лече буболече

Лече бубулече от Георги Авгарски

Лече-буболече

Там в гората, там далече
расло Лече Буболече.
Мъничко, с кафява дрешка
и носле като черешка
с две оченца да си гледка
с шест краченца да си шетка,
с гладко гръбче и муцунка
сладко мама да го цунка.
На листенце си седяло
от роса попарка яло.

Под бодливата къпинка
вечер лягало да спинка.
Нежно мама го люляла,
тихо песничка му пяла:

На възглавничка от лайка
спи ми чеденце на майка.
Чичо Слънчо се затули,
нани - нани, люли - люли!

Под юрганче от тревица
спи ми, мамина душица.
Чичо Слънчо се затули,
нани - нани, люли - люли.

Чудно лече-буболече –
Там, в гората, там, далече!
Без да пита, с тихи стъпки
Тръгнало веднъж за гъбки.
Леви, десни!
Леви, десни!
Ех,че срещи интересни!

Под листо от дива круша
Спряло, коса да послуша.
Спряло се до кукуряче,
Да му каже “боц” с мустаче.

Спряло се до росна капка,
да поцапка като жабка.
Спряло да погледа чинка.
Поиграло с песъчинка.

После взело да се люшка
На листец от теменужка.
И съгледало черупка –
орех с провъртяна дупка.

Мушнало се до средата
И настъпила бедата:
охка, ахка,
врънка,мрънка –
ни навътре, ни навънка!

Ей, немирниче проклето,
де си пъхаш ти нослето? –
някой с весел глас попитал
и го щипнал и посритал.
(Палав паяк бил, изглежда,
в тъмното мотаел прежда.)

А горкичкото юначе
Почнало на глас да плаче –
там в гората, там, далече:
- Аз съм лече-буболече –
галенко, с корава дрешка,
аленко като черешка.
С две оченца,
да си гледкам.
С шест краченца,
да си шеткам.
С гладко гръбче и муцунка,
сладко мама да ме цунка.

Ах, ти, лече-буболече –
Там, в гората, там, далече!
Чула мама буболечка
от върха на суха млечка,
спуснала се с цяла сила
и юначето спасила.

Поизбърсала с листенце
хубавото му носленце,
дала му зелена сламка,
да си гризка, да си амка,
и завела го да спинка
под бодливата къпинка.

На възглавничка от лайка
сложила го мила майка,
да расте и хубавее,
като слънчице да грее.

Под мустаче се засмяло
аленото буболече
и заспало,
засияло –
там, в гората, там, далече...

Там , в гората,там, далече, расло лече-буболече - галенко, с корава дрешка, аленко като черешка. С две оченца , да си гледка. С шест краченца, да си шетка. С гладко гръбче и муцунка, сладко мама да го цунка. На шишарка си седяло. От роса попарка яло.Под бодливата къпина вечер лягало да спинка.Нежно мама го люляла, тихо песничка му пяла: " Върху губер мек от лайка спи ми, чеденце на майка! Чичо Сънчо се затули, нани-нани, люли-люли! Под юрганче от тревица спи ми, мамина душица! Чичо Сънчо се затули, нани-нани, люли-люли!

Това е началото и от там вече започва приказката къде отишло и какво станало с него, но ти според мен питаше за тази часг  

 Това е една от любимите книжки на сина ми. И двамата я знаем наизуст  , защото имаше периоди,в които я четяхме по няколко пъти на ден. Много му беше интересно. В последствие купихме още книжки от поредицата "Приказки незабравими в рими". Вече имаме Шишарко, Гъбарко, Какво стана с Лисана, Работна Мецана, Дядовата ръкавичка, Медената пита.... Илюстрациите също са много хубави и детето им се радва.
  В нашата книжка има малка разлика

 Там в гората, там далече
 расло Лече Буболече.
 Галенко, с корава дрешка
 аленко като черешка

благодаря и на двете ви