Моето дете ми скъса сърцето...

  • 3 686
  • 33
  •   1
Отговори
  • Мнения: 17
Вчера се прибрахме от градина с уговорка по пътя че като се приберем първо ще се изкъпем и после ще си играем. Разбира се не стана на моето, както винаги... тя си се настани пред компютъра и взе да играе. Аз започнах да й викам да оставя играта и да влизаме в банята , а тя изобщо и не ме чуваше(както обикновено). Много ме ядоса и аз щрак изключих компа и тя се разрева, затръшка се , отнесе два шамара по дупето...Така й не се изкъпахме, защото това което последва ме разби буквално..Майчиното ми сърце се ракъса от мъка...
Също пояснявам, че съм инвалид и имам лек проблем в походката и не мога да си движа пръстите на едната ръка, така съм от 18 години, така си изкарах бременността и я родих.
та какво се случи:
След инцидента с нежеланието да се изкъпе  я гушнах и почнах да й обяснявам че трябва да ме слуша и т. н.. А тя ми каза "Аз искам друга майка, ама не мога защото те обичам.." Аз: "Защо искаш друга майка", тя: "защото ти си грозна, а другите майки са хубави". И ме попита: "Мамо кога ще ти оздравеят крачето и ръчичката?" Аз се разплаках защото те никога няма да оздравеят, но й казах че баба й ще ми намери лекарство което ще ме излекува...
Ситуацията беше много изненадваща за мен макар че винаги съм подозирала че това някой ден ще се случи. Много плакахме и двете, просто не се сдържах.
А няколко дена пък преди това ми каза преди да заспи: "Мамо толкова ще ми е мъчно когато умрете с тати"...тогава й казах, макар че трябва да се говори истината, казах й че никога няма да умрем и винаги ще бъдем до нея. Излъгах я с мисълта че й е още рано да мисли за смърта, защото е на 3г. и 10 месеца.
Незнам какво да правя , тези случки много ме разтроиха и се притеснявам да не я травмирам. Чудя се дали да не споделя с госпожата в градината за страховете на дъщеря ми...Какво бихте ме посъветвали мили мами.
Тук на този сайт сме цялото семейство http://ven4rd.hit.bg/, а този е само с нейни снимки http://www.wix.com/tonytobgart/alex

# 1
  • София
  • Мнения: 748
Миличка, по въпроса за умирането, ще ти кажа аз какво отговорих на сина ми. Той често ме пита, защо умират хората, на което с мъжа ми отговоряме, че това се случва, защото всички хора сме грешни и остаряваме, частите ни се изхабяват и развалят както се чупят старите и използвани играчки. Казвам  му, че всички хора един ден умират, но умират само тук на земята, а после се срещат на небето и са отново заедно. Това за момента го задоволява като обяснение и го успокоява.
А за грозното и красивото на твое място бих обяснила, че това, което е красиво за едни, често е грозно за други, така както аз например не обичам сладолед, а той обича. А и най-важното е човек да е добър, а не красив, защото и най-красивия никой не го обича ако се държи лошо и не уважава хората.  Освен това напълно здрави хора на земята няма, защото не сме съвършени и всеки си има някакъв недостатък, кога външен, кога в характера или способностите. Най-важно е според мен на децата да се дават обяснения с разбираеми за тях примери, съответни на възрастта им.
Желая ти успех с обясненията и не се тревожи, всички си имаме достатъчно много недостатъци!

# 2
  • Мнения: 2 232
Много мъчно ми стана като четох....
Аз на моят по-голям син(на 4г. и 10м.), от както почна да разбира и да задава подобни въпроси му обяснявам, че има различни хора- може някои да не чуват, други да не виждат, трети да не могат да ходят и да са на инвалидни колички, има бели, жълти , черни, дебели-слаби, хубави, грозни и т.н.....да свиква и да знае, че всички са равни и имат нужда от обич , уважение и приятели.Още повече, че братчето му е с увреждане и толерантността му е необходима, има и братовчед на инвалидна количка, та е започнал с въпросите много от рано.Много му е мъчно, че батко му никога няма да проходи и все ме пита кога ще му минат крачетата.... SadАз не му спестявам истината, така мисля, че е правилно, не искам да си мисли някой ден, че съм го лъгала....
А за смъртта въпросите са ми най-тежки, дори не ми се коментира сега, но му казвам, че всички хора един ден умират, никой не знае кога ще се случи това и , че отиват на по-добро място...

