Здравейте , мами , пиша ви , защото имам нужда да споделя . От няколко месеца не живеем със съпруга ми заедно (съпруг все още-другата седмица сме на заседание и ... така).Синът ми е на 6 години и му е много трудно . Постоянно пита - с тати няма ли да се съберете ; и тем подобни . В градината е много буен , не слуша госпожите . Мен ме слуша , но като всяко дете има моменти , в които е сърдит и избухлив . Обяснявам му , че мама и тати пак го обичат и т.н. , но засега ефект няма . Минаха 4-5 месеца (може би още е рано).Притеснявам се за него . Аз го преживях отдавна (аз поех инициативата за равода) , понякога ми е самотно , понякога не . Но това е нормално . Например днес ми е толкова мъчно ,че чак ми се плаче . Не мога да кажа причина - сигурно ми е самотно . Нещо такова .
- Публикувана: 7 ноем. 2008, 15:57 ч.
- Последно мнение: 7 юли 2009, 15:16 ч.
просто да споделя
И от мен същото - психолога наистина може да помогне - това му е работата в крайна сметка, друг е въпроса че в нашето общество все още не е прието да се иска такава специализирана помощ. Вчера обаче моята психотерапевтка ми каза нещо за децата, която ме сащиса - разликата между децата на разведени и неразведени родители била една единствена - тези на първите били НЕагресивни. Не мога да си обясня защо - ето и вие казвате , че децата се бунтуват по един или друг начин - може би става в някой по-късен момент, но защо ли 
Вчера обаче моята психотерапевтка ми каза нещо за децата, която ме сащиса - разликата между децата на разведени и неразведени родители била една единствена - тези на първите били НЕагресивни. Не мога да си обясня защо - ето и вие казвате , че децата се бунтуват по един или друг начин - може би става в някой по-късен момент, но защо ли
Ти ме втрещи?
Аз мойто го водя на психолог основно заради агресията..
Простете,че не отговарям,но в момента ремонтирам(силно казано) дома си и съм при родителите си ,а те нямат компютър.Знаете ли кое ме втрещи мен.Сина ми ме пита кога ще се съберем с тати.Тъй като за милиарден път задава този въпрос ,а аз всеки път обяснявам,че мама и тати са малко скарани;че при големите нещата са по-сложни и разни такива.Последният път просто тихо и внимателно казах-Няма да се съберем.Реакцията му ме изуми-просто стана и каза-може ли вече да отида да си играя????Като че ли съм го държала аз . Другото което ме притеснява е - на мен мъжа ми не ми липсва,напротив радвам се ,че се разделяме.Но когато съм сама и ми става едно меланхолично такова , тъжно . Не искам да изпадам в разни депресии.Не си заслужава.Тъкмо направих това,за което години съм мислила и искала, а сега остана и да се разпадна,щото разбираш ли си нямам никого( освен сина ми).Разбира се семейството ми ме подкрепят и са до мен . Но аз не искам да се натрапвам при тях с душевните си терзания...И такива работи.Мерси за съветите.Все още мисля да опитам аз да помогна на сина си.Ако виждам , че не става сигурно ще го заведа на психолог.
Синът ти реагира абсолютно нормално на тази ситуация..Моят е същия..
Нали това все твърдя - трабва да им се казва истината максимално кратко и ясно (и с твърд тон) . Тогава го приемат веднага, складират си го в мозъчетата и толкова.
Мойто дете със сигурност адски преживява раздялата - и почти не пита..Снощи обаче изведнъж се разплака..Питам го защо - а той "ми защото не може да сме всички заедно..във Варна".. Веднага ми светна червената лампичка - Варна..И го питам защо..а той "ами много ми липсват приятелите..от детската градина".. Значи не му липсва баба му, начина на живот, баща му и тн..Просто се чувства самотен и му е трудно да се адаптира в училище.. Не защото съм напуснала баща му..
А иначе и твоето състояние си е абсолютно нормално - и аз съм така..
Изобщо нямам причина да се оплаквам за каквото и да е..нищо не ми липсва засега, и дори в повечето моменти се чувствам щастлива..
И все пак - сълзите са ми ежедневие..
От напрежението е..
На "тръни" си постоянно и в мига, в който си насаме със себе си, се отпускаш..
Нормално реакция на организма.
Не е депресия..
Нали това все твърдя - трабва да им се казва истината максимално кратко и ясно (и с твърд тон) . Тогава го приемат веднага, складират си го в мозъчетата и толкова.
Мойто дете със сигурност адски преживява раздялата - и почти не пита..Снощи обаче изведнъж се разплака..Питам го защо - а той "ми защото не може да сме всички заедно..във Варна".. Веднага ми светна червената лампичка - Варна..И го питам защо..а той "ами много ми липсват приятелите..от детската градина".. Значи не му липсва баба му, начина на живот, баща му и тн..Просто се чувства самотен и му е трудно да се адаптира в училище.. Не защото съм напуснала баща му..
