Дeпpe сия?

  • 5 078
  • 14
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 229
Доколкото разбирам това е доста разпространен проблем днес. Вие изпадали ли сте в депресия? До степен лекарства, прихотерапевт (или психиатър, все не помня разликата), мисли за самоубийство?? И как се справихте/справяте?
Аз съм много незапозната и честно казано нищо не разбирам от това състояние.

Става въпрос за близък човек, на когото всичко принципно му е наред - работа, семейство, здравословни проблеми други няма, но всичко идва от главата - някакъв (за мен) необясним страх от провал. Страх го е, че "няма да се справи", "ще се провали" и вече Е провал, което отстрани е просто смешно и нелепо, защото става въпрос за ужасно млад човек, при когото дори да го уволнят утре и не знам още какво се случи, няма да е провал, просто защото е толкова млад и всичко е пред него.
Ходи на психотерапевт, на антидепресанти е, всичко от медицинска гледна точка е направено, според мен, но въпросът е, че не знам как да се държа, какво да говоря, имам чувството, че каквото и да кажа става по-зле.

Какво да кажа на човек, който ми казва, че просто иска да умре и единствената причина, поради която не се самоубива е, че го е страх?

Като това е криза няколко часа, после е горе-долу добре, и после пак и пак...

Не знам дали темата е за тук, ако е за здравния, може да се премести...

Последна редакция: пт, 07 ное 2008, 21:55 от Juiciness

# 1
  • Мнения: 1 100
Не е направено всичко от медицинска гледна точка. На първо място препоръчвам да се смени психотерапевта - явно не си върши добре работата. Негова задача е да изясни откъде идва този страх от провал, какво се е случило. Причината може да е закопана дълбоко в подсъзнанието и трябва да се изрови.
Какво можеш да направиш ти - създай подходяща обстановка и поговорете, разбери какво го радва и наблегнете на това, а ако успееш да разбереш и какво го плаши ... Ако ли не, дано попадне на способен психотерапевт.

# 2
  • Мнения: 2 556
Трябва да се разбере първопричината - има такава, и то конкретна със сигурност. Аз не съм била никога в депресия, но преди години от кофти работно място с отвратителен шеф бях се запътила яко натам според мен. Просто се поболях, вкл. физически - не можех да приемам никаква храна, не можех да спя, тотално не бях на себе си. Добре че идеално осъзнавах къде е проблема и напуснах бързо. Веднага ми мина, точно за 3 дена бях нов човек. Но аз знаех къде е проблема, а дали твоят близък има идея какво го потиска, от какво всъщност иска да избяга? Търсете нещо в конкретно заобикалящата го ежедневна среда и хора според мен (нищо не разбирам от психология професионално, но е много вероятно причината да е на една ръка разстояние както се казва)

По времето, когато самата аз изпаднах в дупка, имах пълна подкрепа и разбиране от мъжа ми, сестра ми, приятели и т.н., но това не ми попречи да се сдухам от тормоз в работата (не е за вярване, но е факт).

# 3
  • Пловдив / София
  • Мнения: 1 287
Депресията не е за подценяване.
При задълбочаване и продължаване на състоянието във времето трябва да се потърси помощ на специалист.
Иначе, предполаггам, че всеки е изпадал в такова състояние. Но след известно време отново трябва да намериш смъсъла на живота си и да си върнеш емоционалното и психическо равновесие.

# 4
  • София
  • Мнения: 12 547
Serendipity задължително този човек трябва да отиде на психолог и да се работи с него. Състоянието, което описваш е доста тревожно и от само себе си няма да мине.

# 5
  • Мнения: 2 229
Ами аз казах, че ходи при специалист, уж, но колко е добър, не знам - казва, че всеки път повтаря едно и също и не се чувства много по-добре...може би трябва да се смени...

Последна редакция: пт, 07 ное 2008, 14:44 от Serendipity

# 6
  • Мнения: 9 052
Виж сега , всеки човек има периоди. Преуморява се или нещо друго се променя... преживява го душевно zле и ... го иzбива нанякъде накъдето му е "всадено". Един алкохолик, друг пуши, трети агресия , четвърти страхове ... всее едно и също просто душевен проблем.
Трябва му според мен на първо място промяна , спокойствие и отдалечЕност zа да види какво става и да открие иzхода zа себе си. Специалист може да помогне , но и пациента сам дтрябва да си помогне.
Това мисля аz . УСпех.

# 7
  • Мнения: 8
Смени специалиста!

Но освен това дай повече детайли - колко млад е младият човек, от колко време е така, имаш ли причина да мислиш, че премълчава нещо?

