Момичета, как се справихте след като разбрахте за изневярата на любимия/съпруга ви? Какво се случи? Как излязохте от положението и от състоянието, което, допускам е почти еднакво при всички?
- Публикувана: 13 окт. 2008, 13:19 ч.
- Последно мнение: 18 дек. 2008, 19:11 ч.
Как се изправихте на крака след изневярата?
Едно време - като бяхме в училище имаше едни много тъповати фрази, които бяха задължителни за лексиконната философоя. Такъв един гласеше, че като се скъса един конец, колкото и добре да го вържеш, пак остава възел. (цитатът не е дотам точен). Естествено, че е така. Но какво да се направи - ако имаш желание и сили да простиш, за да продължиш? Нима пък следващият ще е друг???!! В крайна сметка това са двама души, които трябва да се поддържат и подкрепят. Ами ако наистина мъжете са от Марс, т.е. съвсем различни? Трябва ли да приемем различието философски или трябва за затъркаляме камъка като Сизиф нагоре със следващия и пак да се стовари на главата ни? Всъщност, моят въпрос е точно това - как да изгладим възлите в душите си. Не че търся съвет. Искам да си поговоря с други жени. Мисля, че ще ми олекне мъъъъъъъъъничко...
Изневеряваш му и ти, за да сте квит и ако и двамата успеете да преодолеете проблема, значи всичко ще е 6.
Това беше в кръга на шегата, макар че сигурно никак не ти е до шеги.
Не искам да звуча песимистично, но мисля си, че не бих могла да се справя с преодоляване на проблема, ако в действителност съм била 100 % предана към този човек.
Това беше в кръга на шегата, макар че сигурно никак не ти е до шеги.
Не искам да звуча песимистично, но мисля си, че не бих могла да се справя с преодоляване на проблема, ако в действителност съм била 100 % предана към този човек.
Вени ти е отговорила много хубаво и точно!
Аз преживях една изневяра-разделих се с този човек,но не спрях да го обичам,след една година разделени пак се събрахме,той пак ми изневери и това беше края.Колко сълзи изплаках,само баща ми знае-как ме беше гушнал тогава,като малко дете...но всичко отминава и Господ ме награди след няма и 2 месеца с най-прекрасния мъж,така,че не е задължително всеки следващ да е такъв и не всички мъже са еднакви!
Аз преживях една изневяра-разделих се с този човек,но не спрях да го обичам,след една година разделени пак се събрахме,той пак ми изневери и това беше края.Колко сълзи изплаках,само баща ми знае-как ме беше гушнал тогава,като малко дете...но всичко отминава и Господ ме награди след няма и 2 месеца с най-прекрасния мъж,така,че не е задължително всеки следващ да е такъв и не всички мъже са еднакви!
май нямаш голям избор ..или- или.т.е или и двамата искате да продължите напред и да забравите случилото се защито все пак всички грешим, а и вината никога не е еднопосочна.Щом се е стигнало до изневяра да търси други жени явно трябва и ти да потърсиш някаква вина в себе си,няма нищо безпричинно.Другия вариянт е кои от където е и на нова сметка с нови сили живота продължава по - добър би бил втория вариянт, ако мислиш че цял живот ще ти тежи това и ще му го натякваш, въпреки че съм почти убедена,че този вариянт ти се струва абсурден в момента...Просто трябва да решиш за себе си кое ще е по - добро и с как ще живееш по -добре.
Успех и не се отчайваи има хиляди такива случаи...
Успех и не се отчайваи има хиляди такива случаи...
Лошото поне при мене е, че всеки ден се отдалечавам все повече от този човек - не го показвам, но го усещам, някак си ми е чужд 
Ревеш, ревеш, обвиняваш се, после обвиняваш него, разпитваш до най-малката подробност, или пък изобщо не искаш да знаеш. След известно време започва да не ти пука чак толкова, теглиш една майна и приключваш. Или със самообвиненията и продължаваш напред, или просто приключваш с този човек.
Както някой беше казал по-нагоре, може и ти да изневериш, да му го навреш в лицето и да видиш как ще се справи и той.
Изневярата за някой хора е непростима, други гледат по друг начин, но колкото и да си непокист, винаги си е удар под кръста.
За мога да простя, но не и да забравя какво се е случило, винаги ще имам едно на ум за този човек от там нататък.
Както някой беше казал по-нагоре, може и ти да изневериш, да му го навреш в лицето и да видиш как ще се справи и той.
Изневярата за някой хора е непростима, други гледат по друг начин, но колкото и да си непокист, винаги си е удар под кръста.
За мога да простя, но не и да забравя какво се е случило, винаги ще имам едно на ум за този човек от там нататък.
