За надежда и щастие

Моята "история" е малко смесена..
Разделена съм със съпруга си отскоро..развалих "идеалният ни четириъгълник" - напуснах го и него и града..(причните са много и са достатъчни за цял латиносериал..)
Но..в последните 3 г не съм била "сама"..Обичам и се чувствам безкрайно обичана..
Благодарна съм му адски, за това, че ме изтърпя стоически последните месеци..че беше винаги на "една ръка" и готов за помощ..
Снощи си дадох сметка и че му вярвам изключително.. А винаги съм вярвала единствено и само на себе си.. .. Това за мен е много повече от "обичам те"..
Не искам да правя планове, искам само да продължавам да изпитвам това усещане..
Така че-въпреки "предателството" - вярвам..и съм усмихната..)

Той пътят е един. Да минават дните един след друг и всеки те отдалечава все повече от тъжните мисли. Надявам се да се включат повече момичета и да има да четааа хубави истории, докато минават един по един зимните празници.

Да ти кажа то хубявите истории са относително нещо. Зависи от гледната точка и как ти възприемаш нещата. Ако аз ти кажа, че се чувствам истински щастлива с това, което постигнах за последните 4-5 години сигурно няма да повярваш. След като минах през самосъжалението и депресията, парита бяха кът и всичко беше гадост дойде време да се стегна и да продължа напред! Ето моята щастлива история - добра работа, здраво и щастливо дете, майка ми, която помага за малката и самата аз - в хармония със себе си, напълно доволна и самодостатъчна без каквито и да било мъже, връзки - сериозни или не толкова и други подобни лепкави емоции!
Така че колкото хора, толкова и истории...въпроса е къде ти самия виждаш щастието!

Ох, ами аз съм домошар. За мен хубавото бъдеще е къщичка с перденца, които съм избирала с часове по магазините, три дечица щъкат, у дома тати ме гушка и се приготвяме за гости. Ей, така си го представям.

Брей, много ми е криво тази вечер.

Извини ме, че ще ти срина мечтата...ама следобед прочетох един пост на мама с три деца на ръба на нервна криза.....Та медала има и обратната страна...А и три деца не щъкат, те вдигат къщата на главата си, вярвай ми! У нас като се съберат толкова деца аз гледам леко да ме няма понеже ми става главата квадратна....А и тати при такава лудница би искал да бъде на тихо...да речем в тоалетната и нникой да не го тормози...А ти изнервена да крещиш, че гостите всеки момент ще дойдат, а някой вече е бръкнал в яденето, оплескал тортата и разсипал салатата....Помисли и затова...а после мечтай....

..хм и аз си мечтая за къща, 3 деца и любящ татко..Ама след 3 часа сама със сина си и ме хващат нервите..в смисъл той постоянно вдига такава врява, че ми иде да си разбия главата в стената..
Да, винаги най-добре изглежда "чуждото"..

Да, де..нали и аз това казвам...Като в старата поговорка - Най-много сълзи са се проляли по сбъднати мечти! Значи просто да внимаваме за какво си мечтаем
Аз например мечтаех докато дребната беше бебе някак с магическа пръчка да стане поне на 3 годинки! Никак не си падам по бебета, исках да стане човече, което да ми отговаря! И затова сега съм супер щастлива понеже вече си ми е другарче.......та още не съм ревала по моята сбъдната мечта за момента....Но като стане пуберка ще мечтая да не ми отговаря толкова.....

  Тати и с едно кротко бебенце си се завира по един час в тоалетната, за да не го притеснява никой.

Ама да знаете, че ще си имам трички, пък ако ще и мебелите да разглобяват... Ами че в мечтата ми има и мноого мила детегледачка, която идва всеки ден да ми помага и междувременно е станала близка приятелка на семейството. А може и да е мил детегледач  Така де, да не си вкарваме сами таралежа в гащите.
Само като си помисля как ще ги строя тричките да опаковат подаръците на Коледа!

А преди малко се подсетих от другата тема за една история за надежда, ще я напиша и тук. Преди години като скъсах с дългогодишния си приятел, с който уж семейство щяхме да правим, първо имах един период на еманципация. Разместих вкъщи всички мебели, махнах неговите неща, накупих си нови парцали, наизлизах се по заведения и .... се тръшнах вкъщи в леглото. Обявих стачка, че повече няма да си подавам носа навън - дори не пазарях, само за цигари изпълзявах, по цял ден се разхождах по нощница и се самосъжалявах. На приятелките си казах - който иска да ме вижда, да дойде при мен, аз няма да излизам. Следващия ми приятел, ако ще да дойде да ме намери вкъщи, аз няма да го търся. И точно така стана! По една страшна случайност настоящия ми все още мъж ме намери вкъщи, без да съм си подала носа навън нито сантиметър и си изживяхме страшно вълнуваща любов!

Е, вярно е, че тогава нямах още дете, но пък сега сме две красиви дами, да ги изядеш със станиола! Ако не е този, значи друг ще ни намери и щени направи щастливи.

Ни искам да се заяждам, ама само наличието на мъж ли може да ни направи щастливи?! Има една теория според която докато един човек не си стане самодостатъчен и себеуважителен не бива да започва връзка. В противен случай ще има връзка-патерица, с която компенсира липсващото си себеуважение. Отплеснах във философски разсъждения...сори.

Моргана,
 
И аз вярвам, че в това е ключът..
Няма как някой да ме направи истински щастлива, ако не съм в мир със себе си и не цивря всяка минута, че не е до мен..))

Моргана, не, не съм си самодостатъчна. Опазил ме Господ да бъда.
Да бъда сред хора, които обичам и ме обичат, някой да има нужда от мен и аз да се нуждая от някой - това за мен е щастие. Такива близки хора могат да бъдат и майка, брат, приятели, но истината е, че една жена има нужда и от любовта на мъж.