Срамежливо дете дайте съвет

  • 3 862
  • 11
  •   1
Отговори
  • Мнения: 91
Здравейте момичета,имам проблем който отскоро започна много да ме притеснява.Детето ми е почти на 2години и е много срамежлива и затворена.Когато сме на площадката тя или стои и наблюдава децата или се свива при мен.Отделно когато я заговори някой тя сякаш замръзва,гледа настрани и не помръдва.Има моменти когато се отпуска и се заиграва но по често е така.А иначе когато е сред познати е много приказлива играе танцува но в момента в който види непознат човек и става съвсем друга.Ние сме голямо семейство имам предвид че е свикнала да е сред много хора старая се колкото мога да я разнообразявам.Притеснява ме това че сякаш я е страх от новите неща и хора.Ако някой може да помогне със съвет как да преодолеем това ще ви бъда много благодарна

# 1
  • Мнения: 80
И моето дете има подобни прояви, а е на 3 години.
Още повече, че тръгна на ДГ, където не се заиграва с деца, а стои отстрани и гледа.Играе му се, но се притеснява и трудно се отпуска.Според мен това е до характер и чувствителност.Някои деца, особено ако са по-чувствителни, се притесняват от неща, за които връстниците им не се замислят.
И аз се притеснявам, но виждам, че има развитие, защото преди не желаеше да поздравява непознати и да им казва"чао" или да им отговаря на въпроси, а сега го прави, освен това играе с други деца, които му харесват и най-вече не са агресивни.
Предполагам, че това е период на адаптация, който ще отмине.

# 2
  • Мнения: 91
Наистина дъщеря ми се заиграва с деца които са по кротки и не са агресивни както казваш а като има някое по-буйно дете направо бяга от него.Благодаря ти за отговора и дано отмине вече този срамежлив период

# 3
  • Някъде там на юг...
  • Мнения: 1 233
Вики понякога се притеснява от възрастни, но не от всички, а само от някои хора. По какъв признак ги избира и си ги преценя и аз незнам. Откакто обаче ходи на ясла, притеснения и срам от деца няма. Дори се осмелява да дава съвети на по-големите  Laughing

# 4
  • Мнения: 8 208
Не мисля, че има за какво да се притесняваш. Виктор ходи от половин година на ясла. С деца играе много добре и с познати много приказва. Ако обаче го заговорят непознати, млъква. Нацупва се и не казва и думичка. Трябва той сам да реши да ги заговори. Миналата седмица толкова въодушевено обясняваше на някакви хора пред входа, как си е загубил шапката, защото е паднала  и вече я няма...А те си правеха нещо край една кола и в началото въобще не му обръщаха внимание. Така че хлапето само си решава кога и на кого ще говори. В крайна сметка ми се струва, че и точно така трябва да е. И на мен няма да ми е хубаво да ме карат да казвам на някого "чао" или да ме питат за името ми и всякакви там въпроси дето по принцип ги задават на децата.

# 5
  • Мнения: 9 814
Просто характер.
Моето дете е вече на 4 години и явно няма да има промяна в поведението й.
В среда на познати, независимо дали са възрастни или деца говори, пее, танцува, държи се дори доста освободено за възрастта си. Но когато види непознати.... ситуацията се променя. Например не иска да се качи на пързалката, ако до нея се приближи непознато дете, независимо дали е на 5 години или на 1 г. и 5 м., ако пък с него има и възрастен човек направо иска да си тръгваме.
Не знам защо се получава така. Вече е голяма и се опитвам да говоря с нея, казва че, я е срам.
А иначе в детската градина е изявен лидер. Но навън става тиха и плаха.

# 6
  • София-Дружба 2
  • Мнения: 1 192
При дъщеря ми това беше просто период . От 2 до около 2.5 г. се срамуваше ужасно , щом я заговореше някой (хора,които среща всеки ден) - си завираше главата в бедрата ми и само им хвърляше тайно по един поглед .  Laughing
После лека - полека отшумя срамежливоста и , сега се закача с хората и дори ги заговаря , но само когато е на кеф , ако е сърдита за нещо се цупи .
Съвет не мога да ти дам - всичко е до дете...аз на мойта и казвах , че се държи като бебе .

