Мамо, аз какво да им кажа другия път?

Т.нар най-добри приятелки на дъщеря ми в ДГ, редовно я наричаха "бебе", "лигла" и пр., за което тя съответно и доста страдаше. И в една друга тема писах, че винаги съм учела детето си да бъде учтиво и на обидите да не отвръща с обиди, но пък ми писна да си я вземам разплакана от ДГ, защото въпросните госпожици пак са я обидили. За това съветът ми беше:"Не играй с тях и не им обръщай внимание, дори и да те обиждат".
В общи линии детето ми ги беше игнорирало с обяснението, че не играе с невъзпитани деца, които обиждат другите.
Та децата все пак трябва да отговорят нещо на нападките и/или обидите срещу тях. Ситуации като тези са доста деликатни.

Ох, и ние сме в подобна ситуация. Дъщеря ми отсъства 2 седмици от детска по болест, и в петък като тръгна се е установило, че е пропуснала доста от учебния материал, и се е наложило учителката да й дава индивидуални уроци. Да ама две деца и казали, че е неинтелигентна! 4 дни плака и обясняваше, че не иска да ходи на градина, за да не я обиждат, впрочем продължава да не иска, на въпроса й какво да им отвърне, ако пак я нападнат и аз й казах нещо от сорта за невъзпитаните деца. Това им е казала и тя.

Лошото обаче е, че те са в смесена възрастова група и големите от време навреме си позволяват незабелязано от учителките да тормозят малките с обиди от сорта на горната, на "ти си грозна", "ти си бебе" , "лигла", "чупката фъстък".

Игнор и реплики от сорта "не ме интересува какво мислиш".
Оплакването на учителките може да има и отрицателен ефект (зависи от госпожата де).
Даже съм си позволявала да съветвам моето дете да отговаря рязко и нападателно.
Пресен пример, с ясното съзнание че той ще изкопира моите реплики и поведение:
На разходка сме, срещаме едно негово приятелче, което ако е с други деца веднага почва да обижда сина ми и "ти повече не си ми приятел" е дежурна реплика. Когато го срещнем и е сам му е пръв приятел. И понеже моя го приема много навътре, един ден се ядосах и казах на въпросното дете, че или си приятел с някого или не, не може днес така, утре иначе......щом не си му приятел, не го закачай, той няма да си играе с теб и престани с обидите. И просто го подминахме.

Ще му обесня, че е невъзпитано да се говори така- следващият път да им го каже. В предишната група имахме дете, което употребяваше камара "лоши" думички. Говорих, говорих, че не са хубави тези думички, че е невъзпитано да се обиждат така децата, в резултат беше започнал да убеждава другото детенце как не е хубаво да говори така.

И аз така я карам да постъпи. Тя вече почна да не се разстройва от обидите, а да не им обръща внимание. Казах й, че има много невъзпитани и лоши деца и не трябва повече да им обръща внимание. Тя почна да говори, че били грозни и лоши, аз й казах, че децата по принцип са добри, но родителите като не ги възпитават стават такива.

Благодаря за мненията! Много ми беше любопитно какво мислят и други майки по въпроса, още повече, че тепърва ще се сблъсквам с проблема с лошите думи. При всички случаи и аз смятам, че не е редно да не отговори нищо на обидата, а намесата на госпожата в такъв случай наистина не е наложителна и би донесла по скоро негативи. Може да започнат да го наричат клюкар или порта или нещо от сорта. Трябва сам да се справи с обидите.

Сложно е с малките деца.
Иска ни се да ги предпазваме от лоши мисли и влияния. Няма как да сме все до тях. Не искаме да стават агресивни, но и да са супер пасивни пак не е добре.
Моят е една душица. На мравката път прави. Оплкакваше ми се доста от един Ерик в детската градина. Ми търпях, говорих, обяснявах и накрая не издържах  и му казах, че е два пъти по-едър от Ерик, и само трябва да му отвърне веднъж на удара, побутването, подритването и да му вземе страха за винаги. А моят син ме изледа с широко отворени очи и каза:"Как бе мамо?!  Учителката казва, че само лошите деца правят така. Нали не искам иа з да съм лош", а баща му изръмжа:"Ми тогава ще те бият и хапят, а ти си трай!" 
Онзи ден излиза на двора и вижда две съседски деца, с които са уж приятели, но по-големи малко от него. Дава им покани за рождения си ден, ама с едно тържествено изражение на грейналото от щастие личице. Все пак цяла година чакаме този момент - Рождения ден! По-голямото дете даже не погледна поканата (играеха с някаква топка) и каза, че за съжаление него ден е на ....някакъв си курс. По-малкото, на около 8, подражавайки му, с още по-пренебрежително безразличие каза:"И аз не мога да дойда. Кво ще правя там?". На моя му се напълниха очите със сълзи и само промълви:"Няма да дойдат, мамо" и въздъхна. Ей, идеше ми да ги смачкам. Погалих го дискретно (нали не е бебе, не може иначе пред по-големите момчета) и му казах :"Е, нищо де, случва се. заети са. Нали и други деца сме поканили. За останалите знаем, че ще дойдат". Съседските тарикатчета взеха да се ослушват, а Томи грейна пак. А аз не пропуснах да им обясня, че културните и възпитани деца биха взели поканата и благодарили, а дали могат да дойдат ще обсъдят по-късно с родителите си.
После разказах на мъжа ми и той каза, че на мое място щял веднага да им каже да връщат поканите и че не ги иска на партито. ама не може така, с рогата напред ... И те са деца, макар и по-големи и по-нахакани от моето.

