-Frau Paulus, eine persoenliche Frage…?
-Ja, Herr Seltakis?
...................................
По дяволите, не ми стиска да я питам! Замазвам разговора с някакви общи въпроси по лихвите. Фрау Паулус е моята лична банкерка, около тридесет годишна, набита, руса жена с типичното арийско чипо носле, гладка кожа и стоманено сини очи. От известно време из главата ми бръмчи една натрапчива мисъл – искам да и предложа десет хиляди евро в брой, срещу едно посещение от нейна страна в стаята ми в съседния Мариот, някой късен следобед след работа. Знам, знам, че за тези пари мога да си поръчам трио от каталога на Пайнер с бонус подгласничка на Мис България, но въпросът не е в красотата...нямам илюзии, какво ще открия под червената и банкова униформа и под лелчестия Палмерс с жартиери, които носи отдолу....самата мисъл да покваря тази сдържана, културна и симпатична жена, която държи снимка на мъжа и сина си на бюрото, да я омърся, да я накарам да се гърчи в алчност, съмнения, угризения и свян, да видя как над тези устни, свити в професионална усмивка избиват капчици пот, кучкооо...леле стана ми!...кабинката в която ме обслужва е изцяло стъклена и се виждам от цялата банка, навеждам се още повече над бюрото и продължавам да задавам глупави въпроси за спестовни и инвестиционни схеми, чакайки ерекцията да отмине...няма как да я питам, не ми е за парите, просто ме е срам...понякога си мисля, че желанията ми не са съвсем нормални.
-Ja, Herr Seltakis?
...................................
По дяволите, не ми стиска да я питам! Замазвам разговора с някакви общи въпроси по лихвите. Фрау Паулус е моята лична банкерка, около тридесет годишна, набита, руса жена с типичното арийско чипо носле, гладка кожа и стоманено сини очи. От известно време из главата ми бръмчи една натрапчива мисъл – искам да и предложа десет хиляди евро в брой, срещу едно посещение от нейна страна в стаята ми в съседния Мариот, някой късен следобед след работа. Знам, знам, че за тези пари мога да си поръчам трио от каталога на Пайнер с бонус подгласничка на Мис България, но въпросът не е в красотата...нямам илюзии, какво ще открия под червената и банкова униформа и под лелчестия Палмерс с жартиери, които носи отдолу....самата мисъл да покваря тази сдържана, културна и симпатична жена, която държи снимка на мъжа и сина си на бюрото, да я омърся, да я накарам да се гърчи в алчност, съмнения, угризения и свян, да видя как над тези устни, свити в професионална усмивка избиват капчици пот, кучкооо...леле стана ми!...кабинката в която ме обслужва е изцяло стъклена и се виждам от цялата банка, навеждам се още повече над бюрото и продължавам да задавам глупави въпроси за спестовни и инвестиционни схеми, чакайки ерекцията да отмине...няма как да я питам, не ми е за парите, просто ме е срам...понякога си мисля, че желанията ми не са съвсем нормални.
