.............................................
Вкусът ми за жени е леко вулгарен (теза поддържана основно от онези, които нямат и най-малък шанс да се впишат в него), една идея отвъд пищността, нещо като София Лорен на млади години. Светлите очи и дългата коса са просто задължителни!
...............................................
Тя няма нищо общо с моя идеал – дребничка, с малки гърди, къса, чуплива коса и кафяви очи, които постоянно се смеят...на вид дори е леко хипарлива... Но начинът по който ме докосва, допирът на стегнатото и крехко тяло в моето, дишането и, лекия парфюм....беше влудяващо!
...................................................
Давам и парите, обличам се набързо и решавам да я изпратя. Пътуваме с трамвая, тя се смее, разговаряме на висок глас, няма го онова неловко мълчание, което обикновено цари след близост между непознати. Толкова е непосредствена, чаровна и свежа, чак ми иде да я целуна по бузата. След три спирки слизам на фитнес-центъра и махам след трамвая. Маха и тя.
.....................................................
Изкъпвам се чак вечерта и за пръв път след срещата с нея се вглеждам по-дълго в огледалото. Разрошвам одобрително косата си и си мисля: „Дяволски добра е! От години никой не е успял да докара точно тази прическа, която искам!”