Мами,как се справяте?

  • 3 590
  • 20
  •   1
Отговори
  • Мнения: 209
Незнам дали мястото на темата е тук ,моля за извинение ако мястото и не е тук.Искам да питам как се справяте мами?Как издържате на напрежението?Сина ми е на 9г със съмнения за епи и от 8м насам се нааква по няколко пъти на ден. Все още нямаме конкретна диагноза.Само ходене по лекари и загадки.Трудно ми е да се справям, как се справяте вие с проблемите и с нервите?

# 1
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
мила Нели, преди години аз питах същото още при заформянето на нашия подфорум
утре ще поровя да потърся ...да видиш как сме се справяли тогава
но въпреки, че сега съм далеч от проблемите /слава богу/ - винаги ще помня моето "несправяне" - те.е правих всичко идеално, но вътрешно бях буца лед...разбрах колко съм изнервена и притеснена когато проблема отмина
иначе се справих психически пишейки тук, намирайки сродни души и приятели....
беше безкрайно приятно да имаш сроден по съдба приятел, пък било и само вируално...беше ми подкрепа и ми помогна никогаа да не се предам въпреки стреса и притесненията
физически ...тогава нямах две деца и ми бе лесно...не знам как се справяш ти - сигурно е доста тежко с девте и сама....надявам се да имаш помощ от някой защото така бързо ще се амортизираш и съсипеш в чисто физически план...
желая ти сили и пиши тук - това е твоята тема и ние ще сме твоите нови другари в хубаво и лошо

# 2
  • Мнения: 918
nellito, здравей миличка.
Как се справям ли ,справям се благодарение първо на Бог,който ми дава все още сили да се боря и благодарение на приятелите и сродните души.Колкото и особенно да звучи с всичко се свиква,дори и с болката -не я приемаш, но свикваш да си я търпиш.
Искам да ти дам кураж мила съфорумке,пиши тук в темите,има много разбиращи и добронамерени хора,които ще те разбират,изслушват и помагат да преодолееш малко от малко тревогите си!

# 3
  • Мнения: 209
Благодаря ви за подкрепате.Радвам се,че ви има.В началото като тръгнахме по пътечката не знаех какво ме очаква и бях спокойна, доктора каза може би е епилепсия и ме поля с вряла вода.Трябваха ми 1-2 седмици да си поплача, да се тръшкам, да се блъскам, да мисля, после свикнах с тази мисъл казах си какво пък не е дошъл края на света.След известно време и ходене по лекари се оказа, че не се знае дали е епи изобщо не се знае какво е и от там дойде объркването всички казват ами може да има епи ,но може и да няма нищо не можем да кажем.Сега на преден план е наакването. Изписаха му Тиоридазин уж да проверим дали е епи и да спрем наакването, но той се влоши, болеше го глава, виеше му се свят, започна да се нааква по често и в по големи количества. Сринах се за втори път.Сега се свързах с др Делиганева от Варна тя препоръча първо да го види гастроентеролог за да отхвърлим проблем със стомаха.Дано това вече е вярната пътечка. Така ми се струва.8 месеца вече се нааква  и той се измъчи и ние покрай него. Главно аз ,това пране всяка вечер и той не е бебе а голямо дете.На 18 ноември сме във Варна на преглед. Готова съм на всичко само да знам вече причината за този кошмар.Ще споделям пак с вас как вървят нещата. Желая ви всичко най добро. newsm51

# 4
  • Мнения: 918
Виж миличка попаднала си на добри лекари ,като д-р Делиганева и д-р Георгиева, сигурна съм че ще се установи точната диагноза на детето,а дай боже да няма никаква диагноза.Дали тази диария не се дължи на някаква алергия или дисбактериоза..
Поплачи си скъпа, поблъскай се както казваш, ние сме майки и по пътя си в отглеждането освен много болка ,ще срещаме и много радост и щастие.Споделяй пак,ще те слушаме и ако ти се плаче,плачи и аз често плача и ми олеква,но никога пред децата ,те веднага усещат слабостта на Мама и стават неуверени и в крайна сметка имай Вяра. Вярата в доброто е голяма сила,понякога тя прави чудеса.

# 5
  • София
  • Мнения: 2 262
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=17144.0
В тази тема бяхме писали по подобни на твоите страхове, дано помогне малко и на теб!