Последна редакция: вт, 11 ное 2008, 14:42 от Deja Vu

# 3
  • София
  • Мнения: 6 999
Сигурно много обичаш дъщеря си... Ако е така най-доброто нещо, което можеш да направиш за нея е да се започнеш да се държиш различно:  
1. Да спреш да я удряш, когато е недоволна. Тя има право да е недоволна, няма право да пренебрегва ПРАВИЛАТА.
2. Да спреш да я удряш по каквато и да е причина. Ако все пак ти се случи, да й се извиниш и да обясниш, че ти си в грешка, а не че тя те е предизвикала.
3. Да не държиш да те слуша, а да спазва ПРАВИЛАТА.
4. Да я предупреждаваш от рано за правилата /което ти си сторила/, да казваш ясно и да повтаряш какво следва ако не ги спазва.

 Пример: Като се приберем у дома първо ще се изкъпем, после ще четем книжка/играем на комп. Ако седне на комп. казваш ясно: Или ела да се изкъпеш, а след това ще играеш или няма да играеш цяла вечер. Повтаряш 3 пъти без да се ядосваш. После изключваш комп. и ако тя реве и се тръшка - не се ядосваш и не я биеш, но не отстъпваш.

5. Да НЕ лъжеш детето си. Ръката ти няма да се оправи, поне до колкото ти знаеш - кажи й го. Всички ще умрем и това е факт - кажи й го. Детето ти е дете... не е идиот. Истината е най-доброто.
6. Да не обещаваш неща, които не можеш да изпълниш, защото ще разочароваш детето и няма да имаш авторитет.  

# 4
  • Мнения: 934
И на мен ми се скъса сърцето като четях!
Предполагам си и обяснила вече, че кракът и ръката нямат значение, има много по-важни неща, които правят човека красив и добър.
Иначе за децата на тази възраст е нормално да искат ВСИЧКО да е перфектно и без дефекти, примерно ако бисквитата им е счупена могат да реват цял час, и такова им е отношението към света като цяло.

Като по-големи пък им става интерено, ако някой с нещо е по-различен.
Като беше 6-годишен, синът ми имаше учителка в инвалидна количка за известно време. Явно беше свикнала да и задават въпроси жената, защото им беше обяснила всичко - как попаднала в катастрофа, как сега може да ходи съвсем малко, но пък може да плува, и т.н. Децата бяха впечатлени, и я приемаха съвсем безрезервно. Както и родителите, всъщност.

# 5
  • Мнения: 3 211
Аз не му спестявам истината, така мисля, че е правилно, не искам да си мисли някой ден, че съм го лъгала....
и аз така, трябва да живее с жестоката истина, но поне в реалността, а не с някакви илюзии.
не е толкова малка да понесе истината.
на толкова години Габи изгуби чичо си (брат на мъжа ми) и й беше много тъжно (все още й е), пее му песни към небето и скоро ме пита дали някой се е връщал от небето.
а относно физическите недостатъци и на мен ми е казвала понякога, че мириша лошо, косата ми е смешна и не ме харесвала така, но не ги приемам навътре нещата.
това, което ти е казала на теб наистина е жестоко, но понякога децата са жестоко откровени.
по-добре й обясни как стоят нещата в действителност, а не да се заблуждава и да очаква да се оправиш.
а наистина сте много сладки, много хубаво семейство Hug пред нея изтъквай само хубавите си черти и най-вече доброта и характер, а не толкова недостатъците.

# 6
  • Мнения: 17
Благодаря ви мили мами за отговорите, абсолютно съм съгласно с всички съвети , защото и аз съм на този принцип да не спестявам истината, но когато ме попита кога ще се оправят крачето и ръчичката аз без да се замисля твърдо й казах "НИКОГА" и тя като рееевнааа, но рев дето въздух не може да си поеме и си смекчих малко отговора й казах 4е може би баба ще намери някакво лекарство....стори ми се жестоко да й отнемам надеждата, пък знае ли човек...
И за умирането като ме попита пак по същия начин, почнах да обяснявам че всички умират и същото се получи затова казах добре може да е малка още да го понесе и на другата вечер  й казах че ние с тати винаги ще бъдем до нея...
Сега бързам да я взема от градина и даже мисля да споделя с госпожата за страхоевете на щерка ми, която иначе е много диво и сладко хлапе...
Успех на всички и Благодаря сърдечно, успокоихте ме много!
....и това което със сигурност ще оправя е поведението си да не я шляпкам по дупето а да си отстоявам твърдо позицията за ПРАВИЛАТА и че трябва да ги спазва , защото тя му намери цаката понеже аз съм "мека мара" и като се разреве и аз гуш "бла бла бла"...
Всичко хубаво!

