не знам дали темата е за тук или за "деца със заболявания", но се надявам който има някакъв опит да го сподели. Ще бъда благодарна на всякакъв съвет, защото всичко съм изпробвала и не знам вредя ли на детето си или му помагам.
Беба имаше много силни и продължителни колики до 6-ти месец и още от първите месеци свикна да не спи - нито денем, нито нощем. Много е жизнена и енергична, постоянно е в кондиция и трудно заспива. Това я измъчва, защото на ден се събират много малко часове сън (с помоща на фенобарбитал). Обиколихме всякакви лекари, стигнахме и до невролог, който всъщност предписа този фенобарбитал и вече четвърти месец го пие по 2 пъти на ден. Преди да го започнем аз отлагах цял месец докато й го дам (всички 5-6 лекари с които се консултирахме са на мнение че така е по-добре за нея и в дозата, която е предписан абсолютно не вреди.....). Няколко пъти опитвех на своя глава да давам по 1 прахче на ден, но тогава положението пак рязко се влошаваше - безсъние, рев, мрънкане, нерви.
Не съм срещала майка с такова дете. С редовно взимане на прахчета пак не спира на едно място нито за секунда, денем спи за половин час, като само преспиването й е било по-продължително от самия сън..... Още на 5 месеца започна да сяда сама, на 6 ходеше с паяка без проблем, а в момента вече може да пълзи и да прави стъпки, ако я държа. Всичко това според мен е от непрекъснатото движение. Понякога нямам сили повече. Чудя се аз ли съм лоша майка да си поддържам детето с фенобарбитал!!! Не искам да е така повече от всичко на света. При всички опити да намаля прахчетата на едно вечер сме издържали само 3 или 4 дни. За капак при поредното ходене при невролога, след като му обяснихме положението, той увеличи дозата и каза, че по добре е така за детето (и сравни с деца, които са получавали гърч например). В аптеката се шашнаха, че дозата била много голяма (а лекарят я смята споре килограмие) и започнаха да му звънят за да го питат така ли е рецептата. А аз си мислех, че сме на много ниска доза.
Надявам се че ме разбирате правилно - аз се чувствам виновна пред детето си всеки път когато поднасям лъжичката към устата й, а тя милата дори свикна с гадния вкус и вече сама отваря като ме види. Дори и сега очите ми се насълзяват като пиша.
Дори и да не можете да ме посъветвате нещо, благодаря че ме изслушахте (прочетохте).
Все пак моля който има дори и най-малкия опит да го сподели. Предварително ви благодаря.