# 6
  • Мнения: 1 271
Ей Иги друго си е да си модератор  Heart Eyes и аз търсих темата да я пусна на жената, ама не я открих  Embarassed
 Hug  bouquet

# 7
  • Мнения: 209
annette благодаря.Щом има такава тема тази остава ли или не?

# 8
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
мисля аз че може да остане
в крайна сметка другата  вече стара...не пречи нова тема, особено щом ти имаш нужда то нея
но МОД-овете да решат...

# 9
  • Мнения: 572
nelito, този въпрос ме тресе всеки един ден и скоро аз щях да питам! Когато се запитам отварям форума и ми става ясно колко много силни хора има тук и колко много сила ми дават с думате които чета всеки път!
Преди време един силен човек от този форум ми каза че никоя майка не знае колко много може, и вече и аз го знам  Hug

# 10
  • Мнения: 209
Незнам дали е при всички,но при мен е така. Давам вид на силна, но аз си знам какво ми е отвътре и съм сигурна, че с всички е така.Има моменти когато мога и света да преобърна ,но има моменти когато се сривам и незнам накъде.Сега чакам 18 ноември да минем на гастроентеролог и дано всичко там да е наред,после при невролог за пореден път и сега съм малко объркана ,чакам, мисля ,поплаквам си от време навреме.Много ми е мъчно когато сина ми застане пред мен и каже:"Мамо защо се нааквам, не искам вече незнам защо го правя, кога ще спра?"Какво да му кажа опитвам се да му вдъхвам кураж, но понякога ми е трудно.Знам ,че това ще спре някой ден поне се надявам, защото не е вродено би трябвало да има причина и ако се открие си мисля, че ще ми е по лесно ,сега съм в неведение и ми е трудно.Радвам се, че мога да споделям тук, хубаво е да чуеш и друго мнение и да споделиш.С нашия татко е трудно да се говори ,той си е на мнение че малкия го прави нарочно и не приема нищо друго, не приема че има проблем. Sad

# 11
  • Мнения: 779
nellito здравей и от мен! HugИскам да ти кажа ,че не трябва да се предаваш и ,че всички ние сме изпадали или продължаваме да изпадаме в подобни състояния ,когато мислиш ,че не можеш да се справиш повече.Винаги обаче нещо се случва,което да ти даде кураж да продължиш!!При някой това е вярата в БОГ ,при други вярата в собствените сили , при трети сигурно инат и НЕжеланието да се примириш...Както и да е и каквото и да е, не спирай да се надяваш,че нещата ще се оправят и ,че все пак всичко това е възможно да  остане само лош спомен !
Относно това ,което описваш с наакването ,съм чела някъде (май в публикации на нашия си професор Хр.Михов,че такива състояния може да се дължат на невроза(детска),която засяга деца над 3 год .възраст и не е задължително да е мозъчен проблем (тежък). Мисля ,че такъв вид невроза се казва ЕНКОПРЕЗА и макар да е доста по-тежка от напикаването като състояние ,все пак се лекува. Peace Peace
Ако искаш пиши в гугъл,може да прочетеш повече.Желая ти успех и успешно оздравяване! Hug

# 12
  • Мнения: 175
много е трудно вярвам на вси4ки ,но е хубаво 4е има къде да си излееш болката.детето ми е 100% инвалит,на три годинки .тя се роди с недоразвит 4 вентрикул на малкия мозък.до първата си година беше с епилепсия и приемаше конвулекс от които спираше да диша по 5-6пъти на ден,спираше вси4ки функций на живот за по 3-4мин. с изкуствено дишане и сърде4ни масажи съм я връщала към живота.сега него прави ве4е защото спряхме конвулекса и ве4е не е с епилепсия,но пък има други ядове.не се храни яде само сухо мляко и още какво ли не,но да не ви натоварвам 4е е много.знаите 4е ние просто сме силни жени,не обръщаме гръб на децата си като ги оставим в някои дом вярваите д-рите в софия-генетика -не веднъж са ми предлагали,но това не е решение.много имам да пиша и ще се радвам ако има мама със сходни проблеми да ми пише ,нашия синдром е денди-уокър.кураж на вси4ки и не се отказвайте да се борите. Hug

# 13
  • Мнения: 209
veborana ти си наистина силна жена желая ти от сърце много сили  bouquet  bouquet  bouquet

# 14
  • Мнения: 175
nelito,силата я има вътре във всеки от нас стига да иска 4овек да я открие.и аз като теб все се правя на силна ,но аз си знам колко е трудно.истината е ,4е си имам 2други прекрасни деца,който ми дават смисал да живея и лъ4 надежда в тъмнината.вярвам 4е и ти си страхотна и много силна.успех Hug Hug Hug

Общи условия

Активация на акаунт