Със съпругът ми взехме решение за развод преди около 3 месеца, още тогава казах на детето за това, обясних му нещата по начин който според мен беше най-добрия – истината, но без да обвинявам никого. Баща му смяташе и до сега смята, че съм допуснала огромна грешка с това и че е трябвало да го излъжем нещо, за да не страда малкия (10г.). Когато детето го пита, БНД дава безумни отговори, например – Преместих се при баба ти и дядо ти, за да ги гледам (те са здрави и прави хора), или Когато трябва да продавам някоя кола, трябва подписа на майка ти и за да не се разкарва тя , или Налага ми се да работя много и често да отсъствам, майка ти се сърди, защото всяка жена иска съпругът и да бъде до нея и т.н.
Накрая на детето му писна и ме попита директно – Кажи ми защо се развеждате, но ИСТИНАТА (това беше снощи). Казах му истината, но му казах и, че това е моята истина, че всеки човек си има своя такава и си прав за себе си, нито за миг не съм казала лоша дума за баща му.
Едва онзи ден малкия сподели, че от известно време страда от главоболие, когато много се ядоса или притесни започва да го боли глава и това продължава с дни. Баща му ме упрекна, че заради “моите простотии с този развод” детето страда и това главоболие се дължи на моите “честни отговори които му давам”, така според него го напрягам допълнително. Снощи за десети път ми каза, цитирам “Ти ми е…а майката”, беше разбира се подпийнал. Непрекъснато ми се вменява вина – за проблемите на детето, за това, че БНД не се чувства добре, че аз и само аз съм виновна за развода ни и т.н. Вече просто нямам сили, изпитвам ужас при мисълта, че може да съм причина за някакъв здравословен проблем на детето ми, че едва ли не заради моя комфорт и спокойствие то страда и се разболява.
Дори си мислех да му предложа на БНД да се съберем в името на здравето и спокойствието на малкия, но се съмнявам, че дълго ще издържим заедно. Не знам какво да правя, виновна ли съм, лигла ли съм, каква съм?