# 8
  • Мнения: 1 234
Да,била съм в депресия.Имайки предвид колко съм млада,прочините не са ми много ясни,просто в един момент осъзнах,че имам нужда от помощ.Ходих на психотерапевт,не на психиятър.Разликата,такава каквато аз си я обяснявам е,че с психотерапевта се разговаря,а психиятъра е с медицинско образование и лекува с хапчета,лекарства и медикаменти.Аз не съм пила никакви лекарства,просто ходих при този човек и разговаряхме.И всичко се оправи в един момент.Как точно не знам,знам само че помогна.От всичко това за себе си знам,че депресията е нещо с което човек не може да се справи сам и е добре ако потърси помощ,защото това не е срамно не значи,че човек е луд или побъркан Rolling Eyes

# 9
  • Мнения: 838
Аз също страдам от депресии периодично, съпроводени със загуба на смисъл от живота и всичко. Пила съм Ремотив, Есберикум капсули, ходила съм на психотерапия, но ми се струва, че има още много лекарства на билкова основа, за които незнам и много други методи. Не ми допада да се лекувам със скъпоструващите и вредни антидепресанти, предпочитам природни методи и медикаменти на билкова основа. Нека който има повече опит с преодоляването на депресивната симптоматика да пише.

# 10
  • Мнения: 90
Наистина депресията е доста масов проблем и също така не е за подценяване. Почти винаги истинското решение за една депресия се намира трудно, защото причините и подходът за лечение са индивидуални.  Иска се търпение и търсене от боледуващия, както и много разбиране от страна на близките. За околните понякога страхът, страданието,безсилието и т.н. на близкия им човек, който е в депресия, изглеждат неоснователни, но за него те са много силна домининанта, той живее фигуративно казано в един малък ад и просто не вижда останалия свят.
Затова най-доброто поведение на близките е разбирането, осигуряването на подкрепа и на атмосфера на приемане на необичайно мрачното настроение и отчаяно поведение на депресирания. Подкрепата ви трябва да излъчва посланието, че вие ще сте с него по целия път на оздравяване и връщане към нормалния оптимистичен поглед към живота и ни най-малко не го упреквате. Той не трябва да се почувства неразбран, отхвърлян като различен, защото това ражда срам от това, че е в това положение и двойна горчивина от това, че се чувства безсилен да го промени. За вашия близък - със страх от провал - би имало още по-реална опасност, ако се почувства различен, неразбран от близките си, да се самообвинява още повече и да си каже - ето, пак се провалих.
Как той възприема своята депресия? Тормози ли се от нея? Срамува ли се от нея? Смята ли, че е безволев? Приема ли спокойно приема на медикаменти и посещаването на психотерапевт?
Предполагам, че посещава и психолог, и психиатър. Двамата работят ли в екип или едното лечение е напълно независимо от другото? Всъщност какво представлява психотерапията, която посещава? От лекар или от психолог се провежда?

Колкото до коментарите по темата за смяна на психотерапевта, аз не бих бързала да давам такива съвети. И лекарствената терапия, и психотерапията започват да дават резултати след известно време. За лекарствата ефектът от антидепресантите се проявява най-рано на 2-3 седмица, за психотерапията е относително, доколкото тя може да бъде много различни видове, но при всички положения са необходими 3 месеца, за да се усети някаква промяна.

# 11
Да допълня какво още може да се научи за депресията
от този саит - http://www.dr-petarnikolov.org/pub.html

# 12
  • Мнения: 90
Всъщност тази тема била старичка и kolibka я е вдигнала сега.
Ами не обичаш скъпо струващи и вредни антидепресанти, то кой ли ги обича, ама нейсе ....
Как ти се отрази психотерапията и докъде стигна с нея?
Чудотворни лекарства, нито лекове на билкова основа няма. Жълтият кантарион, на чиято основа са направени и Ремотив, и Есберикум, е силна и хубава билка, при приемането на която е препоръчителен лекарски контрол.

Други природни методи са:
Осигуряването на достатъчен и пълноценен сън.
Спортуването- редовно умерено физическо натоварване, което води най-елементарно казано до отделяне на хормони на щастието.
Балансирано хранене - с много плодове и зеленчуци, с много фибри, пълнозърнести храни, семена и ядки, кълнове, намалена консумация на месо и захарни продукти и редовна консумация на риба. Всъщност за храненето може да се изпише страшно много....
Приемане на някои специфични вещества като хранителни добавки или набавянето им от някои храни- напр. витамините от група Б и особено фолиева киселина, както и Омега 3 киселини.
Опознаване  на някои техники за релаксация, гимнастика.
Увличане по някакъв вид творческо хоби или по занимания, стимулиращи любознателността.
Отделяне на време за някаква обществена кауза.

# 13
  • Мнения: 718
Спортът наистина страшно помага срещу депресия, от личен опит го казвам, в началото е трудно да се накараш да спортуваш (чувстваш се зле, тичането е последното, което ти се прави в момента..), но започнеш ли - целият ти мироглед се променя  Peace. Аз изобщо не вярвам на антидепресантите и др медикаменти  Thinking, имам познати, при които нещата само се влошават от тях. Но пълноценен разговор с психотерапевт, подкрепа от близки и приятели - мисля, че това би свършило чудеса  Peace

# 14
  • Мнения: 838
Есберикум го пия без лекарско предписание, той се продава и без рецепта, така че може да се вземе по всяко време и ми се струва, че след по-продължителна употреба става някакво натрупване, което ти помага да излезеш от дупката и раздвоението. Психотерапията също, но не винаги имаш на разположение терапевт, с който да говориш. Според мен антидепресантите са прекалено вредни, за да си струва да се пият, аз търся все на билкова основа нещо и други методи като цяло. Има и едно лекарство - BLAND, но почти не го пия.

Общи условия

Активация на акаунт