Искам да си изплача мъката (нали споделената мъка е половин мъка) и да видя дали има други балъци като мен. Прочетох всички теми за флуора, разбрах колко е вреден, но се надявах да ме успокоите малко, този форум е пълен с мили хора и е толкова хубаво, когато чуеш някоя добра дума...
Та...преди два месеца и половина споделих с аптекарката си, че емайлът на зъбите ми се бели и тя ми даде таблетки флуор. По време на цялата си бременност чета и се информирам непрекъснато и се старая да направя най-доброто за това дете, но и през ум не ми мина, че тези бонбонки, с които ни тъпчеха в детството, може да са толкова вредни. Струваха ми се напълно безобидни. Та така си пих по 1 мг. на ден като поп в продължение на два месеца и половина. Като разбрах колко е вреден, умрях от яд, но стореното-сторено, не мога да върна времето назад.
Чета на много места, че като родиш, започваш да се чувстваш най-ужасната майка на света и имаш усещането, че въобще не се справяш - е, аз още от бременността започнах с грешките.
Питам се каква вреда може да съм нанесла на бебето през тези два месеца, това е вторият триместър, чета някакви ужасии за увреждане на нервно-мозъчното развитие и ми настръхват косите... Кой би предположил?! Ядът ми вече преминава в чувство на вина и тъга, знам, че ще ми мине, ама никога няма да си го простя, ако съм му причинила нещо...
Съжалявам за депресивния пост, просто исках да споделя.
Та...преди два месеца и половина споделих с аптекарката си, че емайлът на зъбите ми се бели и тя ми даде таблетки флуор. По време на цялата си бременност чета и се информирам непрекъснато и се старая да направя най-доброто за това дете, но и през ум не ми мина, че тези бонбонки, с които ни тъпчеха в детството, може да са толкова вредни. Струваха ми се напълно безобидни. Та така си пих по 1 мг. на ден като поп в продължение на два месеца и половина. Като разбрах колко е вреден, умрях от яд, но стореното-сторено, не мога да върна времето назад.
Чета на много места, че като родиш, започваш да се чувстваш най-ужасната майка на света и имаш усещането, че въобще не се справяш - е, аз още от бременността започнах с грешките.
Питам се каква вреда може да съм нанесла на бебето през тези два месеца, това е вторият триместър, чета някакви ужасии за увреждане на нервно-мозъчното развитие и ми настръхват косите... Кой би предположил?! Ядът ми вече преминава в чувство на вина и тъга, знам, че ще ми мине, ама никога няма да си го простя, ако съм му причинила нещо...
Съжалявам за депресивния пост, просто исках да споделя.
, пък да чукна на дърво, нищо му няма на сина ми 