# 7
  • София
  • Мнения: 17 591
Детето ти ти е казало, че те обича...
Хората умират - факт. Всички, рано или късно. кажи й, че ще й е мъчно, много - много мъчно, но това вероятно ще се случи след много, много, много години, когато тя самата е вече старица и няма никакъв смисъл да го мисли от сега, защото може да испусне хубавото...
Няма да оздравееш - ами, кажи й го. Кажи й, че винаги ще си такава, че крачето и пръстчето винаги ще са обездвижени... и че също тъй винаги ще я обичаш, много-много-много, повече от всичко на света.

# 8
  • Мнения: 2 232
Сега се сетих, че Вики  по едно време и мен не одобряваше, че съм била много малка мама Rolling Eyes, искал по-голяма. И постоянно ме питаше кога ще порастна( аз наистина съм дребна-156см.), като разбра, че няма шансове да порастна, почна да пита що не съм яла достатъчно Laughing.накрая баща му, му обясни, че хубавите неща са в малки опаковки и той много ме харесва такава мъничка и  повече претенциите спряха в тази насока. само понякога ми вика-ти си детенце, детенце си.... hahaha
Та както са те посъветвали- наблегни на добрите твои страни и че не външността е важна, а какъв е човек.... че я обичаш много както всички майки децата си и не те прави по-лоша майка и т.н.
п.с. много хубаво семейство сте. Simple Smile

# 9
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Всички деца се ужасяват, че ще загубят родителите си. И ние многократно сме говорили за това и продължаваме да говорим. Миналата година прочетохме "Братята с лъвски сърца" на Астрид Линдгрен. Тази книга много ни помогна, още повече, че аз съвсем искрено вярвам, че душата човешка е безсмъртна и нашите души винаги ще се обичат и ще бъдат заедно. (Отбелязвам последното, защото децата сякаш имат радари и винаги усещат, когато не си искрен.)
По въпроса за различността също много сме говорили. Аз съм завършила дефектология и децата с увреждания са ми много мили - затова сме обръщали специално внимание на темата. Наскоро на улицата видяхме едно момче, което вървеше трудно. Ние му се усмихнахме, то също ни се усмихна. Големият ми син каза след малко: "Някои хора не са много красиви отвън, но пък са красиви отвътре."  Grinning Драго ми стана, че съм успяла да го накарам да види отвъд външността, макар че е още малък.
Момиченцето ти реагира съвсем нормално, както и ти. Не се натъжавай, тя е още мъничка. Четеш й сигурно приказки. Може да четете "Грозното пате", на Ангел Каралийчев някои приказки са много човечни (на мен те ми отвориха очите, когато бях дете Laughing). После си приказвайте за приказките. Ние поне така правим. Hug

# 10
  • Мнения: 3 146
Синът ми много често плаче, че ще умрем, още от миналата година по това време (т.е. откъм 3г. 10м.). ВИнаги казвам това, което смятам, че е истина. Да обясня, че съм вярваща, но смъртта просто няма как, а и няма защо да се крие от децата.

Не мисля, че детето е травмирано или ще се травмира. Grinning

Мисля, че казаното от Isa  за правилата и изобщо всичко е идеалният вариант, но в действителността има ситуации, в които просто не става по учебник.

Иначе, и тримата сте много хубави така усмихнати и сайтът е страхотен Hug

# 11
  • София
  • Мнения: 7 242
Дъщеря ми на възрастта на твоята често ми казваше, че ми е много дебело дупето и не го харесва /аз съм си дебеличка/. Признавам, че първият път ми стана малко криво... Явно е нормално е за 3 - 4 годишните. Сега казва, че съм най-хубавата майка, но аз й казвам, че не е вярно, обаче съм най-добрата. На два пъти е споделяла, че са й казвали, че майка й е дебела, но не мисля, че това я е засегнало /сега е на 8/. Не отричай очевидното, но й обърни внимание, че си най-добрата и че никой не може да я обича така, както ти и това е по-важно.
За умирането съм й казвала, че докато има нужда от мен, няма да умирам. И винаги съм се опитвала да представя смъртта като нещо не чак толкова страшно. хората остаряват, идва им времето да си отидат, защото са уморени и трябва да "направят" място за новите и т.н. Първоначално опитах да й кажа истината /че това е Божа работа/, но видях, че я травмира.
мисля си и че не си реагирала правилно /да плачеш с нея/. Трябвало е да реагираш по-непукистки - има деца без майки, с лоши майки, които не се грижат добре за тях, с грозни, с дебели... Твоята пък е такава и това е положението. както ти гледаш на себе си, така и малката ще те възприема.
И извинявай, че го намесвам, но май сте малки за компютър...

