Докъде стига личното ви желание за контрол?

  • 1 876
  • 33
  •   1
Отговори
  • Мнения: 4 841
Темата не е за контрола на обществени места (банки, кръстовища, работни места и т.н), нито за камерите в училищата и детските градини.

Става въпрос за ЛИЧНОТО ви желание за контрол - докъде бихте стигнали?
Камери в къщи за онлайн наблюдение на обителта през мобилния телефон?
GPS-капсулка, внедрена зад ушето на МиУото?
"Бръмбари" в телефона?
Трасиращи програмки за маршрутите му из нета?
"Снимащи" програмки за активността на екрана?
GPS-капсулка за детето (децата)?
Домашния любимец?
Записващо устройство като във Final Cut (2004, с Робин Уилямс и Мира Сорвино)???
Какво и как точно би ви се искало да контролирате? Къде започва и завършва личното пространство?

# 1
  • Мнения: 1 212
Отказвам се доброволно от всичко гореизброено - здравият сън ми е по-важен  Peace
Тоест оставам си в 20 век   Wink
Личното пространство е трудно за дефиниране едностранно ... всичко опира до индивидуалната етика .

# 2
  • София
  • Мнения: 2 271
Забелязвам, че колкото повече контролирам и наблюдавам нещата около мен, толкова по-неспокойна съм. Отнася се и за мъжа ми, и за сигурността на дома и колата...
Старая се да не психясвам и да живея без тези устройства.

# 3
  • Мнения: 3 092
Нищичко не бих ползвала .Честно.
Нямам нужда да контролирам каквото и да е .

# 4
  • Мнения: 301
Мъжа ми е по тази част - кой се обажда и какво ти каза, къде сте и какво правиш сега, и с кой точно си на кафе .... и така през половин-един час особенно ако изляза вечер сама с приятелки или с колегите.
Аз явно съм повредена, защото ме интересува само да знам дали е пристигнал закъдето е тръгнал с мотора или колата. Иначе не виждам смисъл от дебненето и следенето ..., което е решило да бяга ...
По отношение на детето обаче, май се вманиячавам - една камерка за детската градина бих си пожелала - да го виждам как е докато е без мен  Embarassed Свекърва ще ставам един ден - да му мислят снахите. Това ми е и най-големия страх - дали всичко е наред с детето.  Crazy Психясана съм откакто се е родил - дали, защото още от рано искаше да излиза на белия свят или, защото за малко не дадох фира докато го раждах - незнам.

# 5
  • Мнения: 3 423
Ох, много сложна тема. Пък
аз си мислех, че питаш, дали
мога да си контролирам нагона.

# 6
  • Мнения: 516
Влезеш ли в таз иматрица, моментално се самоопределяш като жертва. Дебненето, подслушването, четенето на личните пощи, хакването на месинджъри, преравянето на портфейли и т.н. са признак само на несигурност, ниско самочувствие и страх. Не бих жертвала самоуважението и спокойствието си заради фалшивата представа, че контролирам ситуацията. А и дори да успееш да проследиш всеки детайл от живота на партньора, не можеш да контролираш мислите му.

# 7
  • Мнения: 2 477
Никога нищо от гореспоменатите не съм желала да направя.
Дори останах доста учудена,че някой е размишлявал сериозно над това и дори ги е изброил #Crazy
Нямам нужда да следя никого за нищо!Уважавам личното пространство на хората,както и те моето.
А и нали знаете:"По-добре да не се следим,че да не се хващаме!"

# 8
  • София
  • Мнения: 38 211
От време на време се усещам, че пощурявам на тема контрол. Но не над живота на милото, а по-скоро над моя живот - всичко трябва да става точно както аз го искам и съм го планирала.
И съответно всички около мен да танцуват в такт.
Обаче точно в момента живота така се гаври с мене, че въобще не мога да го хвана за рогите, колкото и да беснея!

# 9
  • Мнения: 2 448
Нищо не искам да контролирам по описания от авторката начин.

И аз като Лиска си помислих, че ще става дума за нагона, като прочетох заглавието.  Mr. Green

# 10
  • Мнения: 2 110
колкото повече задълбаваш в нещата ,толкова по-сложно става !

# 11
  • Мнения: 4 841
Дори останах доста учудена,че някой е размишлявал сериозно над това и дори ги е изброил #Crazy

Е, аз мога да ти изброя и 20 начина за самоубийство, но това не означава, че съм потенциален самоубиец, нали?  Joy
Темата ми е провокирана от дискусия по темата с една... позната, да кажем. Семейството е заможно доста над средното, страхуват се от отвличане, рекет и т.н., затова са с пълен набор "екстри", вкл. телохранители за децата ... Та така се роди темата - от дума на дума, като се вземат предвид и "филмите", за които непрекъснато се говори и тук, и в "ДиС"...
Аз лично съм мноооооого, ама наистина много далече от тематиката. Защото споделям напълно това:
Влезеш ли в таз иматрица, моментално се самоопределяш като жертва. Дебненето, подслушването, четенето на личните пощи, хакването на месинджъри, преравянето на портфейли и т.н. са признак само на несигурност, ниско самочувствие и страх. Не бих жертвала самоуважението и спокойствието си заради фалшивата представа, че контролирам ситуацията. А и дори да успееш да проследиш всеки детайл от живота на партньора, не можеш да контролираш мислите му.

# 12
  • Мнения: 3 782
Забелязвам, че колкото повече контролирам и наблюдавам нещата около мен, толкова по-неспокойна съм. Отнася се и за мъжа ми, и за сигурността на дома и колата...
Старая се да не психясвам и да живея без тези устройства.
Именно, и за съм такава.После се вкарвам в някакви филми и става ужас.

# 13
  • София
  • Мнения: 38 211
Аха, за такъв контрол ли била думата? Да му мислят богатите.
Отвличане? Откуп? Некви филми...
Ако някой е решил да те тупне, ако щеш си сложи каска с антенки на главата и пак ще намери начин да те тупне.

# 14
  • Мнения: 4 841
Аха, за такъв контрол ли била думата? Да му мислят богатите.
Отвличане? Откуп? Некви филми...
Ако някой е решил да те тупне, ако щеш си сложи каска с антенки на главата и пак ще намери начин да те тупне.

Просто обясних откъде ми хрумна идеята... Иначе границите са доста по-широки, или по-скоро точно това питам - КЪДЕ СА ГРАНИЦИТЕ?

Общи условия

Активация на акаунт