А НЕ ВИ ЛИ БЕШЕ СТРАХ?

  • 15 062
  • 141
  •   1
Отговори
  • Мнения: 18
Не зная дали темата ми е точно за това място, моля да я преместят, ако не е.

Искам да зная не ви ли беше страх да забременеете и как преодоляхте страховете си?  Confused
 Аз съм на 26 и от една страна ми се иска да имам дете (защото преценявам, че колкото повече време минава, толкова по-трудно ще се навия), но от друга страна... какво да ви кажа.. ЖИВЕЕ МИ СЕ  много ми се живее. И това не е всичко. Съпругът ми още от преди да се оженим все ми разправяше как неговите деца щели да са кръстени на родителите му, понеже "оная овца" зълва ми не си била кръстила нейното дете на тях. И освен това (тъй като не сме в БГ) ще трябва да дойде майка му да ми "помага" - излишно е да ви казвам, че не я понасям. Когато си ходихме в БГ за първи път се карахме за 1 месец толкова колкото не бяхме се карали тук за 4 години. И просто не знам какво да правя. Понякога си мисля, че с удоволствие бих имала деца, ако не трябваше да ги кръщавам на някои си, или ако не трябваше някои си да идва в нас да ми ги гледа. Но вечер като си дойда уморена от работа и само искам да хапна нещо (ако той е сготвил)и да скоча в леглото си мисля, че не съм готова за това. Пък той дава зор, зщото е с 6 години по-голям от мен и казва, че не иска хората да си мислят, че дядо на децата си...
Аз имам страхотен проблем (наследствен) с разширени вени (убиват ме) и ме е страх, че ако забременея няма да мога да си пия аспирина (пия го за разреждане на кръвта) и ме е страх да не направя трoмов либит.
Не знам. Кажете си мнението. Какво да правя? Ясно е, че деца все някога трябва да имам...но истината е, че при тези условия, които той ми поставя ми се убива всякакво желание. Sad Сигурна съм, че Диана (Tres Tristes Tigres) ще има да каже нещо по въпроса. Живяла е с нас и знае за какво сатава дума.
Предварително благодаря на всички.

# 1
  • Мнения: 544
Защо не говориш с мъжа си за тези страхове. Може да ти влезе в положението и да не настоява толкова детето да е кръстено на родителите му или пък майка му да идва-много хора сами гледат децата си. А за разширените вени сигурно има начин-консултирай се с лекаря, който те лекува.

# 2
  • Мнения: 46 438
Колкото и да ги мислиш сега нещата, не можеш да ги усетиш, преди да са станали.

Това за живеенето - ще си живееш, не бой се, който иска, намира начин Simple Smile сега съм много по-организирана, от преди детето Laughing

За кръщаването - това всеки си го решава, никой не може да те накара. Най-добре на никой, за да намя сърдити  Peace

Говори с мъжа си за идването на свекърва ти. Не е нужно да идва някой да помага, най-често повече пречи, отколкото помага. Той ще си вземе 2-3 седмици отпуск и двамата ще се справите повече от добре.
А че бабите ще дойдат да видят бебето - разбира се, все пак им е внуче, нормално е да дойдат на гости за хубави поводи  Grinning

За аспирина - ще можеш да си го пиеш, спокойно Peace

# 3
  • Временно
  • Мнения: 788
Ако не се замисляш толкова за нещата ще ти е по-лесно. Peace
Аз също съм на 26 и мога да ти кажа с ръка на сърцето,че живота не свършва след като родиш дете.Напротив-осмисля се по възможно най-добрия начин. Heart Eyes
Освен това едва ли си единствената с разширени вени,която е/ще карала/кара бременност - предполагам има възможност да се вземат някакви медикаменти.
Единственото,което мога да те посъветвам е да се довериш на интуицията си-не прави нищо против желанията си.
Пожелавам ти да станеш майка,когато наиситна се почувстваш готова. Hug

# 4
  • Мнения: 3 376
И според мен трябва да поговориш със съпруга си първо.Все пак детето ще е и на двамата,ти също имаш право на мнение нали?

Най-добре е да уточните нещата с имената,свекърва и т.н. предварително.

