доверие и очаквания за лечението с класическа хомеопатия...

  • 2 338
  • 18
  •   1
Отговори
  • Мнения: X
Здравейте,

Исках да подновя тази тема http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=169748.0, но тъй като в нея не е писано дълго време, реших да отворя нова - без да зная какво очаквам да науча всъщност...
Исках да споделя просто моите преживявания , свързани с лечението ми с класическа хомеопатия, защото ме наведоха на много размисли.

С тях не искам нищо да докажа , просто искам да ги споделя, защото всичко беше свързано с много надежди, доверие в хората, които сами се ангажираха с уверения за това какво да очаквам и какво да не очаквам... Моля , ако съм ви досадила, просто не обръщайте внимание на тази тема.   bouquet

Мисля си доколко е правилно и полезно занимаващите се с класическа хомеопатия да твърдят, че едва ли не всяко нещо е лечимо успешно с този метод... Просто защото това много лично и дълбоко влияе на хората.
Нали се лекува болния човек, а не болестта?
Явно при някои има чудесни резултати, при други обаче - не съвсем.

Но един незапознат с хомеопатията човек получава възторжени уверения, че това именно е неговия път, че няма начин всичко да не приключи успешно - с такова впечатление остава след прочита на много теми тук... Но това ли е обективната истина - явно не.

По време на моето хомеопатично лечение и след него получавах уверения, че то непременно ще помогне, че е единствения път, че ако се лекувам с традиционна медицина, съм обречена цял живот да пия лекарства и да задълбоча заболяването си. Може би тук трябва да кажа, че лекуващия ме хомеопат не е лекар. Стриктно спазвах всички негови инструкции, държах го в течение на влошаванията си, които започнаха около 20 дни след началото на приема и продължиха един месец. За съжаление бяха трайни, а не лечебни кризи или нещо временно. Появиха се нови, ужасяващо мъчителни симптоми, които не съм имала никога и преживях най-тежката криза в живота си. Лекувам психически проблеми, и всяко едно влошаване е много мъчително. След това, с новото лекарство продължих да се влошавам, въпреки уверенията на хомеопата, че няма вече да е така - и накрая той самия ми каза да го спра, ако искам. Какви са тези лекарства не зная, защото хомеопатът прецени, че няма да е добре за мен да ги зная и да потърся информация за тях. Той ги приготваше от някакви свои гранули - правеше разтвор - капки.
И аз реших да потърся други начини да се излекувам. Цялата тази агония продължи два месеца.

Това е моята история и тя по никакъв начин не може да служи като ориентир на някого за това какво ще се окаже неговото лечение!

Много бих се радвала, ако повече хора се излекуват с класическа хомеопатия, защото тя е прекрасен метод.

Просто си мисля обаче, дали е правилно да се създават очаквания у хората, че тя ще помогне непременно?

Нормално ли е да им се насажда чувство за вина и страх, ако потърсят помощ в други методи?

И когато някой от позицията на лечител поеме отговорността да увери, че нищо няма да се случи, а то се случи? Хората с психични проблеми осъзнават какво означава това, колко е ужасно и какво престъпление е някой да ги подложи на това, само защото не е преценил правилно силите си и ситуацията!

Много бих искала човекът, който ме лекуваше да прочете това. Аз не се съмнявам в неговото старание и желание да помогне.

Просто бих искала да разбере, че не е по човешки да поема отговорност за неща, които явно не зависят от него. Да раздава присъди, че ако започна да се лекувам с традиционни лекарства, ще се влоша и ще съм цял живот на тях. Просто защото той не е Господ, а човек и като такъв не може да знае кой е правилния път за всеки.

Едно е човек възторжено да сподели своя опит с хомеопатията, ако тя му е помогнала! Това е просто споделяне на опит.
Съвсем друго е да поема отговорност и да уверява, че тя е единствено правия път за него и всичко оставало е повече или по-малко неефективно и водещо до потискане на симптомите, и т.н...

Последна редакция: пт, 10 окт 2008, 18:13 от Анонимен

# 1
  • Мнения: 60
аз се лекувам с хомеопатия от известно време и засега съм доволна. синът ми също е на хомеопатично лечение - и за него оплаквания нямам.
това, което мога да те посъветвам е да потърсиш друг хомеопат. също така да се заредиш с много търпение. както казва моят мъж като ме гледа как се мъча понякога докато ми мине с хомеопатията - е, сега разбирам защо хората пият хапчета - пият ги и им минава веднага. да, ама им минава за момента и после пият хапчета пак.
не знам какви психически проблеми лекуваш, но от личен опит (и аз съм имала такива) мога да кажа, че наистина традиционната медицина не помага. освен ако не визираш като помощ това да пиеш лекарства цял живот. когато аз се лекувах не знаех все още за хомеопатията. на мен ми помогна психо терапия.
много горчивина има в твоя постинг и много съжалявам, че е трябвало да минеш през всичко това. но недей да се отчайваш. ако си преценила, че хомеопатията не е твоя начин, търси други варианти. но важното е да не спираш да вярваш, че изход има.

