Става дума за това,че когато бях бременна,се чувствах толкова прекрасно,че исках да споделям за това си състояние с най-близките.И най-вече с мама.Като майка,жена и приятелка в едно...така да се каже.Осиновена съм,и естествено ми беше ясно,че разбиране от нейна страна не мога да очаквам особено,защото тези емоции тя не ги е изживяла(говоря за физическите промени,усещания..през бременността),а толкова ми се искаше да си говорим с нея за това...Както и да е-чувствах се неудобно в нейно присъствие.Това беше преди.Сега искаме с мъжа ми да имаме второ дете.И ме сполетява същото неудобство.Какво бихте ме посъветвали?
- Публикувана: 15 ноем. 2008, 18:22 ч.
- Последно мнение: 22 ноем. 2008, 08:36 ч.
Трудно ми е да споделям с майка ми
Става дума за това,че когато бях бременна,се чувствах толкова прекрасно,че исках да споделям за това си състояние с най-близките.И най-вече с мама.Като майка,жена и приятелка в едно...така да се каже.Осиновена съм,и естествено ми беше ясно,че разбиране от нейна страна не мога да очаквам особено,защото тези емоции тя не ги е изживяла(говоря за физическите промени,усещания..през бременността),а толкова ми се искаше да си говорим с нея за това...Както и да е-чувствах се неудобно в нейно присъствие.Това беше преди.Сега искаме с мъжа ми да имаме второ дете.И ме сполетява същото неудобство.Какво бихте ме посъветвали?
Мими, ти споделяш своите усещания и предразсъдъци ( особено по отношение на:"естествено ми беше ясно,че разбиране от нейна страна не мога да очаквам особено,защото тези емоции тя не ги е изживяла(говоря за физическите промени,усещания..през бременността")
Биологичните ни майки (или да ги нарека, жените родили ни и отгледали ни) не ни разбират по-добре (или зле) заради акта на раждане- то си е до човек и до ниво на интимност в комуникацията...
Има и едно човешко качество- емпатията, което е способността да съприживееш с друг нещата, по начин, който той ги чувства дори да не си ги преживял лично...
Аз като неродила обичното си, дългочаквано и в някакъв аспект- отвоювано дете няма как да не се радвам за предстоящите хубави събития в живота му и това, че не съм раждала не е пречка да съм съпричастна с всички негови трипети, страхове, тревоги, емоции и радости...
Моят съвет е да поговориш с майка си като с равностойна жена и майка без да я подлагаш на може би ненужно й "щадене"
Мими, ако споделиш с майка ти, това ще един от най-ценните подаръци, които можеш да й направиш! Не пропускай този момент, това е важно!
Ще ти кажа, кога моята мила майчица ме е докарала до сълзи от обич - това беше когато бях бременна с първото си дете и тя ми каза малко плахо: "Нали знаеш, че можеш всичко да споделиш с мен, вярно, че аз не мога много да съм ти от полза, защото не съм минала през това, но ще ти помагам за всичко!"
Това е, действай, не отлагай! Венециас е права за предразсъдъците - отърви се от тях и нека майка ти бъде и най-близката приятелка.
Успех!
Ще ти кажа, кога моята мила майчица ме е докарала до сълзи от обич - това беше когато бях бременна с първото си дете и тя ми каза малко плахо: "Нали знаеш, че можеш всичко да споделиш с мен, вярно, че аз не мога много да съм ти от полза, защото не съм минала през това, но ще ти помагам за всичко!"
Това е, действай, не отлагай! Венециас е права за предразсъдъците - отърви се от тях и нека майка ти бъде и най-близката приятелка.
Успех!
Благодаря ,момичета !Сигурно сте прави,най-вероятно са предразсъдъци 
.Но толкова много обичам родителите си,че за нищо на света не бих искала да ги засегна с каквото и да е.Сега като се замисля.... 
би било нелепо да избягвам точно с тях да споделя най-прекрасните моменти в живота си.
!Сигурно сте прави,най-вероятно са предразсъдъци .Но толкова много обичам родителите си,че за нищо на света не бих искала да ги засегна с каквото и да е.Сега като се замисля.... би било нелепо да избягвам точно с тях да споделя най-прекрасните моменти в живота си. 
Мими, по принцип не обичам да пиша за неща, които не са ми се случили.
Но аз толкова се радвам и съпреживявам всичко, което радва или огорчава моите деца, че си мисля, че ако един ден Бог даде моето момиченце да усети малко човече в себе си, това ще бъде някакъв начин и аз да съпреживея с нея това велико чудо. Не бих искала да й е неудобно да споделя с мен. Напротив! Бих била много щастлива и тогава да съм най-близката й приятелка, с която да сподели това велико тайнство - създаването на нов живот.
Когато носиш някого в сърцето си, няма значение дали във вените му тече твоята кръв или не, той си е там и когато е щастлив и твоето сърце бие по-силно, когато е нещастен и твоето сърце се свива.
Но аз толкова се радвам и съпреживявам всичко, което радва или огорчава моите деца, че си мисля, че ако един ден Бог даде моето момиченце да усети малко човече в себе си, това ще бъде някакъв начин и аз да съпреживея с нея това велико чудо. Не бих искала да й е неудобно да споделя с мен. Напротив! Бих била много щастлива и тогава да съм най-близката й приятелка, с която да сподели това велико тайнство - създаването на нов живот.
Когато носиш някого в сърцето си, няма значение дали във вените му тече твоята кръв или не, той си е там и когато е щастлив и твоето сърце бие по-силно, когато е нещастен и твоето сърце се свива.
Прави са момичетата, смело споделяй, защото с мълчанието си е възможно да я обидиш дори, да я накараш да се чувства държана настрани и изолирана.Недей да създаваш подобни неловки ситуации помежду ви, това са предразсъдъци и напразни страхове.Това че не е раждала не означава, че не може да разбере и да съпреживее това прекасно събитие с най-любимото си същество.
как така няма да и кажеш. че това е най-хубавото, което може да и се случи. мисля, че последното, което ще изпита, е болка. не се притеснявай. няма да я нараниш.
вие, нашите деца, сте тези, които лекуват болката ни. а доверието ви е най-голямата ни награда. и колкото по-пълно е то, толкова по-голямо ще е щастието ни.
вие, нашите деца, сте тези, които лекуват болката ни. а доверието ви е най-голямата ни награда. и колкото по-пълно е то, толкова по-голямо ще е щастието ни.
И до ден днешен не мога да преодолея желанието и да да ме поставя в ситуация "виновна" , за какво съм виновна?!