За 4 годишните и трудния им характер

  • 3 174
  • 25
  •   1
Отговори
  • Мнения: 967
Здравейте,
пускам тази тема, за да си изплача мъката, а да разбера как се справят вие в подобни ситуации. Синът ми е 4 годишен. Като цяло трудно дете - неспокоен, ревлив и инатлив от новороден, по-късно труден и дълъг първи пубертет и тъкно когато нещата взеха да олягат сега след раждането на бебето всички проблеми започнаха с още по-голяма сила - прави всевъзможни неща, за да привлича вниманието - говори без да млъква на висок глас (главата ми ще експлоадира от постоянния шум), палав е, ходи на пук нарочно и експериментира какво ще стане ако не прави това, което му казвам... а всъщност е едно много красиво, чувствително и обичниво дете, но напоследък ве по-рядко го виждам в добра светлина  Tired В петък нарочно го оставих вкъщи, а не на градина, защото знам, че има нужда да бъдем заедно, да сме близки, както беше преди да се роди бебето - исках да четем книжки, да си говорим и т.н., но той още от сутринта започна на зле като отказа да се облече и се мота дълго бос по студените плочки, ядоса ме, започнахме да се караме, отказа да закусва и  ooooh! скашахме си взаимно целия ден... Уикенда ситуацията беше подобна.. Вече не дава да го гушкам, като кажа нещо се чувства длъжен да прави точно обратното, на всичкото отгоре е станал ужасно злояд ( а допреди половин година ядеше вси1ко)... Какво да правя - като наказвам става по-лошо, а като се опитвам да  бъдем приятели той или се разлигавва и започва да се държи като магаре или ходи напук... А не отдавна въпреки трудния му характер бяхме много близки и винаги успявах да овладея настроенията му... Случват ли се подобни неща при децата ви и как се справяте ссъс ситуацията?

# 1
  • Мнения: 2 956
Ужас.Опасявам се и много ме е страх, че и при нас ще се получи същото след като се появи бебето.
Ще следя темата.Дано майките с опит дадат някой съвет.

# 2
  • Мнения: 9 814
Определено има връзка между появата на бебето и поведението на баткото.
Колкото и да е "трудно" едно дете, става още повече такова, когато се появи "конкуренцията".
Моята племенница беше на 5 години, когато се роди братчето й. От мило, тихо, кротко и послушно дете се превърна в едни малък ужас Crazy. Правеше всичко възможно да буди, стряска бебето и да ядосва родителите си.
Заради това я спряха и от ДГ, да прекарва деня си с у дома, да се включва в грижите за бебето....Стана още по-зле.
След време, когато брат й проходи и стана едно вече доста по-съзнателно човече, каката изведнъж го прие. Сега,  5 години по-късно двамата са неразделни и не могат един без друг.

# 3
  • Мнения: 4 564
А аз си мислех че като стане на 4 и ще се разберем  с него , и като срещам такива теми направо ...се хващам за главата
аз мисля че във вашият слушай е по скоро заради бебето, обикновенно така  става когато децата са породени това е нормален  и много труден период

# 4
  • Мнения: 789
И аз мисля,че е от появата на бебчето.Защо не опиташ да говориш с него за бебето?Ще следя и аз темата,защото си имаме един момък на 3г и половина,а искаме скоро да имаме второ дете.

# 5
  • София
  • Мнения: 43 903
А то нали знаеш, че четвъртата година е много подобна на 2-та Wink то си е пак един такъв труден и нестабилен период за мъниците...ако щеш пак го брой към пубертетите....
а явно и това с бебето наистина му засилва емоциите....не му се ядосвай много, повече любов и търпение....казвам го, въпреки че и моето синче точно по същия начин по цял ден ми къса нервите.....а и точно заради този му темперамент нямам никакви желания скоро за второ дете.....знам, че ще му е още по-трудно....
та като цяло съвета ми е - владей се повече...оставяй го да си прави разни магарии и су карайте само за сериозни неща....голяма работа, че 1 час ходил бос....

# 6
  • Мнения: 46 437
И според мен е ревност, заради бебето  Laughing

София изкара много тежък пубертет м/у 2 и 3 г., сега на 4 г. не, че е много кротка, но направо е цвете, в сравнение с преди  Crazy тогава вкъщи дреха на обличаше - гола и боса цяла година, на плочките, вдигнах ръце и я оставих, нищо не й стана   Whistling

# 7
  • Мнения: 544
Лелеее, като четох поста на авторката-все едно аз съм го писала. Същата история е и в къщи. То ми е ясно, че е от ревност, но незнам как да го преодолеем. И аз въпреки огромното ми желание да се разбирам с големия и да му обръщам повече внимание, често не успявам, точно защото почва да ми прави всичко напук, аз го търпя до известно време и като не разбира от дума почвам да му се карам и става чудо. Той почва да реве и да крещи понякога, абе..... Стига толкова, че се отплеснах. Ще следя темата с интерес и ще очаквам тук да намеря полезни съвети.

