Детската агресия в училище

Скоро отново имахме родителска среща , но този път от редовните, а не заради дисциплината както беше предната. Класната говори за материала и за всяко дете по отделно - знаете как е. И - стигайки до най-големия побойник тя каза, че : когато си иска влиза в час, когато си иска не, отказва да пише, става разхожда се, дразни се с другите деца по време на час, изобщо не знае учебния материал и т.н , а баща му отговори: "Ми какво да направя Госпожо- и двамата с майка му все му говорим , наказваме го , ама оправия няма-това е. Нищо не може да се направи " . А класната от своя страна заяви, че повече няма да се занимава с него, защото вече няколко пъти оставя по 30 деца сами, за да обикаля из квартала да търси него. Направи забележка, че детето много цветущо псува, а бащата се засмя"Не ги е научил от мен" . Ами и от класната не е със сигурност. Но тя беше много права като каза, че всички деца ги знаят тия думи, но нито едно от останалите не ги употребява. Сега  наблюдавам, че това дете взе да ходи при другите класове и да се бие и заяжда с тях.  Чукам на глава и си казвам " Е, поне не е децата от класа и в частност с мойто".
   Само да напомня , че говоря за първолаци.

Олеее ми това дете още от сега как може до толкова да са го изтървали и контрол никакъв да няма.Е,щом не могът родителите да му влезнат на глава то други ще го направят ,а и не после да се оплакват и реват.Всичко си е за тяхна сметка.

Обадих се на учителката и споделих проблема. Каза, че се държал по същия начин и с други деца, наказвала го е, но няма особена полза. Щяла да говори с него и да го заплаши, че ще вика баща му в училище. Само не знам дали това е заплаха за него.

Не знам дали с нещо бих ви помогнала...Ще ви разкажа как е при нас...Моите са 3 и 4 клас,и до сега не сме имали проблеми с агресията в класовете...Да случвало се е да се скарат,и дори блъснат,но по скоро по детски,не агресивно...И четейки предишни постове,започвам да се замислям дали причината до някъде не е в това че живеем в квартал-бивше село,и повечето родители се познаваме,да не кажа че половината са израснали заедно...Аз много се бях ядосала когато пред очите ми по големи момчета,започнаха да чупят прозорците на у-щето,и ги спрях,исках да ме заведът при родителите си,и накрая им поговорих...Но това е най-голямата агресия проявена в нашият малък квартал...Пиша това защото може би наистина е хубаво родителите да са по-близки,една общност както се казва...И да инициират дори общи някакви занимания помежду си,и помежду децата...Това ще ги сплоти и самите деца...

Отделно много пъти съм писала,че за мен основата на агресията не се корени само в семейството,а по скоро с липсата на възможности за изява на нашите деца,със себедоказване,и себеотстояване,но в градивна форма...Примерно чрез допълнителни извънкласни програми и мероприятия,клубове с общи интереси,училищен форум и тн...Но вътреучилищни,които да сплотяват децата,и ангажират излишната им енергия в нещо градивно...

Аз май вчера наобед избързах с писанията си или уручасах работата. 30 мин след като написах предния си пост отивам да звема малкия от училище и той плаче- оня побойник му взел покимона от раницата и нашия си го иска. Преди да разкажа какво се случи, ще поясня че покимони моя син не носи в училище за да не се карат, но този преди седмица или две ми беше казал, че му е подарен от някакъв батко в училище и съм забравила да му го извадя от раницата. И така-виждам сина си разплакан и се казчвам в стаята им където другото дете се приготвя за занималнята. Събирам ги двамата и питам-на кой беше покимона -естествено и двамата врякнаха"мой". Опитах да накарам детето да го върне-не става, после започнах да убеждавам моя син, че ще му купя други да не спорят повече , а да се прибираме- и моя не отстъпва иска си го. Започвам да им говоря че не бива да си взимат вещите каквито и да са те, защото родителите дават парички за тях , че не трябва да се карат, а трябва да бъдат приятелчета....и т.н. И докато аз си нареждам малкия удари с юмрук сина ми в корема, така че не можеше да си поеме въздух 10-ина секунди. При което аз се разтреперих, казах че ще се оплача на техните, хванах си детето и се прибрах. Моя син ми беше цял следобед сърдит, защо съм му говорила кротко, а не съм му се карала. Обяснявах, че с бой и каране нещата не се оправят и т.н. Настъпи смут и спор с мъжа ми. Единия вика -остави ги да се оправят, днес пък нашия ще го набие да му вземе страха и ще се реши проблема, малкия вика "не искам да го удрям , защото ще го нараня и после мен ще водят при директора, а аз не знам какво да кажа: Нито да кажа-Стой да те бият , ти няма да се биеш, нито да кажа иди го набий , за да се защитиш. Не съм спала цяла нощ-мисля че не трябваше така майчински да говоря на онова дете , а трябваше да го хвана за ухото и да го водя в учителската стая или при директора.не знам кое щеше да е по-правилно. Реших, че просто ще предупредя учителката, че има спор м/у тях и ще оставя да се разберат ако трябва с бой,. Но влизайки в училище видях бащата на малкия говори с класната и с още едно момиченце, при което и аз казах, че имамме оплакване и разказах какво се случи вчера. Бащата му плесна шамар и се опкала, че не може да се оправи с него. Той и на много по-голямата си сестричка налитал на бой. И това беше-извини ми се човека, поговорих ме малко -дано има ефект.

