Приключения из българските закони

  • 2 393
  • 34
  •   1
Отговори
Здравейте дами /и господа/,
реших да ви напиша няколко реда за моята одисея от последните години, която е колкото комична толкова и трагична. Благодарение на безумните български закони, отнасящи се до семейството.

Та след дългогодишна връзка преди няколко години решихме да се оженим с тогавашното ми гадже. Беше изпълнение в стил "след дъжд качулка" , защото годините малко или много бяха охладили чувствата ни макар, че нямаше причина да не се разбираме. И ние продължихме по инерция още една година, когато се разбра, че нямаме особено бъдеще и всеки вече е тръгнал по собствената си пътека. Разделихме се без особени драми и най-приятелски, аз се преместих да живея и работя на друго място изобщо нещата приключиха окончателно. За съжаление обаче, се оказа, че въпреки пълното единодушие и липса на взаимни претенции не можем да се разведем по зваимно съгласие. Защото ... не са минали три години. В този случай трябвало да има вина! Добре, щом е така седнахме да чакаме да изминат трите години.

Както се случва в живота обаче, нещата не вървяха според плана и скоро и двамата срещнахме нови хора, в които се влюбихме и пр., с разликата, че аз забременях. И естествено се втурнах да се развеждам! Почна едно чакане за дата, то не бяха болест на съдията, то не бяха отпуски, то не беше проблеми ... да не говорим за цирка, който разигравахме там по темата с вината - бившият ми подаде иск срещу мен, че съм виждате ли живяла тука с някакъв друг по време на брака ни и даже, срам и позор съм забременяла от него /всичко това под вещата режисура на адвоката/. От датата на началото на целия процес на развода до самия развод минаха цифром и словом 8 месеца и ето миналия петък аз най-накрая се разведох. Ура!

Но да не мислите, че това реши проблема?! Изобщо! Оказа се, че 300 дни след развода детето ми ще се води не на биологичния му баща въпреки желанието му да го признае чрез всички необходими документи, а на бившия ми мъж ... И точка по въпроса. Единствения начин да се спася от това е да се омъжа незабавно за бащата.

Какво да ви кажа ... след първия си неуспешен брак единственото, което не искам е да се омъжвам пак. Щеше да ми бъде идеално да си живея с любимия човек и малкото момиченце - щом се обичаме и разбираме повече не ми трябва. Но защо трябва да причинявам това на бившия си и настоящия си мъж - на единия да отнема детето, а на другия да връча чуждо дете. И ето че този петък пак ще се женя... Честито...

Изобщо не ми е весело. Не мога да разбера кой идиот е измислял тези закони защото дори малко здрав разум да имаш ще разбереш, че са абсурдни. Първо кой дето е тръгнал да се развежда прави секс с половинката си? Семейство стигнало до тази мярка вече отдавна не разменя дори и коричка хляб, а къде флуиди. Второ какви са тия 300 дни и кой е решил, че са толкова? Трето като се омъжа сега и родя след 3 дена /което си е точно навреме/, то някак по презумция ще се окаже, че аз и новия ми мъж сме спретнали едно дете за 3 дни? Аре бе ... сериозно?

Мен ми се струва все пак, че законите трябва да служат на хората, а не да им правят живота черен с глупавите си и неадекватни разпоредби. Моята акушерка ми сподели, че това е огромен проблем и не съм единствената попаднала в този параграф 22. Чувала съм, че от тези форуми има група, която води активни дебати с властта по корекциите на остарялите закони за семейството и децата. Може би не е лоша идея и в този случай да се помисли за някакво по-умно решение на тази ситуация.
 

# 1
  • Мнения: 1 284
И как решиха, че преди 3-тата година за развод трябва да има вина?? Наистина големи абсурди прочетох. Дано има тук някой правист да каже нещо по случая.
Все пак ти пожелавам хубава сватба   bouquet

# 2
  • Мнения: 307
Това е поредния закон ,който действа в ущърб на българския гражданин.
Леко раждане и здраво и щастливо бебе да си гледате .

