Не знам дали темата ми е за тук,но мисля,че всяка една от вас би могла да ми помогне. Детето ми е на 2 г. и 9 месеца. От известно време синът ми предпочита баба си пред мен. Плаче постоянно за нея, иска да ходи все у тях и после трудно го прибираме вкъщи. Отказва да се храни у нас,а там изяжда огромни количества храна. Изпаднала съм в луда депресия. Никога не съм се чувствала толкова несигурна и безпомощна. Искам да отбележа,че детето съм си го гледала аз и не е оставяно за постоянно на нейните грижи /свекърва ми/. На всичкото отгоре жената изпитва огромно удоволствие от създадената ситуация и не намира за необходимо да ми се обажда и да ми казва как е то, какво прави и дали е готово да си го прибираме,когато сме го оставили там за няколко часа. Не мога да спра да го водя там,защото пък мъжът ми ще се обиди. И съм изпаднала в един такъв ужасен кръг,от който няма измъкване. Детето е станало адски капризно, не ни слуша,а като отиде при баба си става просто неузнаваем. Ще бъда благодарна на всякакви съвети.