Какъв спор, момиче! Какъв спор с юмрук в корема! Това си е чист бой! Нищо не си урочасала, а нещата са се развили така, както са щели да се развият в един момент. Обърни се към училищния психолог. Бащата явно е нормален, но не знае какво да прави. Поискай тристранна среща с психолога и бащата. Може би ще си помогнете взаимно.

Ох,има и много трудни деца,но трябва да има начин...Като писах по-горният си пост включвах само училището на синовете ми,но имам една много близка приятелка за която и тема съм пускала,тя има двама синове,с които преди много играехме...Но малкият е толкова ужасен че моите деца не желаят въобще да го виждат,и дори на рожденият си ден на Калоян не го канихме,и още не съм казала на приятелката ми че е минал...сигурно ще и стане неприятно...Но пък не искам да си тормозя децата...Той абсолютно винаги ще направи скандал и бой,ще счупи новите играчки на синовете ми,ще мрънка и пищи...И 20 деца да играят на улицата,как се появи той и стават раздори...Затова лятото се криеха всички от него,и ходеше сам из квартала...Мъчно ми ставаше като го видя,но...И лошото е че когато е с моите,провокира агресия у тях...Веднъж Калоян така го беше ритнал в лицето с коляно,че му беше разбил цялата уста,и зъбите,но преди това той му взел 20лв,и ги накъсал на парченца,през това време ние бяхме се събрали в двара ни,с неговите родители на кафе,а те бяха пред нас на улицата...Пиша го това за да покажа че това дете се дсържи така и пред родителите си...Майка му и баща му са много свестни хора...Правят всичко по силите си да отгледат децата си правилно...Но явно бъркат някъде...Аз съм говорила с майката,но пък и тя е склонна все да го защитава...

 Искам да ви кажа ,че агресията в училище наистина се провокира от отношението на родителите.Ще използвам темата да соделя и нашите патила.
 Синът ми е 5 клас, и до м.г. беше подтискан от учителката си.Имаше няколко лигави и подмазнащи се деца,които г-жата гледаше като квачка. Сега нещата се промениха.Учителите,които ги поеха са честни и справедливи хора,отлични преподаватели и уважаващи знаещите деца. Да, обаче въпросните любимци на бившата/които между другото са на дъното в класа/, така и не могат да се помирят, че детето ми най-сетне е получило уважение от учителите.От началото на годината, започнаха обиди,бойкотиране на часовете, в които изпитват моето дете и др. такива. Вчера вече злобата е достегнала своя пик, и едно от момчетата ,избесняло е тръгнало да рита моя в корема.От там - бой. Посегналият е свален на земята ,отнесъл е няколко шамара и се е разревал. Учителките са разбрали от децата ,че той е започнал пръв , а и завистта му към детето ми е известна на всички. Не одобрявам боя,но не мога да кажа на детето си "стой да те нарита". Последва разговор с майката,която ми заяви"Аз нищо не знам,за мен проблем няма.Какво искаша да ми кажеш? Аз ще говоря с детето ми ,но ..." Ами аз и казах, че ако нещата загрубеят и се наложи при директорката да се счита уведомена , а тя отговори "Аз при директорката няма да ходя!"
 Аз просто исках, да се вземат мерки на време ,за да не стигаме до сериозни последствия,но за нея явно това поведение е съвсем нормално!
 и знаете ли какво най-много ме притеснява - повода на завистта.Не е нормално едно дете да завижда с такава злоба,сам защото другото чете и знае. Да е за нещо материално ,за обида,за ревност дори, разбирам, но за това...Просто нямам думи. А детето /те са 3-4/ няма никакво желание за изява.Пролемът е ,че моят син не трябва да си показва знанията.
 Стана много дълго ,но наистина имам проблем, и много се ядосвам.А другата майка - не и пука!А на нея наистина не и пука.Интересува я да има пари за екскурзии, за кецове и такива неща, а внимание на детето и - не е нужно. Така е било и предишните 4 год., аз си го знам, но все очаквах поне малко да се впечатли.
Е,кажете как няма да има агресия?

