Инат или нещо друго...?

  • 761
  • 10
  •   1
Отговори
  • Мнения: 18 542
Синчето ми е на 5 години. Ходи на градина, контактен е, нямаме проблеми в това отношеие, но категорично отказва да разказва какво са правили в градината през деня, не иска да рецитира стихотворенията, които учат, рядко споделя какво са яли.
На конкретни въпроси отговаря, като например спа ли?, изяде ли си всичкия обяд? и подобни, но не иска да разкаже сам със свои думи. На подкана "я разкажи какво правихте днес в детската градина" отговорът е "не знам" придружен с подсмихване и повдигане на рамене или опит да се отклони темата в друга посока.

Имаме книжка от градината за обучение, обаче няма никакво желание да работи по задачите. Малко да се затрудни някъде и казва "не мога" и започва да се ядосва.
Дайте идея как да го накарам да се заинтересува?

Купувам детски списания, в които също има игри. Тях като че ли повече ги възприема, но пак при най-малкото затруднение се инати и отказва да се занимава. Не че не може, напротив, ако прояви желание може да се справи с всички задачи, но той просто отказва. Не става и с мотивация от сорта на лакомства или обещания за нещо.

Направо вече в чудо съм се видяла!

# 1
  • Sofia
  • Мнения: 2 869
Уф, и ние сме на 5 , и до скоро имахме същия проблем. На въпросите ми ,отговора беше: не помня ,не знам  и т.н. За занятията - трудни му били,не разбирал и все от тоя сорт. От т.г. смених тактиката.Той - забравил какво са учили, аз - забравям нещо. Било му трудно - ооо,и на мен ми е трудно, да го изведа например.Ама не ме интересува,че времето било хубаво! Вече  имаме напредък. Стреми да помни какво е ял днес, какво са учили, разказва с кой е играл , и дори с кой за какво са си говорили.
 Мога да ти кажа - не се предавай. Бавно но славно нещата ще се променят  Peace. Явно е нещо от възрастта.
П.С. Никакви спомени нямам от поведението на големия ми син на тази възраст  Embarassed.

# 2
  • Мнения: 3 575
Същата работа - забравил бил.
Накрая се ядосах и му казах, че след като нищо не помни от това, което са учили ще го отпиша от английския (тогава конкретно въпроса ми беше кои думички са учили)... веднага почна да се присеща  Laughing

Напоследък и друго правя - като чета приказки вечер после искам да ми каже за какво се е разказвало, защото го усетих как аз си чета, а той си блее и после иска да му чета по 5 приказки на вечер  Rolling Eyes

# 3
  • Мнения: 3 367
Decata живеят в настоящия миг и много слабо ги вълнува какво са яли преди 5 часа. Разпитите ни не са приятни за никого,опитвали ли сте да се чуете отсрани как звучите.
Преди около година престанах да питам от вратата,разказвам аз какво съм правила и защо,често,но не винаги се стига и до разказ от тяхна страна. Честно казано не виждам какво постигаме със 'спа ли и изяде ли си супата"-каквото било-било,то ще се разбере.
*
Колкото до тетрадките-с игра става,поне у нас.Има много начини да се учат букви,цифри,смятане и концепции и без да е седнало дете на маса с молив в ръка.Не бих настоявала за последното защото се страхувам от обратен ефект. Абсол.нормално е да се отказва при трудност,ние не правим ли същото? С времето се учим обаче как да го преодоляваме,те едва сега поемат тоя път,от нас зависи как ще ги научим да се справят с трудното и новото по качествен начин.

