Помогнете - искам да осиновя чернокожо дете!

  • 5 634
  • 35
  •   1
Отговори
  • Мнения: 63
Здравейте момичета!
Аз и моят съпруг много искаме да си осиновим чернокожо дете, но честно казано не знаем от къде да започнем.
Не съм съвсем запозната, но четох различни статии, проверих и заявленията, които се подават при осиновяване, но в тях има само графа за пол и възраст на детето, а няма къде да се отрази нищо друго за произхода.

Моля ви ако някоя от вас се е сблъсквала с подобна ситуация да ми пише.

Благодаря!

# 1
  • София
  • Мнения: 9 517
В заявлението се допълва изискване за произход на детето, както и се вписва в доклада - ще го обсъдите със социалния работник, ако решите да кандидатствате.

# 2
  • Мнения: 2 084
Това каприз ли е?

# 3
  • космополитно
  • Мнения: 941
Здравейте момичета!
Аз и моят съпруг много искаме да си осиновим чернокожо дете, но честно казано не знаем от къде да започнем. Не съм съвсем запозната, но четох различни статии, проверих и заявленията, които се подават при осиновяване, но в тях има само графа за пол и възраст на детето, а няма къде да се отрази нищо друго за произхода.

Моля ви ако някоя от вас се е сблъсквала с подобна ситуация да ми пише.

Благодаря!


Значи започвате от посещение на районното ОЗД. Те ще Ви връчат списък с документите, които трябва да набавите.

Важно за Вас и за детето (най-вече), а и за социалния работник (ако притежва необходимите професионални качества) е да изледвате кое е онова, което Ви кара да искате точно чернокожо дете; какви чувства, очаквания и пр. предизвиква и стоят зад това желание-зявка!?...

По-долу ти откопирам схемата, по която се структурираше социалния доклад преди около3-4 год. (т.е., когато аз бях в процедура по кандидатстване за осиновяване). Не очаквам да е променена, но знае ли човек. В същност и да са внесени промени те ще са незначителни. Та в т.8 би трябвало да се включи Вашето “по-специфично” искане.

При осиновяване на чернокожо дете в страна, в която белите са мнозинство трябва да сте наясно с предизвикателствата и нагласите, които ще изникват пред Вас и детето Ви, поради видимото му различие! Добре би било да се запознаете с културата, от която произхождат биологичните родители и да я въведете в живота на детето когато това е необходимо и в параметри-доколкото прецените, че житейската ситуация на детето изисква…

Абе избрали сте благородна, деликатна и изискваща множество качества и добра подгоотовка кауза, която ще приобщи към семейство едно дете!

И една препоръка-внимателно със статиите, филмите, подражателството (напр.на Анджелина Джоли и пр.)
Бъдете в нашата реалност, където битува нетолерантност към различието и да отгледаш различно (в случая по цвят и начин на попадане в семейството) дете си е двойно предизвикателство!

Дайте си сметка готови ли сте да го поемете!? Не заради себе си, а заради детето!


Пожелавам Ви да попаднете на читав социален работник (той много би могъл да Ви помогне в процеса на ориентация в ситуацията; себерефлексията Ви и в самия процес на осиновяването) и да стигнете възможно най-бързо до детето си!  bouquet


Социален доклад за годност на лицето да осинови дете при условията на пълно осиновяване
 (СТРУКТУРА на проучването на кандидат-осиновителители)

1. Лични данни на осиновяващия:

Име, презиме, фамилия   
ЕГН:
   
Дата на раждане:
   
Месторождение:
   
Семейно положение:   
Образование:   
Професия:   
Месторабота:   
Адрес (настоящ постоянен):   
Телефони:   

2. Здравословно състояние на осиновяващия:

→Отношение към профилактиката на заболяванията, към ваксинациите и здравното образование на детето.

3. Семейство на осиновяващия:

4. Лични данни за членовете на семейството му, както и данни за здравословното им състояние /съпруг, съпруга, деца/:

5. Икономическото и социалното положение на осиновяващия:

→ Перспективи за развитие, планове за бъдещето:

6. Мотиви за осиновяването:

7. Възраст, пол и здравословно състояние на детето, за което осиновяващия смята, че би бил подходящ родител.

* Възраст:

* Пол:

* Здравословно състояние на детето:

> Възможност за осигуряване на условия за задоволяване на специални нужди на детето:

→ Дали бихте приели да осиновите братя и сестри:

→ Дали биха приели да осиновите дете с увреждане:

8. Готовността за осигуряване приемствеността при отглеждането на дете, както и на етническите, религиозни, културни и езикови особености на средата, от която то произхожда. Отношение на осиновяващия към историята на детето:

9. Обобщение на контакта:

10. Проведени срещи с лицата, дали препоръки:

11. Други обстоятелства от значение за осиновяването:

→ готовност за поемане на родителската отговорност;

→ родителски грижи и очаквания за детето – възпитание, образование, дисциплина:

→ информация (в резюме), относно обстоятелствата по чл. 15, ал. 1, т.3 и т.4 от Наредбата за условията и реда за водене и съхраняване на регистъра на деца за пълно осиновяване:

→ отношение на осиновяващия към ранното информиране на детето, че е осиновено:

12. Заключение. Съдържа становището на социални работник относно годността на кандидата да осинови дете:

13.Изготвил доклада:

Последна редакция: ср, 19 ное 2008, 01:37 от Venecias

# 4
  • Мнения: 63
Благодаря ви момичета!
Venecians, преди да взема това решение го обсъдих на дълго и широко с психоложката ми. Осъзнавам сериозността и в никакъв случай това не е моментен импулс. Преди почти 4 месеца загубих близнаци заченати ин витро в 21-ва седмица. Сега започвам нова процедура ин витро.
Винаги обаче съм искала да си осиновя дете, знам какво правя, защо го правя и какви ще са трудностите, които ме очакват с интеграцията на чернокожо дете в нашето общество. Уважавам много Анджелина Джоли, но не подражавам на никого. Това е мое решение и на моя съпруг естествено и аз се гордея с него.

Калина, не, това не е каприз! Подготвена съм за подобни въпроси и остри реакции, та дори и много по-остри.
Осиновяването на дете не може да е задоволяване на капризи и прищевки.

# 5
За осиновяването ясно.

Но защо чернокожо?

# 6
  • Мнения: 3 715
Или пък от ромски произход, има доста тъмнички

# 7
  • Мнения: 2 084
Съжалявам за загубата на рожбичките. Звучи сухо, но е искрено. И дано Бог ви даде благословия в това инвитро!
А за каприза. За съжаление понякога е каприз, или необмислено желание. И това е факт, който аз лично научих от постовете не осиновени пораснали деца. Не смятам, че след загуба на нещо толкова съкровено е добра идея. Това е моето лично мнение и мисля така, защото за себе си мисля, че не бих се справила с емоциите си, че едно осиновяване точно в този момент, преплетено с очакването на положителен резултат от инвитро би ми дошло "в повече". Емоцията "Има дете, което е избрано за вас" поне за мен беше толкова силна, че сякаш с нищо друго освен това не бих намерила сили да се справя. Но това си е само за мен и не означава, че ти не можеш да се справиш. Честно казано "чернокожо дете" наистина ми прозвуча доста шокиращо. Като дете по каталог, но после си помислих, че навярно ще прилича на някой от семейството си. Опитах се да задам въпрос без емоция, не съм искала да прозвучи агресивно. Ако приемаш поста ми за обиден или агресивен - извинявам се предварително. Не влагам отрицателна емоция.
Чудех се дали да публикувам.  Никак не ми допадат деструктивните разговори тук и не ми се ще да се получава така. Ще публикувам с надеждата дори и да не си съгласна с моето мнение да не се почувстваш наранена или нападната.

# 8
  • София
  • Мнения: 1 444
Що за въпроси?
Така са решили, такова желание и нагласа имат хората, явно за да стигнат до това решение са минали през всевъзможните предшестващи го въпроси. Не е лесно, така е, но кое ли е лесно? Моите адмирации пред смелостта ви и най-вече пред пълната ви освободеност и липса на предразсъдъци. Не всеки може да превъзмогне това, аз например не бих могла и го признавам.
Късмет и в инвитрото и в осиновяването. В много случаи след невъзможност от зачеване, едно осиновяване успокоява психически майката и след месеци броени се събужда бременна. Успех!!!

# 9
  • космополитно
  • Мнения: 941

...преди да взема това решение го обсъдих на дълго и широко с психоложката ми. Осъзнавам сериозността и в никакъв случай това не е моментен импулс.

Винаги обаче съм искала да си осиновя дете, знам какво правя, защо го правя и какви ще са трудностите...
 Подготвена съм...


Яснотата е чудесна и бих казала задължителна предпоставка за много позитивни развития, касаещи и взаимоотношенията родители/дете. Радвам се на интелигентния подход, зачитащ ресурса на връзката с психолог...

Иначе аз също съм фен на мулатчетата и тайно си мечтаех за такова дете. Факт е, че при тях от биологична гледна точка има обмен на генетичен материал между отделечени  в географски план  на обособяване популации, поради което комбинациите, намиращи израз и във визия и в интелект са невероятнни!....

За Бг мулатчетата(ромските деца) Wink също има огромни плюсове- те са продукт на хилядолетно оцеляваща в екстремни условия популация, от която наследяват добра адаптивност, невероятно мобилизирана имунна система, куп творчески заложби и специфични красиви черти...

 Arwen, За загубата ти мога само да ти припомня, че когато Бог ни "взима" нещо, то е за да можем да получим следващите му дарове...