В разговора с бащата, той сподели, че гледал по-рядко да го бие, но майката го пердашела постоянно и пак ефект нямало. При което аз се опитах деликатно да му кажа, че може би именно това е проблема-че го бият и той трупа агресия , която си изкарва на децата в училище. А и щом го правят постоянно, детето свиква и едва ли не не му прави впечатление. Аз моя съм също съм го шамарила, но само когато си е заслужавал шамар, а когато провинението е по-леко го наказвам. Наказанията към него са лишаване от негово любимо занимание, като игра на компютъра например , или пък да си изчисти и подреди сам стаята, макар че това последното спрях да прилагам, като наказание, защото му е време сам да започне да го върши и да се превърне в негово задължение, което постепенно започвам да постигам.
   Не знам-това детенце в нашия клас много ме притеснява. След като преди месец то насини окото на сина ми му изкърцах със зъби да го сплаша и видях че ефект няма , този път опитах с доброто-то пък го удари в корема. Не знам кой би бил правилния подход към него, но знам, че със само с добрина може да се предизвика и събуди добрината у някой.

jenybon, в класа ана малката ми племенница имаше точно такъм момък. Само че там - бащата беше биещият. Детето ходи по психолози ,при директорката ,1000 родителски срещи, нещата не се оправиха. Бити деца,счупен училищен инвеннтар и т.н. Е, от тази година детето е изключено от у-щето. За протокола - децата са 3 клас.
 Иначе основата на агресията е недостатъчно внимание от страна на родителите. Аз също съм пляскала децата си ,когато са го заслужили. Но през другото време им обръщам много внимание, разговарме на всякакви теми и коментираме проблемите. И когато плясна някой от двамата ,знаят много добре ,че са си го заслужили!
 Снощи говорихме на дълго и широко , детето ми навиза в трудна възраст, даже по едно време се разплака.След 2 часа ,вече се смееше и заключи,че е много хубаво да има с кой да сподели, да му олекне и да го посъветва.

Права си Али сън и аз мога да се похваля с това че обгрижвам детето си с много любов и внимание, и  въпреки, че е все още първолак разговаря с мен за всичко което го вълнува или което се е случило около него. Не ме лъже -  белите си признава на момента колкото и големи да са те и  радостите споделя. Аз много се радвам че е така, макар и мъжа ми да ме критикува за прекалената близост помежду ни-щял да стане майчичко и все щял да ми бъде вързан за полата. Смее ми се и ме пита: "Като стане голям, ти ли ще му слагаш предпазните средства ) ?"  Е, дано разбира се успея да усетя границата и не прекаля, но съм изплашена от този престъпен, жесток свят и искам да бъда приятел на сина си -всичко да споделя с мен и да търси съвета ми, а не да се крие от страх и да ме лъже. Моите родители и до ден днешен са много критични към мен и този респект , който имам от тях ме е карал да премълчавам много неща, за да не ме корят.  Аз не искам това да се повтори със сина ми.

Синът ми е втори клас и като във всеки клас има по-буйни деца,по - свенливи, по - кротки и т.н.
За сега не ми се е оплаквал да има дете което да го тормози или бие.Като чета вашите постове направо настръхвам и се сещам за по - ранната му възраст,когато беше в детската градина.Имаха едно момиченце (красиво като ангелче),но много агресивно.Като диваче-хапеше до кръв,риташе, скубеше биеше и т.н.Няколко деца имаха стрес от нея и започнаха да заекват.Моето дете също беше травматизиран от нея.Майката беше в градината леличка в другата група.Една сутрин поредната майка се оплака на госпожата от въпросното момиче.Майката беше в коридора и слушаше.На момента се обърна,замахна с всичка сила и удари детето по гърба.Тя падна на пода и майката я почна с ритници и шамари.Ние всички  на входа се развикахме и дърпахме детето да я спасим от собствената и майка.
Тази картинка няма да забравя никога.
Искам да питам по какъв критерий се назначават такива хора да работят при деца?Те дали са минали през психолог който да определи дали са за тази работа?

За всички, прочели нашите патила ,искам да споделя развръзката. На следващият ден, синът ми и другото дете си говорят, и то казва на детето ми ,че ме е видял да разговарям с майката. След което отива при нея,пита я какво става , а тя оговаря - НИЩО!
 Е повярвайте ми как се почувствах! Не може да има такова безхаберие.И после - как няма да има агресия?!

Хм..да поискам и аз малко съвет, може ли?

Ние май сме от категорията на "побойниците"..

И идея си нямам как и откъде се стигна до там..
В градината беше най-милия и обичан..а сега е побойник Н 1?
В къщи също е спокоен, много дисциплиниран и изключително любвеобилен..Не го бия, отдавна не ползвам тези методи, свидетел на насилие в къщи никога не е бил..
Живеем сами с него - много ми помага, послушен и прилежен е.

Не мога да си обясня -тогава защо всички все от него се оплакват?
Госпожите също ме объркват - едната го хвали, а другата все е недоволна от него..
Обаче -всяка сутрин ме пресреща някое хлапе и ми се оплаква, че моят го е ударил..
А мойто отрича и вика, че друг го е нападнал..
Отделно много се оплаква от четвъртокласниците, че го бият и тормозят следобед в занималнята..Да не би оттам да идва тази агресия?
Как да постъпя?

Постарай се да оправиш нещата с четвъртокласниците. Мисля, че той просто продължава веригата. Ако това не помогне, спри го известно време от занималня и виж дали ще продължат да ти се оплакват от него.