# 3
  • Мнения: 740
Не съм юрист, но да тези абсурди в законите ги има.
Доколкото се сещам обаче предстоящата поправка на семейния кодекс споменава точно тези 3 години чакане и ще отпаднат, когато и двамата съпрузи се развеждат по взаимно съгласие/ т.е. без каквито и да било претенции един към друг/.
Не си хаби нервите за вече приключили неща. Леко бременеене и щастлив съвместен живот!  bouquet

# 4
  • Мнения: 1 713
Първо да си кажа, че не съм специалист по Семейно право...и след това по темата - логиката на тези три години се крие може би в това, че бракът е сериозна стъпка, не би трябвало да се прибягва до него просто, защото на някой му е доскучало, а и както се вижда от конкретния случай има и немалко правни последици, които произтичат от него...освен това тези три години се явяват и някаква превенция срещу фиктивните бракове. Колкото до презумпцията за бащинство, тя съществува изцяло в интерес на детето, родено след развода и рискуващо да остане с неустановен произход от бащата поради тази причина. Тези 300 дни идват от продължителността на бременността - горе долу толкова. Вярно, че е малко вероятно в края на брака съпрузите да правят секс, но все пак това би могло да се случи (например така да отпразнуват развода  Wink), а както казах вече интересите на детето тук са водещи. Според мен в този текст от закона има смисъл. Вместо да встъпваш във втори брак без да го искаш (защото останах с впечатлението, че и първият не е много желан от теб), по-добре оспори презумпцията за бащинство - чл. 33, ал. 2 от СК ти дава това право...успех и здраво и прекрасно бебче ти желая  Hug

# 5
  • Мнения: 953
Напротив,
много добре са измислени тези 300 дни след края на брака.
По  този начин се защитава детето, за да не бъде лишено от наследство, издръжки и да не бъде ощетено по никакъв начин според законодателя.  Законът в случая защитава неговите интереси.
Предполага се че баща е законният съпруг / или бивш такъв ако не са минали 300 дни/ докато не се докаже друго.
Ако бившият съпругът не е биологичен баща, той има право да оспори бащинството си в съда чрез експертизи в рамките на определен срок. Детето след време също има това право.

С предстоящите нови промени в СК, отпада изискването за 3г брак за да се разведеш по взаимно съгласие.

# 6
  • София
  • Мнения: 13 200
Единственото безумие е тия 3 г., поне за мен. Но другата част на казуса всъщност защитава детето, а не родителите  Wink

# 7
извинявам се, но за 300-та дни позволете да не съм съгласна.
пази интересите на детето? на кое дете? Не и на моето. За доказване на бащинство казвате - за какъв ми е още един процес след като детето навърши 1 година! До тогава ще се води на бившия съпруг и точка по въпроса. За какво да се съдя пак и отново?! За какво да тормозя себе си и всички наоколо?

И каква е причината поради, която при желание от страна на биологичния му баща няма начин той да признае детето си без да се женим отново? Аз точно това попитах - как така изведнъж му става баща за 3 дни като се оженим? Защото този закон прави нещата по-лесни за държавата, не за хората! - 300 дена и ако жената роди да не че чудят какво да правят с детето намахват го на бившия. Да се оправя. Да води дела ако ще...

Изобщо не се прави така. Не се работи на едро и с баданарката, защото този тип закони работи с хора, значи трябва да работи за тях не да ги прави на маймуни.

 

# 8
  • София
  • Мнения: 13 200
Ами извинявай какво ви е пречело да се разведете по вина. Така и така сте го направили сега. Закона е такъв и точка. Знаели сте го добре и двамата. Освен това закона наистина защитава детето да има баща. Това е. Дали ти харесва или не, това е така. Иначе знаеш ли колко деца няма да имат баща. Хич няма да са малко. Или ти се струва нормално в акта на раждане да пише "баща неизвестен?  Wink

# 9
извинявай Vache, ама ти май не четеш
Какво пиша аз
Цитат
каква е причината поради, която при желание от страна на биологичния му баща няма начин той да признае детето си без да се женим отново?

Нека законът защитава децата, няма лошо в това. Лошото е, че в опитите си да защитава той наказва по презумция. Значи има нещо сбъркано в него.

# 10
  • Мнения: 4 916
Семейният кодекс си е много добър даже в частта за защита на детето. Всъщност този принцип се отнася за развод и за смърт на съпруга и е още от римското право и подозирам, че е в семейните закони на целия цивилизован свят.
Обаче авторката явно е решила, че държавата иска да прецака специално нея и няма начин да бъде убедена в обратното.