# 5
  • Мнения: 18
Колкото и да ги мислиш сега нещата, не можеш да ги усетиш, преди да са станали.

Това за живеенето - ще си живееш, не бой се, който иска, намира начин Simple Smile сега съм много по-организирана, от преди детето Laughing

За кръщаването - това всеки си го решава, никой не може да те накара. Най-добре на никой, за да намя сърдити  Peace

Говори с мъжа си за идването на свекърва ти. Не е нужно да идва някой да помага, най-често повече пречи, отколкото помага. Той ще си вземе 2-3 седмици отпуск и двамата ще се справите повече от добре.
А че бабите ще дойдат да видят бебето - разбира се, все пак им е внуче, нормално е да дойдат на гости за хубави поводи  Grinning

За аспирина - ще можеш да си го пиеш, спокойно Peace




Мислиш ли наистина, че ще мога да си пия аспирина, ако съм бременна?
Чувала съм , че било много вредно?  newsm78

# 6
  • Мнения: 18
И според мен трябва да поговориш със съпруга си първо.Все пак детето ще е и на двамата,ти също имаш право на мнение нали?

Най-добре е да уточните нещата с имената,свекърва и т.н. предварително.

С него е леко казано невъзможно да се говори - навил си е нещо на пръста и - край това е.
С много особен характер е.

# 7
  • Мнения: 46 438
Мислиш ли наистина, че ще мога да си пия аспирина, ако съм бременна?
Чувала съм , че било много вредно?  newsm78

При определени случаи е задължителен. Лекарите ще ти кажат всичко.
Виж това Peace

# 8
  • Мнения: 7 723
Явно още не ти е дошло времето.
Ако ти е дошло- ще преодолееш страховете си и без да пускаш тема по въпроса Wink

# 9
  • София
  • Мнения: 1 603
Явно още не ти е дошло времето.
Ако ти е дошло- ще преодолееш страховете си и без да пускаш тема по въпроса Wink

И на мен така ми се струва.
Жената решила да има дете, има потребност да гушка малкото бебе, да целувква малките пръстчета, да пее приспивни песнички ......  А мислите за разни зълви, свекърви, имена и др. подобни не би трябвало да те вълнуват сега и съвсем не, вероятното поведение на родата е определящо за такова важно решение. За аспирина разбира се, ако си решила да бременееш, трябва да попиташ лекар.

# 10
  • Мнения: 2 587
Говори с мъжа ти,колкото и невъзможно да е това.Ако толкова няма измъкване относно името - кръстете го на свекър ти,щом не понасяш свекървата.
А относно страха и мен ме беше страх.Аз също не бях решила да имам дете,мъжа ми го реши,доста настояваше(по същата причина по която и твоят) и реших че ще пробваме,пък то може и да не стане веднага,а след мноооого време.То обаче стана бързо и пак не спирах да мисля:дали съм готова;дали ще бъда добра майка;дали ще се справя със всичко....и т.н ......и т.н.Сега се справям много добре и съм много доволна от решението си.

# 11
  • Мнения: 16
Аз забременях на 25 и имах същите проблеми. Като видях двете черти на  теста вместо да се радвам цели седмици плаках. А беше планувана бременност! Мислех, че "живота" ми свърши до тук. Шест месеца след раждане разбирам,че няма нищо такова. Просто се променя начина на "живеене". Това е най - хубавото нещо, което ми се е случвало!
Относно свекървата бях поставена в същата ситуация. Преди да родя все приказваше, че ще идва да ми помага, щяла да остава да спи в къщи Twisted Evil . Аз още на изписването казах и на двете баби да си  ходят, и че ако има нещо ще им се обадя. Казах им,че искам тишина и спокойствие, и че искам двамата с мъжа ми сами да да се наслаждаваме на бебето. Свекървата много се разсърди, но като не и се обадих две седмици и мина.  Wink
 А за името говори с мъжа си. Той трябва да те разбере! Аз кръстих малката на баща си. Мъжа ми искаше да я кръстим на майка му, но в край на сметка мен питат в родилния за името. Беше изненада за всички!  Simple Smile

# 12
  • Мнения: X
Че на хората с деца не им ли се живее, хаха, ще каже човек, че на тях им се умира, като те чете. Joy
Така си го описала, че.....на никой няма да му се иска да има дете, много си се наплашила. Според мен ти още не си готова а дете. За мъжа ти не мога да кажа, но ти не си.

# 13
  • Мнения: 1 919
страх ме беше разбира се..но желанието бе по силно от мен, за да няма сърдити роднини решихме с таткото детето да кръстим на 1 от нас ако е момиче-на мен, момче на него.

# 14
  • Мнения: 9 973
никога не ме е било страх от нищо.Като забременях ме беше страх от други неща,като родих вече ме е страх от съвсем други неща.....и така Flutter

Общи условия

Активация на акаунт