# 4
  • Мнения: 2 232
Записвам се тук да следя тема и мен ме вълнува. Все едно за нашият батко е писано(още обаче не е навършил 5г. след 2-3 месеца ще стане)....всичко до сушт. И гримасниченето, а отговора ,,не знам " ми е също познат, обикновено ако отговори е с лаконичнота-да или не.Почти нищо не мога да измъкна от него за това как е минал денят му, какво е ял(напоследък след припомняне, какво е на обяд, почна да казва, но пак , когато поиска).
Обикновенно отговора е-,,ще ти кажа после, нека си почина, сега съм изморен". като го попитам от какво е изморен-,,от игрите" или ,,не знам"...За стихчета , такива неща, абсурд, научавам от госпожите обикновенно какво стихче е научил, на тях им го казва, на нас в къщи-не.За ученето на разни неща в къщи също много го мързи, но зависи от подхода, ако му пусна някоя обучителна игра се занимава(Буквенката, цифренката или други подобни), ако му кажа сядай сега да учим числата или буквите , дава отбой....

# 5
  • Мнения: 9 814
Моята дъщеря беше същата.
Когато тръгна на ясла се ядосвах.
Все питах как е минал денят й, какво е правила- отговори нямаше.
За това започнах да споделям как е минал моят ден в работата и какво съм правила.
Подейства и малката започна да разказва, отначало не много уверено.
За второто ти притеснение. Проблемът най-вероятно не се крие в липсата на интерес към ученето и занимателните игри, а в това, че явно трудно понася да загубата.
При дъщеря ми имаше също такъв момент, докато накрая изплю камъчето:"Ти можеш всичко мамо, а аз нищо! Защо?" Обясних й, че за да може и тя повече неща, трябва да се учи.

# 6
  • Мнения: 18 542
Явно това възрастния да започне да разказва дава резултат. Ще пробвам обезателно, още от тази вечер. Много благодаря!  Hug

Франческа Салиери, може би има доста вярно нещо в думите ти. Борис също трудно понася загуба. Когато не може нещо да направи сам ме кара аз да го свърша - например да нарисувам къща. Той се опитва, не че не го прави, но явно резултатът не го задоволява, защото ми връчва молива или пък на играта която играе на компютъра не може да премине някое препятствие чак до рев от безсилие стига.

# 7
  • Мнения: 3 367
Много сте интересни значи Laughing на кой му е приятно да му е трудно и да губи? Според мен падане и ставане и прескачане на прегради се учи,ние трябва да им показваме как да не се отказват,какво печелят ако в крайна сметка стане. Това може да се демонстрира на абсол.елементарно ежедневно ниво,аз поне често им казвам какво не съм направила като хората и как може да се оправи, от сгъването на прането,до забравения телефон. С повечко говорене децата разбират че и за нас има трудни неща, че те са част от живота ни,но се пънем,и защо и пр.

# 8
  • Мнения: 8 208
Да ви кажа, аз винаги съм мразила да ме разпитват. Не си спомням за детската градина, ама като ходех на училище, най ме беше яд да ме питат след това как е минал денят ми. Казвах само "добре" и толкова. И досега мразя да ме разпитват и не казвам нищо. Зарекла съм се отдавна, че няма да разпитвам така подробно децата си: "какво яде днес?", "изпитваха ли те?" и разни такива. Съдя по себе си, ако не ми задават въпроси, съм готова да разказвам, иначе - не.

# 9
  • Русе
  • Мнения: 7 766
И моето е от неразказващите, но поне казва как е минал деня му. Другото го е забравил.
Игрите не са на почит. Нали като загуби ще стане ад. По едно време му харесваше да играем на война и така научи цифрите, но сега и това не му е интересно. Иска да играе само на някави измислени битки  ooooh!
И също не иска да прави нищо сам - "ела ми помогни'. Тц  Crossing Arms, по никои начин, да се справя сам.
Сигурно и ние сме били така. Ще се научат..

# 10
  • Мнения: 18 542
Да, това също. Ако не му слагам в устата ще стои гладен (не е от ящните). Може сам да се облече от-до, но сутрин вдига крак аз да му обуя чорапите. Иначе като пазаруваме той иска да подава парите и да прибира рестото Laughing
Аз съм била много самостоятелна докато не се е появила сестра ми - тогава съм искала да ме хранят и обилчат, но причината е ясна, а той е един и пак се глезундри.

Общи условия

Активация на акаунт