# 8
  • Мнения: 805
Леле момичета, тръпки ме побиха....какво ме чака! Shocked

# 9
  • Мнения: 2 331
И у нас ситуацията е същата.Момчето ни е на 4, а дъщеря ни на 2.Тя се справя по-добре с ревността си, но с него е мнооооооооого трудно.Ни с добро, ни с лошо.Аз още търся верния път.

# 10
  • Свиленград
  • Мнения: 269
Моята ситуация е сбсолютно същата. Откакто се появи бебето детето ми се промени коренно. Поатоянно търси близостта на баба си и дядо си  и не иска да си стои вкъщи. Отказва да яде абсолютно всичко и се храни само от ръката на баба си. Адски съм притеснена,защото дори тази вечер не пожела да си остане у нас,а отиде да спи при баба си. Направо незнам дали този период ще премине някога.

# 11
  • София
  • Мнения: 6 999
Може да е поради бебето, но не мисля че е само това... Освен всичко друго ми се вижда прекалено лесно да се обяснява всичко с появата на нов член от семейството.
Моето 4 годишно е също с 'труден характер' за това не си слагам много-много на сърце разни неща като "ходи боса'- повтарям да се обуе без много ентусиазъм, а тя се кефи /сигурно/, че има нещо, за което не мога да й се наложа; ' отказва да закусва' - Казвам й, че ще стои гладна до обяд или че това е много добре, защото ще спестим някой лев или... честно изобщо не ми дреме когато пропусне някое хранене - няма умряло от глад дете по собствено желание, а 'злоядството' е неопределена категория... Гушкам я само на сила и поради това най-безсрамно търгувам с прегръдките и целувките.

Нормално е децата да се променят. Ако сме спокойни и те ще са спокойни. Правилото за малко правила са в сила и за 4 годишните, но тъй като до сега всичко съм слагала в някакви рамки ми е доста по-лесно да продължа в този дух. 

# 12
  • Мнения: 3 367
Имаме 2 деца с малка разлика.
Не вярвам на "ревност, о ужас, хващам се за главата" и пр. Затова сме родители за да го "изиграем" с акъл,постоянна пренагласа и позитивизъм. Като начало бих избягвала да категоризирам детето си като "трудно - неспокоен, ревлив и инатлив от новороден". Слагането на етикети неминуемо кара децата "да влизат"в тях. Има много литература и трикове,но съм 200% убедена че "проблемът"не е у децата,а у нас,ако не успеем да овладеем подобна ситуация.

# 13
  • Мнения: 2 331
 Thinking

Последна редакция: вт, 11 ное 2008, 09:21 от Били...

# 14
  • Мнения: 636
Ох,  Nellie , ние сме в доста подобна ситуация.  Първо си я обяснявах с бебето, после се оказа,че връстниците ни в кварталната градинка, без да има бебе, са станали също толкова раздразнителни, заядливи и неприятни. Минавало ми е през ума, че има връзка и с градината, където ходи. При нас нещата не са толкова изострени, но лятото беше доста зле, а и никога не е късно да се влошат пак...
Що се отнася до ревността, абсолютно ясно е, че е част от проблема, още преди да се роди бебето, сме говорили за това. Тя редовно ме питаше може ли да не обича бебето и аз редовно й отговарях, че дали го обича е лично нейна работа, но че е трябва да се държи внимателно, защото то ще бъде крехко и т.н.  Във връзка с ревността доста разговаряме с нея и подходът ни е такъв: " Да, знаем, че не ти е много приятно, иска ти се мама и тати да обичат само теб, но постепенно ще свикнеш. Това, което изпитваш, се нарича ревност, то е нормално и ти ще го преодолееш. Ти си нашето единствено момиченце, нямаме друго като теб, много те обичаме, обичта ни не става по-малка от това, че има бебе. Бебето иска повече внимание, защото е малко, но не получава повече любов от теб." Като получава тези послания, видимо се успокоява, но после нещата се повтарят и се налага и ние да повтаряме. От друга страна, освен да се "валидизира ревността" / тоест да се каже, че е нормална и приемлива, за да я приеме и самото дете и да се справи с нея, а не да развие чувство за вина към бебето и родителите, да се чувства лошо и да не се научи и в бъдеще да се справя с ревността си към други хора/ , е да не показваш собственото си чувство за вина пред детето, за това, че си го  "изоставил" и вече имаш друго бебе. Колкото повече му играеш по свирката, толкова по-лошо. То усеща вината ти и се възползва от нея, за да "поглъща" още повече внимание и грижи. Смятам, че тези два подхода, прилагани с мярка, са правилни, не че нещата при нас са идеални. При всяко положение е нужно доста търпение, със или без подходи, защото  трябва време , за да премине този период. Аз често губя търпение и ставам лоша Embarassed
Също ще следя темата. Успех на всички объркани майки!

Общи условия

Активация на акаунт