Имам си теория, не знам дали ще съумея да я обясня накратко.
В живота между двама съществува правилото - както е тръгнало, така и ще върви. НИЩО не променя този факт. Нещата не се променят НИКОГА, още по-малко в положителна посока, напротив, времето само води до затлачване. Всички "хитринки" са излишни.
Конкретно за семейството. Казано е в Библията нещо от сорта на "мъже, обичайте жените си. Жени, почитайте мъжете си ("бойте се от тях" ли беше?)." Толкова негодуване сред съвременните, особено жени, поражда това. Но не забравяйте за "старинния"начин на изказ в Библията. Преведено на модерен съвременен език това какво означава:
В любовта съществуват винаги обичащ и обичан. Обичащия е винаги по-слаб, защото е даващ, а "обичания" е просто получаващ. "Получаващия" много лесно може да ЗЛОУПОТРЕБИ с това, което му се дава, в човешката природа е.
И това, което казва Библията е, че е редно мъжа да бъде "обичащия", а жената - обичаната, получаващата, но да внимава да не злоупотребява със силата, коята и е дадена над мъжа. Това е условието за едно "добро" семейство. Жената да уважава мъжа си, но във всеки един решителен момент да има правото на ВЕТО. Иначе семейство не съществува, в свещенния смисъл на тази дума.
Ако жената е "обичащата", тя е "по-слабата". Тогава семейстовото не е "щастливо семейство", защото има центробежни сили, които отвеждат мъжа "навън", ако семейство въобще се е състояло.
И това са същностни неща, непроменямеми. Не мислете, че хилядите поколения преди нас са били глупави.
(Книгата на Димитър Маринов за старите български женитбени обичаи започва с направо блъскащото те изречение: "Момче се жени кога сака, момиче - кога го сакат.")
И въпросната ми "теория"е съградена от мои лични наблюдения.
Ако е допринесла полза на някои хора да си дадат сметка как стоят нещата при тях, ще се радвам. Нищо ново, само казано по по-изкелифенчен начин.
Само не почвайте да ме хокате, моля... Уязвима съм по точката - ами жената няма ли право на "деятелна любов", нещо като "да се бори за любовта си"...
Не, няма.
Свещенна да е фантазията й, но трябва да си дава сметка за реалностите.