Много е деликантно. Преди година се справих с лошите думи като й обясних, че който говори така погрознява, дъщеря ми е много суетна, иска да е принцеса и оттогава не съм чула нито една думичка. Но .... приятелките й в градината се забавляват докато говорят забранени думички и се кикотят. Катя им направила забележка, че така не се говори и не е възпитано, а те й казали - недей да идваш при нас тогава. Резултатът е моето дете играе само, защото другите се държат невъзпитано?! Много трудно мога да й обясня, че тя е права и сега страда и не й се ходи на градина, даже мисля да говоря с госпожите, но изчаквам да видя какво ще стане тази седмица.

 При нас глупостите са ежедневие /и то не за играчки/.Какви думи чувам напоследък..   Но това с :"ти си невъзпитан, защото говориш глупости, и аз няма да играя с теб" - и при нас върши работа!
 

Аз смятам, че няма само един правилен начин да реагираме на подобна случка.
Аз (въпреки че аз още не съм стигнала до този момент и нямам преки наблюдения) бих обяснила на дъщеря ми, че има няколко начина да отговори на такава провокация - напр. игнориране, по същия начин, както и съответното дете се е отнесло към нея, да каже на учителката (макар това най да не ми се нрави от всички варианти), да се опита да обясни как се е почувстлала и да попита с какво е предизвикала подобно поведение, да обясни, че еди-какво си поведение е невъзпитано/неприемливо, защото.../не й харесва, защото и т.н.
Бих й предложила да го възприеме като игра и да изпробва различни начини и после да помисли как се е почувствала, както ще й обясня, че няма нито изконно добри, нито изконно лоши хора и това, че някой се е държал лошо сега с нея, не го прави лош по принцип, от което да направя връзката, че понякога не ни харесва как се държим, но имаме определени причини да постъпваме по-рязко, по-грубо (напр. не ми харесва да се карам с/на хората, но когато касиерката в магазина си пили ноктите вместо да ме обслужи, то тогава ще й напомня с по-висок тон, че очаквам да си върши работата), но това не ни прави лоши хора. Така се надявам тя да разбере, че има възможност да избира как да реагира, а пък с времето и опита ще се ошлайфа кога кой начин да избере. Не искам да възпитавам у нея безропотно подчиняване и нещо повече - искам да я науча, че има избор дали да се обижда на обидите или не, защото те са несъстоятелни по... (тук изброявам например причините защо не е лоша/лигла/бебе...), т.е., че детето всъщност не я познава и нямам как да знае каква е тя, следователно защо да се обижда?
Ще ми се дъщеря ми да се научи как да реагира в ситуации, в които тя ще се чувства неприятно, защото такива неминуемо ще има, и не искам да се изненада/шокира..., искам да я науча да разчита на себе си главно, но и да не се притеснява да поиска помощ от някого, а пък така да има един ден добра преценка за себе си какви са й възможностите, кога за колко и какво може да разчита на себе си и кога да потърси подкрепа.

Аз съм казала на дъщеря ми, че възпитаните хора не употребяват някои думи, защото могат да обидят или наранят другите. Не знам дали някой я е обиждал, не е страдала, но от време на време казва "еди кой си каза "пикла", но то не е хубаво да се говори така, нали?". Не знам дали е било насочено към нея, но тя обикновено раздава правосъдие (не силово де ), а и учителките реагират винаги. Доста ми се оплаква обаче, че някой я е бутнал, ощипал, надраскал й картинката и подобни и понякога плаче, не защото са го направили, а защото не са й се извинили!! Сега й наливам в главата, че си е за тяхна сметка и е важно, че тя е добра и възпитана и не трябва да плаче, когато не й се извиняват.

Да ти кажа честно, бих му обяснила защо евентуално се държат по този начин приятелчетата му.
Или на това другото дете не му дават да носи играчка от дома си, или родителите му го унижават с думата "лигльо" от време на време, или...  

Вече не бих му дала отговор на този въпрос, който ти е задал. Казвам "вече" защото, когато бях млада и неопитна майка постъпвах по друг начин. Сега бих го оставила сам да намери отговора на въпроса си.
И както казах по-горе, първо бих му обяснила причините за държанието на децата. Но не от сорта - те са лоши, невъзпитани..., а бих потърсила истинските мотиви. Щях да сведа информацията до нивото на детето си /имайки предвид годините/.
Бих и му обяснила, че е нормално децата да си имат и носят играчки.
Не на последно място бих го попитала: Ако твое приятелче /някое друго/ си носи играчка, ти би ли го сметнал за лигльо?

Ако правилно съм си свършила работата, то само ще намери отговор на въпроса си.  

Дъщеря ми редовно я обиждат 1-2 деца с думите "бебе", "лигла", "не си ми приятелка", "майка ти няма да дойде". Дърпат и опашките и я бутат. Тя много се разтройваше в началото, но мисля че осъзнава вече че някой деца са си просто "такива" и да не им обръща внимание. Аз мисля, че всичко тръгва от семейството, но пък нека децата да свикват от малки, че не всичко което ни заобикаля е розово!

В нашата група всички без изключение си носят по някоя играчка,така че ...
Онзи ден имали рисуване.Едно от децата надраскало рисунката на моя син,а той решил да си върне ,обаче госпожата го видяла и сега той е виновен.Сигурна съм,че ако някой го обиди и моя отвърне със същото пак него ще го хванат