ОСИНОВИТЕЛИ, време е да кажем нещата такива каквито са.

  • 11 849
  • 140
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 172
Започвам с уговорката, че няма да се наричам осиновител.Използвам думата само за уточняване. Иска ми се да имаме тема в която да пишем за нашите чувства.

Не за тези на децата, за първичната рана, за атачмънта, за биотата,или на баба им хвърчилото, а за НАС.
Няма да ми бъдат интересни писания точно в тази тема на други, неосиновители.

Ще ми бъде интересно да чета ВАШИТЕ  писания.

# 1
  • Мнения: 2 172
Та започвам за моите изводи тези дни.
Не искам да се чувствам провалил се родител, а се чувствам така. Добър родител съм на децата си. И въпреки всичко се чувствам виновна за едното от тях (вие си знаете за кое).От другото получавам цялата любов и привързаност на света, а от това-трохи от трохите. Не казвам, че е виновно. Споделям, че се чувствам провалила се в опитите си да отвърна адекватно на отблъскването му. И вероятно отблъсквам.
Е, това е, накратко.
Може би като съм наясно с това , ще ми е по-добре. Иначе плащам със здравето си.

# 2
Ей не спряхте да мрънкате бе!!!

Има 20 теми за мрънкащи осиновители. Защо ви е още една?

# 3
  • Мнения: 2 123
Аист, прощавай, че се намесвам - нямам дете в т.нар. проблемна възраст  Rolling Eyes, което само по себе си е голямо напрежение. Но си мисля... Ако щерка ти знае/предполага/има съмнения, че е осиновена, а вие все още не сте провели разговор по темата, мисля, че няма да те допусне и все повече ще се отдалечавате... Вероятно мнението ми е напълно неадекватно, просто го приеми като предположение - ако искаш да получиш любов и доверие - отговори със същото...

Моля да ме извиниш още веднъж  bouquet

# 4
  • Мнения: 2 172
Не се извинявай. Аз също мисля, даже вчера, че е крайно време да говоря с нея.Само , че ми идва музата все в моменти, когато това ще се възприеме като отмъщение за нейното поведение.В момента са изострени отошенията.
И съм малко песимистично настроена, че един разговор за това , ще ликвидира годините отчужденост.

# 5
  • космополитно
  • Мнения: 941
quote author=Аист link=topic=348750.msg9269010#msg9269010 date=1227115580]
Не се извинявай. Аз също мисля, даже вчера, че е крайно време да говоря с нея.Само , че ми идва музата все в моменти, когато това ще се възприеме като отмъщение за нейното поведение.В момента са изострени отошенията.
И съм малко песимистично настроена, че един разговор за това , ще ликвидира годините отчужденост.
[/quote]


Безспорно няма да ги ликвидира, но ще е ново начало- иска ми се да вярвам на обръщането Ви една към друга. Добре си направила, че си отложила разгоора, когато си усетила, че ситуацията не е подходяща... Самия факт, че тук отваряш тема за лични чувства и преживявания ме навява на мисълта, че от там и така трябва да почнеш: какви мисли, тревоги, страхове, трепети и емоции (не само негативни) имаш за НЕЯ...Даже може да е добър подход да й споделиш/припомниш най-силните ти позитивни преживявания с нея..

Животът непрекъснато ни дава шансове да реализираме намеренията си: ако пропуснем един шанс, често ни се дава последващ... Та не форсирай разговора- когато му дойде времето ще се случи спонтанно, като от само себе си...Hug


А иначе по темата: Нещата при мен, такива, каквито са- са спокойни. Осиновяването е акт, останал зад гърба ни, но все още много силно емоционално зареден в душата ми. В смисъл, че всред приятели още с вълнение разказвам за преживяванията си около него (когато стане на дума)....

Детето ми знае и не знае: знае, че ме е изчаквало, докато го открия, че винаги съм си мечтала за нея и съм страшно благодарна на "БоДородичка", че ми е помогнала да я открия.... "Пробутах" на няколко пъти думата:"осиновила", но те е само дума за НЕЯ не предизвикваща емоции. Никога не съм си позволила  да употребя негативно натоварената и занапред имам намерение да е така: "Изоставена"....

Въвела съм нещата като просто и естествено развитие: Тя е била дете, което е очаквало майка си, а аз съм била жена, която е очаквала детето си и е тръгнала да го търси. Така Тя се е сдобила с майка, а аз -с дъщеря и занапред винаги ще бъдем заедно... Знае и, че я родила друга майка (тя я определи така) и това засега също се възприема като естествен вариант...

Засега се радвам на спокойно, ведро, комуникативно и хиперприказливо и пеещо дете, в поведението, на което няма и намек за първите му две самотни и травматични години в институция...

Аз съм също съм спокойна в настоящето и никакви терзания не ме измъчват, които бих определила като на осиновител....

 Често се чудя защо все още чета и пиша в този форум и мисля, че отговора е в това, че това е първия ми форум и вече разпознавам хората в него като индивиди, със свои специфики-отделно, че с някои успяхме и да се запознаем и в реалния ни живот...

Единствения ми семпъл и контролируем страх е, от пубертета й, но както съм казвала отлагам да мисля за него за като му дойде времето... И тайничко се надявам ТЯ да е от редките явления на девойка в  пубертет без сътресения... newsm78

Последна редакция: чт, 20 ное 2008, 00:30 от Venecias

# 6
  • Мнения: 1 652
Аист, хубава идея- за темата. Още по-добра е идеята да говориш с дещеря си.Според мен обаче не трябва да се отлага непрекъснато. Ако си решила да говориш ти трябва да си готова винаги и да чакаш момента.
По темата моите мисли се прeпокриват с тези на Venecias.

Засега се радвам на спокойно, ведро, комуникативно и хиперприказливо и пеещо дете, в поведението, на което няма и намек за първите му две самотни и травматични години в институция...

Аз съм също съм спокойна в настоящето и никакви терзания не ме измъчват, които бих определила като на осиновител....

 Често се чудя защо все още чета и пиша в този форум и мисля, че отговора е в това, че това е първия ми форум и вече разпознавам хората в него като индивиди, със свои специфики-отделно, че с някои успяхме и да се запознаем и в реалния ни живот...

Единствения ми семпъл и контролируем страх е, от пубертета й, но както съм казвала отлагам да мисля за него за като му дойде времето... И тайничко се надявам ТЯ да е от редките явления на девойка в  пубертет без сътресения... newsm78


Иначе все повече и повече виждам и констатирам с радост, че  за много голяма част от хората около мен осиновено дете не означава нищо по-различно от другото дете. И това не са само близките ми. А нови хора, които срещам . И това ме радва. 
Знам,че детето  ми все още не осъзнава напълно акта на осиновяването. Допускам развитие в тази посока. Времето ще покаже накъде.
Аз вярвам, че всички ние сме щастливи заради времената в които живеем, заради инфото, което имаме и което ни помага.

# 7
  • Мнения: 256
Поздравления на Аист за темата.Чета този подфорум непрекъснато.
Аз съм небиологична мама два пъти.Баткото е на 12, а малката на 6 години.
С него сме заедно от бебе, а с нея от миналата година.
Нещата такива каквито са:Те са прекрасни деца!
А аз дали ще се справя?

# 8
  • Мнения: 2 084
Пубертета ще отшуми един ден.   bouquet
Само да издържиш.

# 9
  • Мнения: 286
Честно да си кажа, не ми се мисли какво ще бъде по-натам в проблемните възрасти на сина ми. Надявам се разбира се, всичко да ОК.
На този етап съм го въвела в темата дотолкова доколкото му разбира главичката. Говорили сме си неведнъж затова, че го е родила друга ЖЕНА, не майка - защото майката е само една и това съм аз. Аз съм го търсила дълго и съм го намерила накрая и му благодаря за търпението, което е имал, за да ме изчака в онези ненормални условия.  Просто Господ е предопределил за нас трудния начин да се съберем.
Във всичко това съм твърдо убедена, както и за това, че децата ни избират нас.
Предполагам, че темата ще се разширява и допълва в годините, но вече не считам за нужно да я вадя често на дневен ред. Когато има нещо, което го вълнува, той сам ми задава въпроси и аз отговарям.
Моята задача я виждам така: да го имплантирам така в обществото, че да не се чувства различен и да намери мястото си в живота.
А не ми се мисли за по-натам, защото се старая да се наслаждавам на всеки един миг радост и щастие, които синът ми ми дарява, а те не са никак малко. Благодаря на Бога за тях.

# 10
  • Мнения: 2 172
Моята задача я виждам така: да го имплантирам така в обществото, че да не се чувства различен и да намери мястото си в живота.
А не ми се мисли за по-натам, защото се старая да се наслаждавам на всеки един миг радост и щастие, които синът ми ми дарява, а те не са никак малко. Благодаря на Бога за тях.
Туй за имплантацията...трудна работа....ако е решил сам да не се имплантира Simple Smile

# 11
  • Мнения: 286
Моята задача я виждам така: да го имплантирам така в обществото, че да не се чувства различен и да намери мястото си в живота.
А не ми се мисли за по-натам, защото се старая да се наслаждавам на всеки един миг радост и щастие, които синът ми ми дарява, а те не са никак малко. Благодаря на Бога за тях.
Туй за имплантацията...трудна работа....ако е решил сам да не се имплантира Simple Smile
Да, права си! Ако примерно реши да се самосъжалява...
Но ние действаме на принципа - правим каквото трябва, пък да става каквото ще!

# 12
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Наскоро имахме дълъг разговор по телефона с наши приятели, които емигрираха преди 11 години. Така се случи, че по едно и също време с тях започнахме живота си почти от нулата. Та с мъжа ми си правехме равносметка и се питахме, не беше ли по добре и ние с тях да заминем тогава.
И първото, за което се сетих, беше: ако бяхме заминали, в живота ми нямаше да ги има Иван и Албена. Може би е щяло да ми се случат много други неща, но тях нямаше да ги има... Е, това е - аз не мога да си представя живота без точно тези две деца. Това наистина са моите деца, с всичките им болки и терзания, радости и успехи. Те са смисъла на живота ми откакто се появиха в него.
Какви изпитания ни е подготвила съдбата не знам. Знам, че когато една жена стане майка, независимо по какъв начин, първата й грижа винаги са децата. Знам, че съм готова да вляза в огъня за тях или заедно с тях, ако се наложи.

# 13
  • Русе
  • Мнения: 11 913
Gankata   Hug

# 14
  • Мнения: 2 172
Коледа наближава.Не искам да си спомням миналата.Тежка, празна. Без нея вкъщи.
Искам да си спомня, че пак около Коледа преди много години ни се обадиха за нея.След погребение- надежда за щастие.
И за толкова много години се научих (надявам се Confused)да не вярвам на думи и да си казвам и това ще мине.Но миналата Коледа си казвах-време, време ни трябва и това да мине, да оживеем.
Почти съм сигурна, че щом преживея пубертета ще съм безсмъртна Wink

ПП с една дума искам да кажа, че ми е хубаво, справяме се вече с пубертета Grinning

Последна редакция: сб, 20 дек 2008, 22:08 от Аист

Общи условия

Активация на акаунт