пускам тази тема, за да си изплача мъката, а да разбера как се справят вие в подобни ситуации. Синът ми е 4 годишен. Като цяло трудно дете - неспокоен, ревлив и инатлив от новороден, по-късно труден и дълъг първи пубертет и тъкно когато нещата взеха да олягат сега след раждането на бебето всички проблеми започнаха с още по-голяма сила - прави всевъзможни неща, за да привлича вниманието - говори без да млъква на висок глас (главата ми ще експлоадира от постоянния шум), палав е, ходи на пук нарочно и експериментира какво ще стане ако не прави това, което му казвам... а всъщност е едно много красиво, чувствително и обичниво дете, но напоследък ве по-рядко го виждам в добра светлина В петък нарочно го оставих вкъщи, а не на градина, защото знам, че има нужда да бъдем заедно, да сме близки, както беше преди да се роди бебето - исках да четем книжки, да си говорим и т.н., но той още от сутринта започна на зле като отказа да се облече и се мота дълго бос по студените плочки, ядоса ме, започнахме да се караме, отказа да закусва и скашахме си взаимно целия ден... Уикенда ситуацията беше подобна.. Вече не дава да го гушкам, като кажа нещо се чувства длъжен да прави точно обратното, на всичкото отгоре е станал ужасно злояд ( а допреди половин година ядеше вси1ко)... Какво да правя - като наказвам става по-лошо, а като се опитвам да бъдем приятели той или се разлигавва и започва да се държи като магаре или ходи напук... А не отдавна въпреки трудния му характер бяхме много близки и винаги успявах да овладея настроенията му... Случват ли се подобни неща при децата ви и как се справяте ссъс ситуацията?