А иначе и твоето състояние си е абсолютно нормално - и аз съм така..
Изобщо нямам причина да се оплаквам за каквото и да е..нищо не ми липсва засега, и дори в повечето моменти се чувствам щастлива..
И все пак - сълзите са ми ежедневие..
От напрежението е..
На "тръни" си постоянно и в мига, в който си насаме със себе си, се отпускаш..
Нормално реакция на организма.
Не е депресия..
Много ви благодаря за отговорите,много сте мили.Някак не мога да си призная пред близките си,че ми е трудно,че понякога съм слаба.А вие много помагате.Благодаря отново.Другата седмица се прибирам у дома и вече няма да има нужда да се крия и да внимавам как гледам и говоря и т.н.Това си е някакво успокоение,че мога да съм си аз с всичките си недостатъци.Мерси , огромна прегръдка на всички ви.Цунк,цунк.
И да те успокоя още веднъж..
Покрай сина си - и аз си говоря често с психоложката..Направи ми тя сумата и тестове за душевното ми състояние..)
Депресия - нула, имам просто много висока степен на тревожност (силен стрес)..
Което си е напълно естествено в такива ситуации. Синът ми показа абсолютното същото състояние - т. е той е мое огледално отражение..))
Покрай сина си - и аз си говоря често с психоложката..Направи ми тя сумата и тестове за душевното ми състояние..)
Депресия - нула, имам просто много висока степен на тревожност (силен стрес)..
Което си е напълно естествено в такива ситуации. Синът ми показа абсолютното същото състояние - т. е той е мое огледално отражение..))
Сега забелязвам някакво подобрение в поведението му(но да видим докога).Така и не можах да се нау4а бързо да се адаптирам към периодите ,през които преминава.Аз тъкмо свикна,той вземе че дойде следващия.И така.Ама сега сякаш се поуспокои.....Стискайте палци мами,че отивам на с.заседание.Дано всичко мине бързо и безболезнено.
Най-накрая съм си у дома.Чудесно е,но чувството,че ми липсва някой е ужасно.Усещам ,че имам нужда от някой,с когото да мога да споделя,да поговоря.Да почувствам някой близък,а в същото време аз съм тази,която се е отдалечила.Трудно общувам с хората понякога.Не знам как да обясня как се чувствам.Някак празно ми е.Има моменти,в който се мобилизирам и всичко е наред,а след това направо се разпадам.Пуша като откачена,все едно никога не съм виждала цигари.Сънят ми е непълноценен,понякога съм ужасно изнервенаВ последно време имах много проблеми и на работа,за щастие там поне започват да се подреждат нещата.Иска ми се да мога да се усмихвам отново.Колко време още е необходимо....по дяволите?
Лилката, ще трябва още време....недей задълбава в темата, че ти липсва някой понеже може да предприемеш глупави ходове...порадвай се със сина ти на наближаващите празници, отдай се малко на тази суматоха, помага за разведряване....А това, което четох за агресивните и неагресивни деца - ние имамо обратния проблем, малката е много плаха...та чак загубена! И аз взех да я побутвам поне малко да се защити...така, че не знам дали е точно понеже сама я гледам или такъв й е характера. Аз лично съм по-избухлива и като малка си бях направо агресивна....Обаче БНД е такъв муден и някак кротък....явно въпрос на характер е до някъде.
Ммм, събота вечер...хайде наздраве с една - биричка, винце или каквото и да е по избор за разведряване!!!
Ммм, събота вечер...хайде наздраве с една - биричка, винце или каквото и да е по избор за разведряване!!!
Всички сте толкова мили,че чак ми е трудно да повярвам.Много,ама много ви благодаря.Вярно ,вълнувам се за празниците и всичко.Чакам ги с нетърпение.Старая се да не си навличам тези мисли в главата,намирам си работа и т.н.Просто има дни ,в които каквото и да правиш е все тая.Малкият мъж определено е по-добре.Не е изнервен,мааалко по-послушен е.Така че май нещата все пак започват да си идват по местата.Отново искам да ви благодаря.Тук човек се чувства заобиколен от приятели.Прекрасни сте.И внимавайте с отварянето на джобовете,че ни чака голямо пазарене.... 
Здравей, lilkata!
Едва сега видях темата. Аз също съм от Варна, с подобен проблем и сина ми е на същите години. Моето дете и то, горкото, все от фаза във фаза
. И аз все тичам след него, ама не винаги успявам да го догоня - него и фазите му 
. Ще се радвам да помогна, ако имаш нужда някой да те изслуша - пиши ми - тук или на ЛС! Пожелавам ти много търпение и сили!
Едва сега видях темата. Аз също съм от Варна, с подобен проблем и сина ми е на същите години. Моето дете и то, горкото, все от фаза във фаза
. И аз все тичам след него, ама не винаги успявам да го догоня - него и фазите му . Ще се радвам да помогна, ако имаш нужда някой да те изслуша - пиши ми - тук или на ЛС! Пожелавам ти много търпение и сили!