Знам, че сега те боли за двете бебета Cry.... и много вярвам, че ще имаш шанса да изживееш възможността да отглеждаш и биологичните и осиновените си деца и вероятно тези две форми на майнчинство ще бъдат символ на твоите две ангелчета!? Hug

# 10
  • Мнения: 1 466
Интересно, защо когато някой каже, че иска бяло дете, всички го нападате вкупом, за това, че избира детето по цвета на кожата му, а когато някой каже, че иска черно дете, тогава всички го адмирирате и хвалите? Аз не смятам, че деленето на деца по цвят на кожата (косата, очите и т.н.) е благородна постъпка.
Просто си представи следната ситуация:
Стоиш пред едно бяло 5-годишно ангелче и то те пита "Защо не взе мен?".
Отговора "защото си бял" харесва ли ти?
Естествено, малко вероятно е някога някое дете ще те попита подобно нещо и дори и да се случи, ти едва ли ще отговориш така, но това ще е истинската причина.
Моя съвет е да не избираш. Ако искаш дете, осинови дете.

# 11
  • София
  • Мнения: 9 517
Първо да кажа, че много съжалявам за загубата ти. Знам, че никога никой няма да може да запълни празнотата в сърцето ти, останала след тази загуба.
След това да кажа от опит за осиновяване и бременност по едно и също време. Загубила си бебе в 21-ва седмица и е много вероятно да се наложи при втора бременност да лежиш през цялото време. На мен поне ми се наложи. Същевременно течеше процедурата по осиновяване на сина ни и той си дойде в къщи. Несъвместимо е изграждането на привързаност с осиновеното дете и лежане на легло, свързано с невъзможност дори да го вдигнеш и гушнеш, какво остава за поемане на ежедневните грижи за него. Осиновеното дете има нужда от майка - майка, която да го обгрижва, майка, която да му даде сигурност, а не майка, лежаща за да опази бебето в себе си. Виждайки тази майка неадаптиралото се дете не може да изгради връзка с нея и не се чувства на място.

Така че моята препоръка към теб на база личен опит е да направите инвитрото и да изчакате с осиновяването. Винаги можете да осиновите дете - и след година и след две - важно е периода на адаптация при осиновяването да не се припокрива с периода на тежка бременност и примерно обгрижването на бебето през първите 7-8 месеца от живота му.

Извинявай за съвета ми - той е искрен и добронамерен, не бих искала да го разбереш по друг начин.

ПП А относно цвета на кожата - пимисли си за варианта, в който ходиш с двете деца и постоянно странични, непознати хора подхвърлят репликата "А, брат и сестра, а са толкова различни - едното беличко, та беличко, а другото черничко, та черничко." Тук сигурно ще ми кажат, че детето може да бъде подготвено за това - сигурно може, но мислите ли, че няма да го бодва нещо от тези реплики? Исак е още малък, не разбира, но като порасне?

Последна редакция: чт, 20 ное 2008, 10:41 от Фоксче

# 12
  • Мнения: 4 589
Arwen аз мила те подкрепям в това ваше начинание и съм насреща с каквото мога да помогна, дори и с морална подкрепа.

Аз не виждам какъв е проблема, когато водиш деца с различен цвят на кожата. В крайна сметка живеем в 21 век и човек е свободен да избира. Имам колежка, която е снежно бяла и има момиченце мулатка, страхотна калпазанка. И не мисля, че тя изпитва срам, че детето е с друг цвят на кожата или пък детето се притеснява, че е различно. Ходи на училище, говори перфектен български, има си куп приятели.

Недейте така, свърши времето в което ходихме по улицата и се сочехме с ръка - "Ха, този/тази колко е различен".

# 13
  • София
  • Мнения: 1 444
nikolina-pikolina ,
на 100% подкрепям рязбиранията ти, но за жалост нямаш идея колко лоши са хората. Например аз винаги съм знаела че съм осиновена, но разбрах историята си и стигнах до искрен разговор с майка ми чак преди 2-3 години.Почти всички с които споделих произхода си ме попитаха дали е сигурно, защото повечето осиновени били циганчета и убедена ли съм, че нямам жилка-макар да съм дори визуално много далеч от етноса.Та какво остава за количка с мулатче и бяло бебе........но пък това не е причина за промяна на решението. В крайна сметка зависи от нас, ние да не робуваме на хорската неграмотност и да не плащаме "данък обществено мнение" на едно доста недорасло общество.

# 14
  • Мнения: 256
  Има проблем с различията-обществото ни не е дорасло, да приеме много неща.
Ние всички сме светли, а дъщеря ни е наполовина виетнамка.Ето някои бисери:
-Това дете е много тъмно, мъжа ти толкова ли е черен?
Поясних, че мъж ми е рус, ма съседа...
-Тя ромка ли е?
Това пък от учителката първия ден в детската градина.
Дъщеря ми страда от факта, че е различна.
Непрекъснато и повтарям,че е красива и че има много смугли красавици.
Обаче като тръгнем да купуваме кукла всички са руси, е направо откачам!
И аз като Дар за мен си потъмних косата.

Общи условия

Активация на акаунт