Детската агресия в училище

ТОва, което може да направи майката със сигурност е да застане на страната на дъщеря си. За съжаление откривам в поста й едва ли не извинение за реакцията на момичето "защото било по-импулсивно...". А какво да прави, да си трае и да започне да се съблича с  с момчето ли? Още малко и ще започне да се извинява за поведението на дъщеря си. Затова да обясни на момичето, че е на нейна страна, че не е виновна за нищо и няма от какво да се срамува или да й е неудобно.

Ясно ми е, че почти нищо не може да направи, пък дори и за отмъщение, защото наказание за момчето едва ли ще има. Да, консултирането със специалист по въпроса с агресията и защитата от агресия е възможен вариант. За чужбина зная, че има такива програми, дори за малките деца в училище, но за нашенско нямам никаква представа как стоят нещата. Но както за всичко друго семейството ще трябва да се справя както намери за добре.

А иначе, не предполагах, че вече се случват и такива неща. Във всеки случай засега лагерите се зачеркват вкъщи като начин на прекарване на ваканцията. "Детските дискотеки" също. Докъде стигнахме - вместо момичетата да откриват любовта да се налага първо да се научат да се справят с насилници!

Andariel и Макаренко, извинете ме, че предизвиках такъв разгорещен спор между вас. И ви благодаря за съветите. Разговарях с педагогическия съветник в училището, която госпожа всъщност е била на лагера. Това момче всъщност май има някакви психични проблеми, от време на време се държало неадекватно. Причината, поради която то е отишло в стаята на момичетата е, че другите момчета от неговата стая са го изгонили защото не могат да го търпят. И той решил, че ще се забавлява при по-малките момичета. До края на лагера всъщност е бил при господина, да го пази той.
Andariel , правилно си ме усетила, че едва ли не се извинявам за реакцията на дъщеря ми. Аз говорих надълго и нашироко с нея по този въпрос. Редовно всъщност говорим с нея по въпроса за побоищата и вземането на отношение в училище. Защото ме е страх за нея, страх ме е като гледам като излъчват по телевизията кадри, снимани с телефон, показващи побой между деца. Плача дори и се страхувам, че това може да се случи и на нея. Тя ми е разказвала как едно момиче от нейния клас заплашва друго момиче: "Ще ти разбия мутрата", "Ще си събираш зъбите от земята" и други такива, които иззобщо не искам да си ги спомням. И винаги й говоря да не се меси в такива неща. Да бяга надалеч. Но ... за мое съжаление, тя е доста импулсивна и не търпи несправедливост. Тази черта от характера й принципно ми харесва, защото не харесвам хора - хамелеони, но тя още е малка и не умее да се защитава сама. В този случай май наистина е по-добре да я научим на това. Направо не мога да повярвам, че го пиша това, но не виждам друг изход. За мен това също е насилие, но в един момент се чувстваш принуден да го направиш - за сигурността на детето си.

Незнам .... за мен на първо място семейството е виновно. После учителите. Като си знаеш детето, че върши зулуми - не го пускай. Или е по-лесно така, да не ти е на главата, други да му мислят. Така мисля аз.
Не казвам, че дъщеря ми е цвете, но смятам, че на никой нищо лошо не е сторила. Реагира ако я предизвикат, не мисля, че тя е провокатор. Като се замисля, то изобщо няма гаранция за нищо. Човек може да пострада и съвсем невинен. Просто се намира в неподходящо време и на неподходящо място.
Моля се това да е последната такава случка с нея.

През живота си съм се убедила в едно нещо - който веднъж създаде впечатлението на страхлив сякаш започва да привлича проблемите върху себе си. В клас е същото - винаги има един, който е жертва на всички, дори на деца, които по принцип са кротки и незлобливи. (малко като в кокошарника, където винаги има няколко кокошки, които всички други кълват). Има йерархия в отношенията. Затова има разлика между това едно дете да се свие и да не отвръща и да си създаде приятелски връзки и да си извоюва авторитет. В случая проблемът е бил с момче, което е от съвсем друг клас и е било чиста случайност, че се е озовало в тяхната стая. Най-вероятно и някое друго момиче щеше да реагира по подобен начин, напросто това момиче е било най-бързо. Оставам с впечатление, че в своя си клас момичето няма проблеми, което е много хубаво. ТОва показва, че явно има авторитет. Но като цяло с времето ще се научи да прикрива импусивността и да не неагира на всичко веднага.
Пак казвам - момичето не е виновно за нищо. Просто е било кофти случайност. Същото момче е можело да влезе във всяка да е стая на по-малки момичета, че и на по-големи.

От вас си зависи дали да подадете жалба при директора или в полицията. Преценете си силите. Ако училището е основно въпросното момче догодина вече да не е там.

Макаренко, детето се възпитава още от раждането. Учителите се намесват от седмата му година натам. Дотогава то е с някакъв изграден характер, или поне основите са положени.

Andariel, да, дъщеря ми няма проблеми в класа - разбира се много добре и с момчетата, и с момичетата. Надявам се с времето наистина да се научи да не реагира толкова импулсивно и прибързано, защото колкото по-голяма става, толкова по-сериозни са случките.

И с професионалистите нещата не са много розови. Не забравяй, че учителите се обучават да обучават деца по определени предмети в училищна среда. Тяхната работа е да работят за системата, а не за децата и да ги възпитават. Въпреки че косвено го правят. И тъй като все по-малко учители са подготвени или имат капацитета да разберат и увлекат децата, пък дори и да разрешават конфликти, предпочитам моите деца да са в училище през минимално необходимото време, т.е. през задължителните часове. Ясно ми е, че събирането на деца по административен принцип не е много сплотяващо и много често разликите между децата от всякакъв вид са големи, за разлика от извънкласните занимания, където децата са събрани по интереси и са сравнително на едно и също ниво интелектуално и всякак (дори и материално, защото всичко се плаща доста скъпо).

Родителите може да не са професионалисти, но за учителите трудно може да се каже, че кипят от професионализъм, особено тези от новото поколение (доколкото млади хора стават учители). И като стана въпрос за пари, за тези мижави заплати са останали тук-там ентусиасти и останалото са хора, които не са способни да си намерят друга работа или за тях са важни други параметри на работата и работното време (особено след миналогодишната стачка).

Макаренко, може би разсъждавам така защото винаги търся вината първо в себе си и винаги разчитам само на себе си. Не чакам някой друг да свърши моите задължения на родител, това включва и възпитанието на детето 

Искам да споделя с вас, че имаме напредък..)
Смених му занималнята..и поведението му коренно се промени..
Сега по цял ден е с госпожата, която им води класа, а после и частната занималня в у-ще ( междудругото - тя им е по заместване, но веднага ги строи и спазват желязна дисциплина)..
Постоянно го хвали и твърди, че винаги е пръв във всичко..
А аз все викам, да почакаме и ще видим..
Но е факт - започна да пише красиво, взима си книжки от библиотеката, правим упражнения в къщи..и тн..
С мен е малко опърничав още, но и з се старая повече..

Много се радвам за вас. Сега е редно и ти да започнеш да го хвалиш повечко. Знаеш ли как зарибява!

Хехе, мерси..
То, мойто има нужда повечко от сваляне на земята, отколкото от хвалби..И без това е със свръх самочувствие..

Явно си е от учителката - поне аз виждам огромна разлика..
При едната децата се избиват - и съответно моя, като да е най-отгоре, вечно е в екшъна..
А при тази - цари тишина, кротки игри и тн..