Здравейте момичета,
знам, темата не е обичайна, но съм на кръстопът и ми е трудно без близки хора тук с които да говоря. Ето и трудността ми, от 16 години съм във Франция. Тук учих, после се омъжих, Имаме дете на 4 години. Съпругът, французин, не помага с нищо, аз изоставих кариера, всичко, за да гледам детето и да го не подхвърлям на детегледачки, И вече шансът ми за добра работа тук е нула. Нещо се е скъсало в мен отдавна, и със съпруга ми нямам нищо общо. За него съм мамичка, шътам из къщи, детето е в сигурни ръце с мен, има уют, а той може да спи колкото си иска, да става когато си иска и все е начумерен. Говорих му за раздяла, и завръщане с детето в България, без да искам да ги късам един от друг. Малкият е категоричен, добре му е и В Бг и във Фр, но иска да живее в България. Там са баба, дядо, братовчеди, много близки. Тук съм само аз, изморена, а баща му е на компютара или на запивки с приятели.
В България вече знам че има къде да започна работа, по специалността ми. И знам че там ще сме добре, но все се двуомя след разговори с познати тук. А и съпругът ми си призна че ще ме пусне но предпочита да останем заедно. Една такава ситуация дето.....Знам вече че искам и мога, само трябва да действам, но гледам деца в къщи и нямам много време за срещи. А аз не задействам ли процедури за развод, никой няма да се мръдне заради мен, Искам да изчакам края на учебната година. Ами после, багажи, местене чак до българия, как ще смогна не знам.
Имате ли познати или чували ли сте за хора с подобен опит? Дайте съвети и кураж. Чувствам се като в тунел, съвсем близо до изхода, виждам светлинката, ама като че ли някаква бариера ме спъва леко. А и все ме е страх дали съпругът ми ще си държи до края на обещанието че ще ме пусне. Той не държи на развод, но аз искам всичко да е написано за да нямам проблеми някой ден.
Ето такива въпроси са из главата ми, и мога да действам но ме е малко страх, а и когато трябва да ръчкаш за всяко нещо другия с бастун и дипломация, уффффф...
Имам нужда от съвети, от подкрепа, дори тя да е само няколо думи.
знам, темата не е обичайна, но съм на кръстопът и ми е трудно без близки хора тук с които да говоря. Ето и трудността ми, от 16 години съм във Франция. Тук учих, после се омъжих, Имаме дете на 4 години. Съпругът, французин, не помага с нищо, аз изоставих кариера, всичко, за да гледам детето и да го не подхвърлям на детегледачки, И вече шансът ми за добра работа тук е нула. Нещо се е скъсало в мен отдавна, и със съпруга ми нямам нищо общо. За него съм мамичка, шътам из къщи, детето е в сигурни ръце с мен, има уют, а той може да спи колкото си иска, да става когато си иска и все е начумерен. Говорих му за раздяла, и завръщане с детето в България, без да искам да ги късам един от друг. Малкият е категоричен, добре му е и В Бг и във Фр, но иска да живее в България. Там са баба, дядо, братовчеди, много близки. Тук съм само аз, изморена, а баща му е на компютара или на запивки с приятели.
В България вече знам че има къде да започна работа, по специалността ми. И знам че там ще сме добре, но все се двуомя след разговори с познати тук. А и съпругът ми си призна че ще ме пусне но предпочита да останем заедно. Една такава ситуация дето.....Знам вече че искам и мога, само трябва да действам, но гледам деца в къщи и нямам много време за срещи. А аз не задействам ли процедури за развод, никой няма да се мръдне заради мен, Искам да изчакам края на учебната година. Ами после, багажи, местене чак до българия, как ще смогна не знам.
Имате ли познати или чували ли сте за хора с подобен опит? Дайте съвети и кураж. Чувствам се като в тунел, съвсем близо до изхода, виждам светлинката, ама като че ли някаква бариера ме спъва леко. А и все ме е страх дали съпругът ми ще си държи до края на обещанието че ще ме пусне. Той не държи на развод, но аз искам всичко да е написано за да нямам проблеми някой ден.
Ето такива въпроси са из главата ми, и мога да действам но ме е малко страх, а и когато трябва да ръчкаш за всяко нещо другия с бастун и дипломация, уффффф...
Имам нужда от съвети, от подкрепа, дори тя да е само няколо думи.
.
.5 години опити са си бая време,няма смисъл.
