.....................................................................
И до днес по навик като ми искат стотачка назаем отговарям „Аз да не съм милионер, бе?!” или възмутен от кражбите в държавата си припявам „за милиони няма закони...” , но сумата в долния десен ъгъл на таблицата ми казва недвусмислено „И ти си такъв, пич, не се прави на луд!”...Като си помисля колко малко усилия, време и компромиси ми е коствало, ме напушва на смях.
.......................................................................
Ожених се за момичето, в което бях лудо влюбен като ученик. Още съм влюбен в нея и мисля, че е най-красивата жена на света!
..........................................................................
Имам най-сладката дъщеря – прилича на малка маймунка. Гоня я из двора, а тя пищи и се залива в смях „Татииии, стига си ме гмечил!”
...........................................................................
Всички се радваме на отлично здраве.
............................................................................
Имам малко приятели, но истински.
.............................................................................
Имаме ужасно много свободно време, малко ангажименти, пътуваме по света, почиваме на хубави места, храним се правилно, спортуваме, получаваме интелектуална храна в малки, но здравословни дози, не ни вълнува политиката, глада в Африка е нещо, което не мога да променя, затова не ме тревожи. Завършени егоисти сме и аз съм твърдо убеден, че такива е и редно да бъдем!
.............................................................................
Постигнах всичко, за което някога съм мечтал...твърде мързелив и страхлив съм да мечтая за повече.
..............................................................................
Има съботни сутрини, когато тримата сме в леглото, малката се е сгушила на кравайче върху мен, аз държа жена ми за корема и усещам как рита бебето. Тогава заравям лице във възглавницата, за да попие сълзите. С какво съм заслужил това?!
..............................................................................
Казват че всяко същество се стреми към щастие. Но никой не казва какво да правим с него, когато го получим. Да седим и да му се наслаждаваме? Някои неделни следобеди, когато всички спят излизам на верандата с пура и бутилка вино, за да се наслаждавам на щастието.
Наслаждавам се, наслаждавам де, наслаждавам се...но все ме гложди една мисъл: Това няма да продължи дълго! Ще се разболея от рак. Ще загинем в катастрофа, пожар или наводнение. Ще стане нещо толкова ужасно, чудовищно и неописуемо, че ще искам да разкъсам с нокти корема си и да се обеся на червата си. Това щастие не може да продължава безнаказано!
...................................................................................
Вие имате ли сили да се справяте с вашето щастие?