, а направи чудо
Между другото специално погледнах лицата на другите деца в групата, не ми изглеждаха разстроени, затова че аз съм там за тази една минута.
Но все още у нас битуват много, много стари разбирания за възпитанието. Аз лично смятам, че когато педагозите вършат с любов работа си, нещата могат да тръгнат да се променят, макар и бавно.
Една от първите сутрини, като водих сина си в детската градина, а той хич не искаше (въпреки, че вече цяла година беше ходил в яслата), госпожата ми предложи аз да го вкарам вътре. Благовъзпитано се събух, влезнахме за ръчичка, той ме заведе да ми покаже леглото си, след това ми каза, къде и с какво ще си играе и съвсем спокойно ми махна и ми пожела "приятен ден". Толкова - жест за минута, а направи чудо
Между другото специално погледнах лицата на другите деца в групата, не ми изглеждаха разстроени, затова че аз съм там за тази една минута.
Всичко зависи от родителите, ако искат да останат, ще останат.
Но като цяло пускат децата си на градина, защото те тръгват на работа, така че им е невъзможно на практика.
Другият минус е, че ако има родители, тези, на които ги няма, ще започнат да плачат, дори да им харесва там.
И не на последно място - всичко зависи от характера на детето, моето не е плакало нито 1 ден, от първи ден ходи с желание, други плачат до 3-та група, децата са различни.
Но като цяло пускат децата си на градина, защото те тръгват на работа, така че им е невъзможно на практика.
Другият минус е, че ако има родители, тези, на които ги няма, ще започнат да плачат, дори да им харесва там.
И не на последно място - всичко зависи от характера на детето, моето не е плакало нито 1 ден, от първи ден ходи с желание, други плачат до 3-та група, децата са различни.
Системата в държавата, в която живея, е много подобна на описаната в статията.
Синът ми тръгна на "отворена детска градина", наричана тук "плейцентър" с мен на 20 месечна възраст, а на 3 и половина години сам на детска градина. НИКАКЪВ проблем с адаптацията не сме имали. По тукашните правила, тръгна на училище веднага след навършването на 5 години. Беше единствения нов в класа за известно време - пак никакъв проблем. Да отбележа, че на родителя на новото 5-годишно дете в класа се разрешава да постои няколко часа първите 2 дни с детето си и да проследи занимянията.
Синът ми тръгна на "отворена детска градина", наричана тук "плейцентър" с мен на 20 месечна възраст, а на 3 и половина години сам на детска градина. НИКАКЪВ проблем с адаптацията не сме имали. По тукашните правила, тръгна на училище веднага след навършването на 5 години. Беше единствения нов в класа за известно време - пак никакъв проблем. Да отбележа, че на родителя на новото 5-годишно дете в класа се разрешава да постои няколко часа първите 2 дни с детето си и да проследи занимянията.
Мами, тук има безброй детски клубчета, в които се организират сходни с тези в ДГ занимания и родителят може да стои колкото си иска. Иван като навърши 1 година чеше чест гостенин на такива клубчета и ми се е случвало да го оставям сам, докато пия кафе или пуша цигара навън или в съседно помещение. При нас стресът дойде от факта, че трябваше по спешност да тръгне целодневно на ДГ и нямаше време за по-солидна подготовка, но мисля, че тези които имат време могат добре да подготвят децата си точно с тези клубчета. Иначе за държавните градини нещата скоро няма да се променят... За съжаление...
Дъщеря ми посещаваше ДГ в България 2 г. Сега от 1 месец е в немска градина и в началото ходихме с нея. Дори първите два дни и мъжът ми идва, защото не говоря добре немски. Стояхме вътре в стаята, а тя си играеше с децата. А сега като я водим сутрин, също може да влизаме и да си поиграем 10-15 мин.
Всичко зависи от родителите, ако искат да останат, ще останат.
Но като цяло пускат децата си на градина, защото те тръгват на работа, така че им е невъзможно на практика.
Другият минус е, че ако има родители, тези, на които ги няма, ще започнат да плачат, дори да им харесва там.
И не на последно място - всичко зависи от характера на детето, моето не е плакало нито 1 ден, от първи ден ходи с желание, други плачат до 3-та група, децата са различни.
Но като цяло пускат децата си на градина, защото те тръгват на работа, така че им е невъзможно на практика.
Другият минус е, че ако има родители, тези, на които ги няма, ще започнат да плачат, дори да им харесва там.
И не на последно място - всичко зависи от характера на детето, моето не е плакало нито 1 ден, от първи ден ходи с желание, други плачат до 3-та група, децата са различни.
Напълно подкрепям! Не е имало проблем да оставам, но не ми се е налагало, защото синът ми ходи с желание от първия миг, в който прекрачи прага на детската градина. Твърде индивидуална е адаптацията, за да се генерализира колко хубаво е "там" и колко кофти "тук". Познавам достатъчно деца, за които адаптацията не е никакъв проблем. За мен проблемът е повече в родителите, отколкото в децата.
Всичко зависи от родителите, ако искат да останат, ще останат.
Но като цяло пускат децата си на градина, защото те тръгват на работа, така че им е невъзможно на практика.
Другият минус е, че ако има родители, тези, на които ги няма, ще започнат да плачат, дори да им харесва там.
И не на последно място - всичко зависи от характера на детето, моето не е плакало нито 1 ден, от първи ден ходи с желание, други плачат до 3-та група, децата са различни.
Но като цяло пускат децата си на градина, защото те тръгват на работа, така че им е невъзможно на практика.
Другият минус е, че ако има родители, тези, на които ги няма, ще започнат да плачат, дори да им харесва там.
И не на последно място - всичко зависи от характера на детето, моето не е плакало нито 1 ден, от първи ден ходи с желание, други плачат до 3-та група, децата са различни.
Напълно подкрепям! Не е имало проблем да оставам, но не ми се е налагало, защото синът ми ходи с желание от първия миг, в който прекрачи прага на детската градина. Твърде индивидуална е адаптацията, за да се генерализира колко хубаво е "там" и колко кофти "тук". Познавам достатъчно деца, за които адаптацията не е никакъв проблем. За мен проблемът е повече в родителите, отколкото в децата.