# 11
  • София
  • Мнения: 13 200
извинявай Vache, ама ти май не четеш
Какво пиша аз
Цитат
каква е причината поради, която при желание от страна на биологичния му баща няма начин той да признае детето си без да се женим отново?

Нека законът защитава децата, няма лошо в това. Лошото е, че в опитите си да защитава той наказва по презумция. Значи има нещо сбъркано в него.

Ами това, че ти не можеш да докажеш от кого е детето  Wink Презумпцията е, че е съпругът ти. А пък ако някой има съмнения си има дела за бащинство. А бащинството в тия случаи се доказва, а не е само волеизявление както ако не си в брак. Можели сте и да си се разведете по взаимно съгласие и да си заведете дело за бащинство. Не мога да разбера драмата след като така и така сте се развели по вина. Абе изобщо не схващам какъв е проблема. Нали всички сте си ОК и в добри отношения. Като искаш да узакониш детето ожени се пак. Вие и тримата участвате в таз история и не е виновен закона
Аз много добре чета, ама не съм виновна, че ти не си съгласна със закона. Обърни се към законодателя  Crazy

# 12
  • Мнения: 489
Първо да си кажа, че не съм специалист по Семейно право...и след това по темата - логиката на тези три години се крие може би в това, че бракът е сериозна стъпка, не би трябвало да се прибягва до него просто, защото на някой му е доскучало, а и както се вижда от конкретния случай има и немалко правни последици, които произтичат от него...освен това тези три години се явяват и някаква превенция срещу фиктивните бракове. Колкото до презумпцията за бащинство, тя съществува изцяло в интерес на детето, родено след развода и рискуващо да остане с неустановен произход от бащата поради тази причина. Тези 300 дни идват от продължителността на бременността - горе долу толкова. Вярно, че е малко вероятно в края на брака съпрузите да правят секс, но все пак това би могло да се случи (например така да отпразнуват развода  Wink), а както казах вече интересите на детето тук са водещи. Според мен в този текст от закона има смисъл. Вместо да встъпваш във втори брак без да го искаш (защото останах с впечатлението, че и първият не е много желан от теб), по-добре оспори презумпцията за бащинство - чл. 33, ал. 2 от СК ти дава това право...успех и здраво и прекрасно бебче ти желая  Hug
Напълно подкрепям. Според мен законът си е много добър даже.
А за трите години си мисля още, че до скоро хората не са живели заедно преди да се оженят и както всички знаем, в семейния живот възникват конфликти, докато се нагодят двама души. Понякога се стига и до размисли за раздяла, или пък хората са много емоцианални и се разделят набързо, но като се осъзнаят се събират пак. Та, според мен, това условие за 3-те години предпазва млади семейства от евентуални прибързани разводи.  В днешно време е неефективен и затова се премахва. 
А случаят на авторката е изключително рядък и няма как да се предвиди от закона. И тя няма за какво да се сърди.  Peace

# 13
  • Мнения: 594
не е неонходимо да с еомъжваш отново
напавете един ДНК тест з адоказване на бащинство и бившият да с еоткаже от детето, бащата да го припознае и готово

# 14
  • Мнения: 1 249
не е неонходимо да с еомъжваш отново
напавете един ДНК тест з адоказване на бащинство и бившият да с еоткаже от детето, бащата да го припознае и готово

дрън-дрън, та пляс ...

Не бих искала да съм неучтива към последната раздаваща щедро съвети, ама презумпцията за бащинство и тристата дни и се губят ....
А как става отказване от детето ?
Подозирам, че това са съвети, усвоени в някой салон за красота  Wink

А за питащата: Май са били прави римляните. Е за такива случаи на разбиране на свободата като твоя са се погрижили децата да не плащат.
Принципът им е бил "Бащата винаги е неизвестен" и са установили законова презумпция. Съвременните законодателства също я използват. Не е световен заговор срещу тебе и не  "действа в ущърб на българския гражданин", както друга дама пише.
A 300 дни са около десет лунни месеца. Не го е измисли никой, нали питаш. Съобразил се е законът с природата  Wink като е дал малък реверанс за всеки случай.

Леко раждане и много усмивки на сватбата !


Последна редакция: ср, 15 окт 2008, 01:48 от Miraetta

Общи условия

Активация на акаунт