# 7
  • Разград
  • Мнения: 2 102
Моето голямо момче също имаше периоди на срамежливост. Отминават.   bouquet

# 8
  • Мнения: 1 447
И моята дъщеря е от срамежливите.Отначало се опитвах по какъв ли не начин да я приобщавам към останалите деца,но тя още повече странеше и не искаше да играе с тях.Като я заговореше чужд човек навеждаше главата и само мълчеше.Сега вече се отпуска и играе с определени деца,но все още е доста  срамежлива.

# 9
  • Мнения: 3 089
и пипа е от по-чувствителните деца. у дома е ок, но в среда извън домашната е направо различна. в петък в ДГ ми казаха, че била толкова тиха, добрича, самостоятелна, кротка и спокойна, че са я забравили. сетили се за нея чак 1 час след като децата станали от сън. тя разбира се се е движила с всички деца - станала е от леглото, облякла се е, измила се е, яла е и т.н., но просто никой не се е сетил, че е в стаята. много ми стана мъчно - то добо, добро, ама чак пък незабележимо и невзрачно  Tired мъжът ми се опита да ме успокои като каза, че всички хищници били незабележими. не виждам, обаче, общи белези между петра и хищниците на тоя етап. преди това, пък, докато беше в яслата, около 3-4 месеца отказваше да говори там. проговори късно - на 2 г. едва, а до 2г.5м. никой не й беше чувал гласа в яслата. а там беше любимкана всички и тя го знаеше - т.е. не е била мачкана, страдаща или не-адаптирала се. и там й харесваше много. само че мълчеше.
започвам да си мисля, че семейната среда е виновна за това - и двамата с филков сме експресивни, артистични, шумни дори - може би това провкира петра да се затвори, да се притесни от хората и живота, и като цяло да се държи не по детски. от друга страна, пък, имаме и друго дете. с камбата се държим по същия начин, както с петра, а той е диване-артист от класа. явно не сме ние първопричината - явно наистина е въпрос на лична чувствителност. а може би трябва да се държим с 2те деца различно - камен да ограничаваме в експресивността му, а петра да поощряваме. но това пък няма ли да е двоен стандарт. ох, хич не е лесно 'да отвориш' едно дете и леко 'да затвориш' друго без да разбъркаш чаркалаците на което и да е от двете.
и аз ще събирам тук акъл и мнения  Rolling Eyes
пп - мисля да купя батут. надявам се петра да започне да се джаса по него и да отприщи това, което таи. дали е добра идея, как мислите? обаче камен пък съвсем ще подивее с това джасане...

# 10
  • Мнения: 24 467
Голямото ми дете не беше от общителните. За "срамежливост" не съм сигурна, по- скоро нямаше желание да общува много, особено с деца на неговата възраст.
Записахме го на градина с по- големи деца /С такива и днес се чувства по- добре./ и четирите години, които прекара с тях съм го записвала на допълнителни занимания, свързани с външна изява- народни танци, английски /изнасяха кратички спектакли/, но никога не съм го карала да общува или играе с деца, когато не желае или които определено не харесва.
След ДГ го записах на една частна занималня с английски за лятото. През трите учебни години редовно ходи на английски и занималня през летните ваканции. Постепенно започна да комуникира с децата, които са там. В училище и в квартала също си има вече приятелчета, но го оставих на 6 годишна възраст да играе с тях сам на площадката, без мен.
Сега той също не е кой знае колко отворен и приказлив, но това си е вроден темперамент, който нито мога, нито е редно да променям според собствените си виждания. Опитах просто да го науча /отне години/ да общува с всякакви деца и хора поне без да се притеснява и срамува.
Брат му е коренно различен- шумно, приказливо, отворено общително две годишно хлапе, което споделя с всички всичко.
Темпераментът е вроден основен белег, който наистина не е нужно да променямае /то и не можем/, просто само ако детето има много крайни прояви върху последните следва да се поработи- настойчиво, продължително и планирано. В никакъв случай не следва да се форсира и насилва хлапето. Не може да се очаква, че един флегматик или меланхолик /условно/ ще стане превърне в сангвиник, само понеже на нас така ни се искало. Пък и лоши темпераменти няма.

# 11
Смятам, че няма място за притеснения Simple Smile
Мойто детенце пък с годините започна да става срамежлив. Не му трябва много време да се отпусне, но първоначално се притеснява и се засрамва. А пък мога да споделя и факта, че самата аз бях много притеснително дете, но с времето това се промени, а когато бях малка, полата на мама ми беше любимо местенце пред непознати Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт