В БАНКЯ ще тичат малки крачета по жълти пав&#

Пу първа! 

Пожелавам си в новата тема да пишем само хубави неща!!!

Пльок втора Не е чесно да ме изпреварваш, нали така и така си първа 

Много е коледно и хубаво.

на третите им връзвало у леглото 


ех, тая лили беееееееееееееееееее
все по-Убави ни прави темите

Хелоу мацките! Да се цопна в новата ни хубава тема. Лили,   

Да споделя набързо новата велика проява на Топчица. Заспали сме с бебчо една върху друга. Събуждам се и какво да видя. Кучето се примъкнало до нас, а Точица му скубе козината и си я слага в устата

 
верно ли
а уж кротка ми се видя Точица

Ако сте били дете тогава /през 60те, 70те и 80те/, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!

С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!

Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!

Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?

Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?

Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
1.По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2.Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.
3.Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.
4.Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща
5.След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.
7.Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
8.Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.
9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш.
12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.
13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма.

чак сега видях, че МИА има рожден ден на Гергьовден! 
лелеееее, кой знае къв купон пада! едно агне за рожденичката, едно заради другия голям празник!
дали ще ни покани а?

ставайте вечеееееееееееееееееееееееее! 

Черпя ви за новата си пералня, с пожелание да изкара повече от старата (три години), ако ви е рано за това с което черпя, върнете се по-късно пак, ако ли не, Наздраве! 

Точица днес става на 3 месеца и прибавя нещо за по-лесно преглъщане на почерпката на Лили

е така се черпи за пералня
щото има чаша на кашона 

да е жива и здрава кака Точица

Добро утро!
Лили -Страхотна си-направо нямам думи.Браво на теб!
Да ти е честита новата пералня!
Честито на Точица!Да е много усмихнато дете и все така да радва Мама и Тати!
Как сте всички?
Ние сме горе долу добре,Иво два дни го болеше ушето,но слава богу вече поминава  и сега е пощурял заедно с батко си.А аз все още не съм си изпила кафето-имам да готвя ,а не мога да измисля какво да е.Давайте идеи.

пиле с ориз, мусака
нещо бързо да е

Софи-Благодаря-май ще е пиле с ориз!
МИА-Браво на Жори-Аз на тези моменти винаги се разплаквах от щастие.Да ти е жив и здрав,но ако е като моя малкия син да се катери навсякъде не ти завиждам,на моменти направо изтръпвам,особенно като го заварих прав върху секцията-сърцето ми падна в петите!
Имам един въпрос-Защо не ми се сменя броя на публикациите,от един месец си стои на 197 ако имате представа де?

Лили, да пере добре и безаварийно пералнят и да си купиш нова просто защото се чудиш какво да си купиш с излишни пари 

Добре дошла на Точица в категорията "бебета средна възраст"

Софи, аз имам и един син Георги  Та ако искаш да направим агнетата на 3. Някой казваше че на 3 връзвало в леглото