Публикувана: 14 юли 2005, 15:50 ч.
Последно мнение: 12 фев. 2006, 13:01 ч.

ОСИНОВЯВАНЕТО

8 395
36
1

# 15 12 окт. 2005, 13:52 ч.

София
Мнения: 708

Цитат на: svetulkata в пт, 29 юли 2005, 02:19

Желанието ми да си гледам детенце е нетърпимо вече, но не знам дали ...
Моля ви, дайте ми съвет! Дали всичко идва от самосебе си - грижите , обичта, привързаността...
Благодаря ви предварително!!!

според мен си абсолютно готова..то привързаността се получава някак си от само себе си..колкото повече отлагаш, радостта е по-голяма, но се губи момента..ние бяхме женени 8г., когато ми дойде акълът в главата..действай..успех!

# 16 12 окт. 2005, 14:28 ч.

Мнения: 441

Миленка, къде се губиш!

Децата ти са големи сладури Grinning

# 17 12 окт. 2005, 16:22 ч.

Мнения: 553

Цитат на: Миленка в ср, 12 окт 2005, 13:52

Цитат на: svetulkata в пт, 29 юли 2005, 02:19

И аз бих искала да ви задам подобен въпрос. Не съм сигурна в себе си как ще приема осиновено дете. Все си мисля, че ще се чувствам непълноценна от това, че не съм могла да родя. Та затова искам да ви питам как се решихте на тази стъпка. Или аз съм ужасен човек, та не мога да се реша?

# 18 12 окт. 2005, 23:30 ч.

преди Варна/сега Горна Оряховица
Мнения: 4 258

За какъв ужасен човек говориш ти Naughty

Разбираемо е притеснението ти,особено ,ако си нямате деца!Как така" непълноценна,че не си го родила"?! #Crazy

Миличка,покрай грижите и радостите около детенцето,когато все пак се замислиш че не си го родила,ще имаш чувството ,че винаги е било твое Heart Eyes

Повярвай ми -така е!Родител не се става само с раждането на едно дете,а с неговото отглеждане и възпитание,с тревогите и безсънните нощи,с радостите и успехите-всичко това ще те направи много по-пълноценен родител от тази,която по една или друга причина е родила и оставила детето си!
Смело и с много вяра в себе си чакай радостната вест за детенце bowuu

и да се похвалиш тук bouquet

# 19 13 окт. 2005, 10:14 ч.

Мнения: 553

Благодаря ти Дидка. Но ние още не сме решли дали да подадем документи за осиновяване. Някак имам чувството, че ако го направим все едно се отказваме да си имаме собствено дете. Надеждата умира последна, но никак не ми се иска да я загубя все още.
А и ме плаши въпроса дали ще се справя с такава отговорност. Все пак като си е твое е друго, а така все ще си мисля дали постъпвам правилно при възпитанието му, дали ако беше мое нямаше да постъпя другояче в една или друга ситуация, дали един ден ще се справя с въпросите му и ако не успея какво ще стане...

# 20 13 окт. 2005, 10:45 ч.

Мнения: 441

Цитат на: pkoprinkova в чт, 13 окт 2005, 10:14

Някак имам чувството, че ако го направим все едно се отказваме да си имаме собствено дете. Надеждата умира последна, но никак не ми се иска да я загубя все още.
А и ме плаши въпроса дали ще се справя с такава отговорност. Все пак като си е твое е друго, а така все ще си мисля дали постъпвам правилно при възпитанието му, дали ако беше мое нямаше да постъпя другояче в една или друга ситуация, дали един ден ще се справя с въпросите му и ако не успея какво ще стане...

Това все едно аз съм го писала. Аз също не приемах дълго мисълта за осиновяване, не защото имам против, защото го възприемах като предателство към нероденото ми дете. Най-трудно ми беше да подам документи. Това стана преди година. Просто се отпуснах и преодолях страховете си, започнах да откривам един нов свят и с всеки изминал ден нетърпението ми да гушна детето си става все по-голяма! Куража си го давам сама, запознах се с хора, осиновили деца и в реалния свят, и тук. За мен това е безценно.

Желая ти повече вяра и сила!

# 21 13 окт. 2005, 11:19 ч.

Мнения: 553

Благодаря ти april. Сега се чувствам малко по-малко лоша, но не бих казала, че ми е лесно. А би ли споделила ти как преодоля тези мисли? Аз за сега не намирам начин за себе си.

# 22 13 окт. 2005, 12:18 ч.

Мнения: 441

Не съм се примирила и не ми е лесно. Всеки ден правя по една малка крачка. Решението да осиновя беше най-трудното решение в живота ми. Защото е осъзнато, защото е отговорно, защото ме накара всеки ден да откривам един нов свят. И да не се страхувам.

Подкрепиха ме най-близките ми хора. Подкрепиха ме познати, които вече са осиновили. Подкрепят ме и тук, във форума - огледай се и виж - това са страхотни, осъществени, щастливи хора. Родителството не е само да заченеш и родиш - знам, че ти звучи като заучена фраза, но е така. И съм убедена, че колкото е по-труден пътя, толкова ще е по-силна и сладка обичта към детето.

Писах ти на лични

# 23 13 окт. 2005, 18:33 ч.

Мнения: 772

Цитат на: april в чт, 13 окт 2005, 12:18

А за мен това беше най-лесното решение. Ако може да се каже, че това е решение.

# 24 17 окт. 2005, 13:27 ч.

София
Мнения: 708

Цитат на: april в ср, 12 окт 2005, 14:28

Миленка, къде се губиш!
Децата ти са големи сладури Grinning

благодаря ти..

