Сигурна съм, че при много млади семейства, след появата на детето безспорно живота им се променя, а с това и техните взаимоотношения.
Нашето дете е вече на 2 год. и 5 мес. , аз ходя на работа, таткото също, а малкият е на ясла. Напоследък се чуствам ужасно потисната и притеснена от факта, че аз и съпругът ми нямаме никакво време един за друг - аз се пребирам в къщи към 19.30 - 20.00 ч. , занимавам се с малкия,правим инхалаций( той е с астма), преспиваме се и вече станало към 22:30, през това време и татакото вече се е поунесъл. Погълнати сме от напрегнатото ежедневие в което живеем и сякаш всеки си има собствен свят. Опитвали сме да излизаме заедно с малкия през уикендите, но непрекъснато или той или аз тичаме по него / много ни е палав , да ни е жив и здарв/ и пак не успяваме да си поговорим, нямаме възможност за уединение. Усещам криза в отношенията ни и не знам как да се справя с този проблем, имам нужда от неговата близост, а в същото време се отдалечаваме - ние почти не общуваме.
Ако и други майки са били в подобно положение моля да ми пишат и да споделят опит и идеи.
Благодаря Ви предварително!!!
Нашето дете е вече на 2 год. и 5 мес. , аз ходя на работа, таткото също, а малкият е на ясла. Напоследък се чуствам ужасно потисната и притеснена от факта, че аз и съпругът ми нямаме никакво време един за друг - аз се пребирам в къщи към 19.30 - 20.00 ч. , занимавам се с малкия,правим инхалаций( той е с астма), преспиваме се и вече станало към 22:30, през това време и татакото вече се е поунесъл. Погълнати сме от напрегнатото ежедневие в което живеем и сякаш всеки си има собствен свят. Опитвали сме да излизаме заедно с малкия през уикендите, но непрекъснато или той или аз тичаме по него / много ни е палав , да ни е жив и здарв/ и пак не успяваме да си поговорим, нямаме възможност за уединение. Усещам криза в отношенията ни и не знам как да се справя с този проблем, имам нужда от неговата близост, а в същото време се отдалечаваме - ние почти не общуваме.
Ако и други майки са били в подобно положение моля да ми пишат и да споделят опит и идеи.
Благодаря Ви предварително!!!
Важна е нагласата ви.Ако и той осъзнава,че е просто период докато детето е малко, ако помага и те разбира, всичко ще си е наред. Ако започне като някакво глезено дете да мрънка,че го пренебрегваш, тогава ще имате проблем. 
При нас е пренаселено 
но това не ни пречи да да общуваме, да безчинстваме в кревата и т.н. Нали спи това детенце, все 30 минути може да си отделите дали за разговори ,дали за друго. Въпрос на желание от двете страни, това е моето мнение. 