Последна редакция: вт, 11 ное 2008, 22:36 от Лекси

# 12
  • Бургас
  • Мнения: 5 617
Иван ме е питал къде е дядо и един наш приятел, който загина при катастрофа. Още тогава обясних, че са на небето. Естествено пита кога ще слязат. Доста се помъчих да обясня, че няма да слязат при нас, но са там и ни пазят. Лично аз вярвам в това, че отиват другаде, но са с нас. Той започна да го разбира. Понякога казва на дядо си лека нощ, друг път пита защо няма звездички и така.
А за другото не бива да се притесняваш според мен. Просто детето сега вижда различията в хората. И има своите въпроси. По - точи начин ги е поставило.

# 13
  • Мнения: 9 052
Тони четете ли книжки? Хубаво е да и чЕтеш много книжки и прикаzки , zащото така не остава само с ежедневието в което всичко е чалгария . ПРосто не я оставай да живее само с това. Прикаzките на таzи тема са много , а има и много нови книжки zа раzличията между хората и zа истинската красота и zа ценностите. Вместо да плачете и да седите пред компютри ида се катате ... иzполzвай времето да прочетете и обсъдите прикаzки zаедно, купете zаедно книжки, научи я да чете и да обича книгите ... те учат на хубави неща . Успех.

# 14
  • София
  • Мнения: 13 200
Моята дъщеря също много се интересува от смъртта. Сблъсквала се е с нея при смъртта на наш близък роднина, вуйчо на мъжа ми. Човек с увреждане, който живееше със сестра си (свекърва ми). Счупи си крака и почина 3 дни по-късно от емболия. Пиша причината, защото беше внезапно, нямаше време за предварителни обяснения. Детето знаеше, че е в болницата. В дена когато той почина, отидохме да я вземем от градината и тя започна да ни разпитва за Володя. Къде е (макар че знаеше къде е), дали ние сме ходили при него. Не я излъгахме, казахме, че е в болницата където си и беше още. Отложихме разговора за вкъщи. Когато се прибрахме седнахме и й обяснихме, че сърцето на Володя е спряло и той е умрял, но винаги ще го носим в сърцата си ще си го спомняме. Че сега ни е много мъчно на всички и че много ни липсва. Всичко това го обяснихме абсолютно хладнокръвно. Тя веднага попита дали Володя сега е звездичка (явно под давление на майка ми, която й е пълнила главата с тия неща). На мен сърце не ми да де да й кажа "не" и смънках "Миии, да" Просто бях неподготвена и реших, че в първия момент ще изясня нашата позиция по въпроса. После тя от някъде беше чула, че хората ги погребват, явно от филми и ме пита дали кучето ни както умре ще го погребем и аз й казах "Да". Наскоро пак разпитваше за Володя, казам че и е мъчно и попита дали ние сме го погребали. Казах, че сме го погребали и тя попита къде се погребват хората. Обясних й за гробищата. Тя поиска да иде на гроба на Володя.  Confused Ааа, беше питала свекърва ми защо не сме я взели на погребението и тя й обясни, че мама и татко са преценили така. Всички тия разговори ги водя абсолютно хладнокръвно, без да влагам повече емоция, но я подтиквам да изразява своите чувства.

Много често ми казва, че не иска да остарява и не иска ние да умрем. Аз й казвам, че всички хора умират. На въпроса кога й казвам, че никой не знае кога ще умре. Че това е неизбежно и се случва в природата. Всички живи същества се раждат и умират. Казва, че ще й е много мъчно за нас. Аз отговарям, че тогава ще има свое семейство и дечица, които ще бъдат утехата й и че няма да бъде сама.

А между другото сблъскавала съм се с проблем около тия обяснения и дори се чудех дали да не пусна тема.
Както разбрахте от горното ние твърдо не вярваме в другия живот и душата и т.н. Това казваме и на детето си. Обаче аз ценя желанието на всеки родител да даде обяснението спрямо вижданията си. И тук се получава конфликт. Случвало се е дъщеря ми яростно да защитава пред втората си братовчедка тезата, че дядо й (на братовчедката) не е звездичка  Confused Аз я извлякох почти насила, за да спре да говори и после й обясних, че хората така се утешават когато умре близък човек и не е необходимо да приказва тия неща. В същото време не искам пък някой да бърка главата на моето дете с неща, които за нас не са реални. И се чудя какво да й обясня, че да не изпада в подобни ситуации..

Общи условия

Активация на акаунт