Цитат на: pkoprinkova в чт, 13 окт 2005, 10:14

Все пак като си е твое е друго, а така все ще си мисля дали постъпвам правилно при възпитанието му, дали ако беше мое нямаше да постъпя другояче в една или друга ситуация, дали един ден ще се справя с въпросите му и ако не успея какво ще стане...

това въобще не е така...детето си е твое (родила или не) и го възпитаваш, както сметнеш за правилно

ако си вземеш куче, ще го обичаш, ще се грижиш за него, ще страдаш, ако то страда...а камо ли човешко същество

# 25 17 окт. 2005, 13:33 ч.

София
Мнения: 708

Цитат на: april в пт, 29 юли 2005, 09:17

Смятаме да заявим цялата страна, защото сега сме вписани само в 10 тина града близо до нашия.

Не ми се иска да правя компромис с произхода и така...

извинявай, че те връщам към твой стар постинг
заявете цялата страна...

по повод произхода - нямам предвид мулатче или ромче, но турски произход на бебе, според мен даже е хубаво.

моля, не ме #2gunfire

# 26 17 окт. 2005, 13:49 ч.

Мнения: 553

Цитат на: pkoprinkova в чт, 13 окт 2005, 10:14

Цитат

И все пак детето не е куче и отговорнастта по отглеждането му е много по-голяма. Не е достатъчно да го храниш и обличаш, нуждите му не са само в чисто материален план. Кучето няма да те пита от къде е дошло например, нито ще реагира отрицателно като разбере, че е основено. Нито пък "доброжелатели" ще му намекват, че е непълноценно, защото е осиновено.

# 27 18 окт. 2005, 00:41 ч.

преди Варна/сега Горна Оряховица
Мнения: 4 258

Ох ,миличка ,немисли чак толкова в бъдеще време!Всичко си идва на мястото с времето!Повярвай ми!Аз,която имам две деца едно след друго родени,после осинових голямо момиченце на 5г и нещо,после пък родих отново-ами невиждам разлика,нечувствам разлика-и четирите си ги обичам еднакво и чувствам еднакво!Понякога съм се замисляла-ами няма друго ,различно чувство към "осиновеното"дете!В темата за бабините детинки тук пише за толкова много случаи,в които след осиновяването на детенце идва и така жадуваното раждане!След направеното добро идва и Божията Благословия,разбира се там ,където е възможно!Не е вярно,че ако си осиновите все едно се отказвате да имате свое/ или по-точно да родиш /дете!Сега мислите ти са единствено и само -дали ще забременееш,а при евентуално осиновяване психическата бариера ще отпадне,ще се отпуснете и двамата и чудото ще стане от самосебе си!Не се страхувай!Децата са като цветята-по-добре да се грижим за тях и им се радваме,а не да ги оставяме да вехнат без обич и топлинка по домовете Heart Eyes

Разбира се,това си е моето мнение!Всеки сам си решава!Каквото и да решиш-дано скоро да изпиташ майчиното щастие! newsm10

# 28 18 окт. 2005, 12:44 ч.

Мнения: 553

Дидка, много ти б лагодаря за успокоителните думи.
Права си за всичко. Просто имам чувството, че аз още не съм готова за тази толкова благородна стъпка и ужасно се страхувам дали ще се справя. Понякога даже си мисля, че ако осиновим дете само с мисълта, че това ще ни помогне един ден да си родим и наше, няма да е честно спрямо осиновеното дете. Ще бъде сякаш сме го използвали. Не че това ще го остави на заден план, но не знам тогава как бих се справила със собствените си чувства към двете деца. Сигурно си права, че мисля много напред, но не мога да взема такова решение ей така сякаш си взвмам куче или коте. Отговоността е голяма и ми трябва време да я осъзная и да се преборя със себе си, да съм наясно с чувствата си. Може би ако мога да го видя това дете, което ще го осиновим и да усетя как ще се чувствам с него, ще ми е по-лесно. Сега всичко това ми изглежда някак далечно и чуждо, сякаш не се случва с мен.
Май стана много дълго и объркано. Извинявайте. Просто имах нужда да си споделя мислите.

# 29 18 окт. 2005, 13:28 ч.

Мнения: 487

Моето мнение е, че то човек никога няма да е напълно готов за подобна стъпка. Важното е да подредиш правилно приоритетите си: Искаш дете на което да дадеш цялата тази любов която съм сигурна, че я има в теб или искаш това дете, но ако е родено от теб. Ако ти приемаш решението за осиновяване като благородна стъпка от твоя страна, то при мен този момент липсваше. По скоро, сега след толкова години, си давам сметка, че това си беше чисто егоистично решение от моя страна. Исках това дете повече от всичко друго на света, независимо как и независимо от кого родено. Исках го за себе си, исках го за съпруга си и знаех, че ние двамата можем да му дадем много, а то ще ни даде всичко...Та да не се увличам в повече прикази, но времето минава и рано или късно трябва да вземеш решение. И друг път съм го писала тук, че никога няма да си простя, че чаках цели 11 години докато стигна до това решение....но пък ме успокоява мисълта, че съм чакала точно моя син.
Защо приемаш това решение за предателство спрямо още нероденото си дете. Нито осиновяването е предателство, нито пък обезателно води до раждането на свое дете. Те нещата просто се случват в този живот. Гледай по смело на нещата и каквото и да решиш, ти желая да бъдеш щастлива Laughing

Препоръчани теми

ОСИНОВЕНИ, време е да кажем нещата такива, каквито са/2/

271
Осиновени

Шеста тема на чакащите

5 022
Осиновители

Разсиновяване

42
Осиновени

Достъп до документи по делото за осиновяване

10
Осиновители

Причина:

Причина: