Да..ама като няма кой да ми го гледа.. 
- Публикувана: 5 ноем. 2008, 09:28 ч.
- Последно мнение: 17 ян. 2009, 17:13 ч.
Детската агресия в училище
Лошото е, че ако веднъж му излезе име на трабълмейкър, това ще го преследва през всичките му години в това училище. Имаше едно такова дете в класа на едното ми дете. Момчето беше просто по-емоционално и в началото имаше проблеми с другите момчета и се е случвало да се сбие. Но му излезе име и доста дълго време го набеждаваха за всичко, което се случи, а детето вече беше променило поведенето си и беше станало доста по-спокойно.
Уви, и аз от това се притеснявам..
После иди и разправяй, че няма сестра..Моят е адски емоционален и въобще..трудно стои на едно място..
И имам чувството, че вече са го нарочили.
Онзи ден една майка ми се скара, че моят е посегнал да удари синът й в лицето с молив..а синът ми твърди,че нейното дете му е приятел и че други са го били нападнали.. 
Да не би да имам 2 деца? Щото това, което аз познавам няма нищо общо с това, което ми казват че е в училище?
Верно е, че му е трудно да се сприятели с другите -самият той много пъти ми е плакал от мъка по другарчетата от детската градина и защото сега нямал приятели..
После иди и разправяй, че няма сестра..Моят е адски емоционален и въобще..трудно стои на едно място..
И имам чувството, че вече са го нарочили.
Онзи ден една майка ми се скара, че моят е посегнал да удари синът й в лицето с молив..а синът ми твърди,че нейното дете му е приятел и че други са го били нападнали..
Да не би да имам 2 деца? Щото това, което аз познавам няма нищо общо с това, което ми казват че е в училище?
Верно е, че му е трудно да се сприятели с другите -самият той много пъти ми е плакал от мъка по другарчетата от детската градина и защото сега нямал приятели..
Хм..да поискам и аз малко съвет, може ли? 
Ние май сме от категорията на "побойниците"..
И идея си нямам как и откъде се стигна до там..
В градината беше най-милия и обичан..а сега е побойник Н 1?
В къщи също е спокоен, много дисциплиниран и изключително любвеобилен..Не го бия, отдавна не ползвам тези методи, свидетел на насилие в къщи никога не е бил..
Живеем сами с него - много ми помага, послушен и прилежен е.
Не мога да си обясня -тогава защо всички все от него се оплакват?
Госпожите също ме объркват - едната го хвали, а другата все е недоволна от него..
Обаче -всяка сутрин ме пресреща някое хлапе и ми се оплаква, че моят го е ударил..
А мойто отрича и вика, че друг го е нападнал..
Отделно много се оплаква от четвъртокласниците, че го бият и тормозят следобед в занималнята..Да не би оттам да идва тази агресия?
Как да постъпя?
Ние май сме от категорията на "побойниците"..
И идея си нямам как и откъде се стигна до там..
В градината беше най-милия и обичан..а сега е побойник Н 1?
В къщи също е спокоен, много дисциплиниран и изключително любвеобилен..Не го бия, отдавна не ползвам тези методи, свидетел на насилие в къщи никога не е бил..
Живеем сами с него - много ми помага, послушен и прилежен е.
Не мога да си обясня -тогава защо всички все от него се оплакват?
Госпожите също ме объркват - едната го хвали, а другата все е недоволна от него..
Обаче -всяка сутрин ме пресреща някое хлапе и ми се оплаква, че моят го е ударил..
А мойто отрича и вика, че друг го е нападнал..
Отделно много се оплаква от четвъртокласниците, че го бият и тормозят следобед в занималнята..Да не би оттам да идва тази агресия?
Как да постъпя?
Запиши го някакъв спорт да го изморява ,да изразходва повече енергия и да освобождава напрежението.Определено някакво хоби би му се отразило добре
Знаеш ли какво се сещам.
Моят син е много нетърпелив и бързо се отказва,нервира се хвърля това с което се занимава и накрая си го изкарва на сестра си(дразни я).Разбирам ,че там му избива.
Купих една книжка за оригами и започнахме заедно да се учим да правим оригами.Постепенно започнахме да правим и сложни фигури.Малко или много това го научи на търпение.Сега прави нещата доста по-спокойно.Не се занимавам толкова много с него както в началото,но му купувам списание Шрек.Там има най-различни задачки от нищо да направиш нещо.Сам си ги прави и определено има напредък.Не знам дали ще помогне ,но ако ти се види логично може да пробваш
Моят син е много нетърпелив и бързо се отказва,нервира се хвърля това с което се занимава и накрая си го изкарва на сестра си(дразни я).Разбирам ,че там му избива.
Купих една книжка за оригами и започнахме заедно да се учим да правим оригами.Постепенно започнахме да правим и сложни фигури.Малко или много това го научи на търпение.Сега прави нещата доста по-спокойно.Не се занимавам толкова много с него както в началото,но му купувам списание Шрек.Там има най-различни задачки от нищо да направиш нещо.Сам си ги прави и определено има напредък.Не знам дали ще помогне ,но ако ти се види логично може да пробваш
Знаеш ли какво се сещам.
Моят син е много нетърпелив и бързо се отказва,нервира се хвърля това с което се занимава и накрая си го изкарва на сестра си(дразни я).Разбирам ,че там му избива.
Купих една книжка за оригами и започнахме заедно да се учим да правим оригами.Постепенно започнахме да правим и сложни фигури.Малко или много това го научи на търпение.Сега прави нещата доста по-спокойно.Не се занимавам толкова много с него както в началото,но му купувам списание Шрек.Там има най-различни задачки от нищо да направиш нещо.Сам си ги прави и определено има напредък.Не знам дали ще помогне ,но ако ти се види логично може да пробваш
Моят син е много нетърпелив и бързо се отказва,нервира се хвърля това с което се занимава и накрая си го изкарва на сестра си(дразни я).Разбирам ,че там му избива.
Купих една книжка за оригами и започнахме заедно да се учим да правим оригами.Постепенно започнахме да правим и сложни фигури.Малко или много това го научи на търпение.Сега прави нещата доста по-спокойно.Не се занимавам толкова много с него както в началото,но му купувам списание Шрек.Там има най-различни задачки от нищо да направиш нещо.Сам си ги прави и определено има напредък.Не знам дали ще помогне ,но ако ти се види логично може да пробваш
Да, сетих се за това..
Карам да го да оцветява картини - като гоблени, доста мудно и пипкаво е..и всеки уикенд го довършва по малко. Взех му и животинче, за се учи на търпение и да го дресира..постоянно му купувам нещо за сглобяване, изрязване или редене..
Обаче..тц
magarence,а говорте ли с него? Ама всеки ден, и подробно да разказва всичко,което му се е случило.Може ли децата да го тормозят за нещо , и той да реагира .
При нас има едно момче,което живее само с майка си , и напоследък се забелязва промяна в отношението му към сина ми / в отрицателна насока/.Да не би да му липсва нещо?Просто поговорете, надълго и широко. Има причина за неговото поведение ,и е необходима да разбереш каква е .
.При нас има едно момче,което живее само с майка си , и напоследък се забелязва промяна в отношението му към сина ми / в отрицателна насока/.Да не би да му липсва нещо?Просто поговорете, надълго и широко. Има причина за неговото поведение ,и е необходима да разбереш каква е .
Ако не се лъжа ти спомена ,че живеете сами......Да го разбирам без татко ли?.
Ако е така може да ли да му липсва?
Трябва да разбереш точно защо го прави.
Ако се сетя нещо пак ще пиша.А може да е просто по-буйно и темпераментно в което лошо няма.Има такива деца.Да не му лепнем насила сега етикет.
Успех!!!
Ако е така може да ли да му липсва?
Трябва да разбереш точно защо го прави.
Ако се сетя нещо пак ще пиша.А може да е просто по-буйно и темпераментно в което лошо няма.Има такива деца.Да не му лепнем насила сега етикет.
Успех!!!
Да, говорим си постоянно..
Мисля, че си споделя всичко..засега..)
Да, живеем сами.
С баща му се разделихме през лятото..
И понеже е много емоционален и холеричен го заведох и на детски психолог - и той каза, че е много сърдит на баща си...
Макар аз да го напуснах, а не той..
Малкият е наясно с това, обяснила съм му всичко и проявява голяма зрялост спрямо отношението си към мен, а и към баща му. Но той почти не се сеща за него, виждат се 1-2 пъти в месеца и толкова по телефона..
Мисля, че си споделя всичко..засега..)
Да, живеем сами.
С баща му се разделихме през лятото..
И понеже е много емоционален и холеричен го заведох и на детски психолог - и той каза, че е много сърдит на баща си...
Макар аз да го напуснах, а не той..
Малкият е наясно с това, обяснила съм му всичко и проявява голяма зрялост спрямо отношението си към мен, а и към баща му. Но той почти не се сеща за него, виждат се 1-2 пъти в месеца и толкова по телефона..
Снощи гледах естонския филм "Клас" - брутално, ненапудрено, истинско, грозно за злото, пуснало дълбоки корени, за уродливата форма на агресията и за един от начините да превърнеш някой, който иска да учи компютърна графика в масов убиец с нечовешки поглед.
Честно казано си легнах сякаш лишена от каквото и било чувство. Някак си попарена. А смея да твърдя, че професията ми изисква да познавам човешката душа. Филмът не беше продукция на Холивуд, приличаше сякаш сме надникнали в роман на Дикенс, нямаше хепи енд, нямаше нито един човек, който да прозре какво се случва всъщност и някак си незабелязано защитникът на слабия заедно с него се превърнаха в мъстители.
Нямаше кой да възстанови справедливостта, защото един от корените на агресията е системно преживяване на усещане за несправедливост. Правен е по-действителен случай - за съжаление.
Честно казано си легнах сякаш лишена от каквото и било чувство. Някак си попарена. А смея да твърдя, че професията ми изисква да познавам човешката душа. Филмът не беше продукция на Холивуд, приличаше сякаш сме надникнали в роман на Дикенс, нямаше хепи енд, нямаше нито един човек, който да прозре какво се случва всъщност и някак си незабелязано защитникът на слабия заедно с него се превърнаха в мъстители.
Нямаше кой да възстанови справедливостта, защото един от корените на агресията е системно преживяване на усещане за несправедливост. Правен е по-действителен случай - за съжаление.
Здравейте,за пръв път се включвам,но вече незнам какво да правим с агресията в нашия клас.Имаме 3-4момчета 2-3 момичета,който се бият по всяко време,включително и в час.Имахме извънредна родителска среща за дисциплината,на която просто се изумих,защото госпожата ни призоваваше да и помогнем,но в следващия момент каза,че няма да говори с конкретни имена...Само за изминалата седмица имахме 2 деца с разбити устни,1с искаран въздух,1счупени очила и куп по-дребно неща и то само за седмица.Днес отидох в едно от междучасията и като влезнах в класната стая се хванах за главата,4момчета се биеха,едното падно на земята а дрегите две започнаха да го ритат,а третия го удряше с юмруци в главата...учителката викаше,но никй не и обърна внимание.Аз не издържах и започнах да викам да престанат,явно защото съм непозната спряха,но точно след 2мин.боя започна отново.Това е всеки божи ден,просто ме е страх,че някой ден може да се случи и най-лошото като ги видях с каква умраза се ритат в корема и главата.Незнам какво да правим,това са едни и същи деца,но като госпожата не иска да говори на срещите с конкретни имена...предложихме вариант да се говори с училищния психолог,но тя отказа защото другите деца щели да започнат да се подиграват....Моля ви кажете как да постъпим ние които не сме безразлични.
lussi17 , и ние в 3 клас имахме подобни проблеми /макар и не толкова страшни ,като при вас/. Нашата г-жа също на родителските не говореше с имена ,но периодично привикваше родителите. Ние специално имахме проблеми, но на моето дете не обръщаше внимание.Е, аз започнах да си говоря с родителите по телефона. Най-интересното беше,че те и идея си нямаха, какво става с отрочетата им в у-ще.Мерки бяха взети, проблемите - решени.Остана сръднята от учителката,че съм говорила с родители през главата и ,но това въобще не ме развълнува.Моето дете имаше проблеми, и щом тя не може да ги реши - се оправяме сами.
Съвета за психоложката също е добър.Ако се стигне до по-сериозен разгавар в присъствието на директор - тя е длъжна да каже как стоят нещата.
Успех!
Съвета за психоложката също е добър.Ако се стигне до по-сериозен разгавар в присъствието на директор - тя е длъжна да каже как стоят нещата.
Успех!