Също пояснявам, че съм инвалид и имам лек проблем в походката и не мога да си движа пръстите на едната ръка, така съм от 18 години, така си изкарах бременността и я родих.
та какво се случи:
След инцидента с нежеланието да се изкъпе я гушнах и почнах да й обяснявам че трябва да ме слуша и т. н.. А тя ми каза "Аз искам друга майка, ама не мога защото те обичам.." Аз: "Защо искаш друга майка", тя: "защото ти си грозна, а другите майки са хубави". И ме попита: "Мамо кога ще ти оздравеят крачето и ръчичката?" Аз се разплаках защото те никога няма да оздравеят, но й казах че баба й ще ми намери лекарство което ще ме излекува...
Ситуацията беше много изненадваща за мен макар че винаги съм подозирала че това някой ден ще се случи. Много плакахме и двете, просто не се сдържах.
А няколко дена пък преди това ми каза преди да заспи: "Мамо толкова ще ми е мъчно когато умрете с тати"...тогава й казах, макар че трябва да се говори истината, казах й че никога няма да умрем и винаги ще бъдем до нея. Излъгах я с мисълта че й е още рано да мисли за смърта, защото е на 3г. и 10 месеца.
Незнам какво да правя , тези случки много ме разтроиха и се притеснявам да не я травмирам. Чудя се дали да не споделя с госпожата в градината за страховете на дъщеря ми...Какво бихте ме посъветвали мили мами.
Тук на този сайт сме цялото семейство http://ven4rd.hit.bg/, а този е само с нейни снимки http://www.wix.com/tonytobgart/alex