Здравейте! Знам, че много се е писало по тази тема- сами родители, но аз все още не мога да преодолея болката от развода и това се предава на детето ми. Кажете как да продължа напред, какво да правя, как да се стабилизирам емоционална?
- Публикувана: 3 ноем. 2008, 14:50 ч.
- Последно мнение: 27 ноем. 2008, 10:47 ч.
Проблеми след развод
Ето информация за мен- на 30 год. имам син на 7 год., мъжа ми ме напусна преди една година, а официален развод имаме от април месец. Преди да ме напусне се карахме много, той ме обиждаше пред дтето дори и ми е посягал. Правеше ми всичко напук. Казваше ми, че не е важно за него да съм изчистила и да съм сготвила и че прекалено внимание отделям на сина ми.
Заяви ми, че съм жена без вкус и че без него няма да се справя сама в живота,а ще пропадна и ще проваля бъдещето на детето ми.
Заяви ми, че съм жена без вкус и че без него няма да се справя сама в живота,а ще пропадна и ще проваля бъдещето на детето ми.
Заяви ми, че съм жена без вкус и че без него няма да се справя сама в живота,а ще пропадна и ще проваля бъдещето на детето ми.
Уф..това звучи доста..злобно
Жалко за такива екземпляри, вярвам че всичко се връща..
Година време все пак не е малко време..може би те боли повече от обидата, отколкото още да ти липсва и да го обичаш?
А защо няма с кого да споделиш?
При мен мина година и половина и аз все още не мога да се отърся от чувството на вина. И аз постоянно това чувам- Ти не мислиш за децата, ироничното"сигурен съм че без мен ще просперираш, че на децата няма нищо да им липсва", "извини ме че изгубих десет години от живота ти" На моменти се обвинявам, на моменти си казвам"Я майната ти, докато беше вкъщи какво направи", Мисля си "Той ми говори така за да успокои собствената си съвест" и в крайна сметка незнам кога ще свърши всичко това......Понякога се обвинявам, понякога съм убедена че постъпвам правилно. Иска ми се и аз да намеря точната формула, но не мога
отчаяна , тези неща които си казваш на себе си ги кажи на него, и всеки път му ги повтаряй, точно както той на теб ти казва другите !
ylen , едва ли ще ти кажа нещо ново , но докато ти сама не престанеш да се чувстваш виновна , няма как да се чувстваш добре емоционално. Най- добре намери някои с когото да говориш за това как се чувстваш, това ще те накара да погледнеш под различен ъгъл на нещата ...
Аз също ходя на работа и след това тичам да взема сина си от градина, обаче винаги намирам с кого да поговоря . Опитай с колежка или приятелка. Не е нужно да ти дават съвети или пък да са съгласни с теб , а просто да те изслушат , без да критикуват.
ylen , едва ли ще ти кажа нещо ново , но докато ти сама не престанеш да се чувстваш виновна , няма как да се чувстваш добре емоционално. Най- добре намери някои с когото да говориш за това как се чувстваш, това ще те накара да погледнеш под различен ъгъл на нещата ...
Аз също ходя на работа и след това тичам да взема сина си от градина, обаче винаги намирам с кого да поговоря . Опитай с колежка или приятелка. Не е нужно да ти дават съвети или пък да са съгласни с теб , а просто да те изслушат , без да критикуват.
Много ви благодаря за думите! Човек има нужда да ги чува тези неща по- често. Трудно ми е да обяснявам нещата на сина ми. Той не може да приеме, че баща му ни е напуснал. Мисли си, че аз съм го изгонила. Казва ми, че ще напише писмо на Дядо Коледа с едно желание- да се съберем с баща му. И си мисли, че ако е добър това ще се случи. Говоря постоянно с него и по деликатен начин му обяснявам тези неща, но не винаги се получава. Така ли е при вас? Мисля си, че е възможно след време и да избере да живее при баща му. 
Не се притеснявай за детенце.Децата са адаптивни и бързо свикват. Моят син сега е на седем, беше на шест когато се разделихме с баща му. Отначало му беше много трудно, и той задаваше въпоси. Сега за него е съвсем нормално, че тате ще го вземе в петък следобяд или събота. В неделя се прибира весел и разказва кака е изкарал почивните дни. Всичко ще си дойде на мястото 
Отчаяна, а в какви взаимоотношения сте с бившия? Аз до скоро бях в добри, дори прекалено добри, но той от 6 месеца е в чужбина и се опитва да ме командва по телефона и сега направо родителите му непрекъснато претесняват сина ми. Ако детето не иска да отиде при тях, те му заявяват, че те "не сме ли важни за теб, другите ли са по- важни от нас, ще кажем на баща ти" и такива неща. Като види, по телефона си, че му звънят свекървата и свекъра и почва да плаче, не иска да се обади. Направо е кошмар в момента. Не знам как да защитя детето. А и баща му се озлоби по телефона и му казал да ми досажда, докато не му включа Интернет у дома.