# 2
  • Мнения: X
Благодаря ти, много се радвам, че при теб лечението е успешно!
Относно алопатичните лекарства, те са просто помощ, ако човек не си помогне сам, нищо не може да му помогне. Явно и те влияят много индивидуално.

Ето например метадона като средство за лекуване на наркомани.. Лично аз съм чувала почти само негативни оценки за него. Но мъжът ми го е пил 4 години всеки ден и благодарение на него се е излекувам от хероинова зависимост. Опитвал е други начини преди това, но все се е провалял.

Една моя приятелка, която преди години едновременно с мен се разболя от депресия, се излекува с антидепресанти и вече повече от 12 години не е пила нищо, макар че преживя изключително тежки моменти, включително и животоспасяваща операция на няколкомесечното й тогава детенце...

Мисълта ми е, че явно никой не знае кое ще е добро в неговия случай и просто трябва да не спира да търси.

И всеки опит да се убеждават хората, че един метод е безгрешен, а друг - абсолютно неприемлив просто не е адекватен.

Би трябвало да се замисляме каква огромна лична отговорност поемаме, като раздаваме наляво и надясно присъди. Още повече чрез форума, на абсолютно непознати хора... и за ирония с нагласата, че сме им полезни и ги "спасяваме" едва ли не...

Последна редакция: сб, 11 окт 2008, 12:09 от Анонимен

# 3
  • Мнения: 623
Мисля си доколко е правилно и полезно занимаващите се с класическа хомеопатия да твърдят, че едва ли не всяко нещо е лечимо успешно с този метод... Просто защото това много лично и дълбоко влияе на хората.
Нали се лекува болния човек, а не болестта?
Явно при някои има чудесни резултати, при други обаче - не съвсем.

Но един незапознат с хомеопатията човек получава възторжени уверения, че това именно е неговия път, че няма начин всичко да не приключи успешно - с такова впечатление остава след прочита на много теми тук... Но това ли е обективната истина - явно не.

Мила аз лично не вярвам на хомеопатията
Бих вземала нещо хомеопатично но само при настинка, преди да е станало нужда да се взема антибиотик. Не подейства ли до 2-3 дни...... край. А някой хомеотерапевт най-много да бъде  #2gunfire #2gunfire #2gunfire

Това е мое мнение

Лично смятам, че всеки търси своя вътрешен конфликт и отказвайки да го приеме почва да търси не само хомеопатия, но и ред други тези и учения и бла бла.
Тук има теми за ясновидки, за рейки и за куп други измислени неща.

Има и теми за промяна на мисленето. Промяната на мисленето е нещо много добро, но колко е трудно да го направи човек.

Изказала си се "психически проблеми". Това звучи доста тежко. Сигурна ли си че това е точната дума. Може би само си в по-тежка депресия.
Защо мислиш, че цял живот си обречена да вземаш лекарства от традиционната медицина. Ще ги вземаш само докато намериш вътрешния си конфликт и започнеш да променяш начина си на мислене. През това време може да търсиш помощ от дипломирани специалисти, които имат лиценз да упражняват дейността. Нещата стават бавно и неусетно. Има моменти когато си мислиш, че няма смисъл но е важно да продължаваш да дерзаеш.
Паралелно с традиционните неща може да ползвали и други не традиционни.

Желая ти успех

# 4
  • Мнения: X
angelary, от сърце ти благодаря за разбирането и човечността! Понякога ми е много трудно сама да си дам кураж и да въздъхна свободно, защото около мен повечето ме засипват с "предупреждения" какво ме очаква за в бъдеще и колко много греша..
Аз зная в голяма степен защо при мен се е получил този проблем депресия и натраплива невроза. Променям мисленето си, макар и бавно и трудно, но явно наистина трябва време , защото оздравяването е процес и изисква време.
Благодаря още веднъж !

# 5
  • Мнения: 818
Аз пробвах с ТЕС,имах Паническа Атака(така ми каза невроложката в Бг),имам и натрапчиви мисли.
Сърцебиене,треперене,не можех да заспивам,задух,виене на свят-тези симптоми вече ги нямам.
Както някой по-горе е казал,промяна на мисленето и време.
Дано всичко се оправи и при теб,не се отчайвай,че не е станало от първият метод,който си опитала.
  bouquet

# 6
  • Мнения: 623
HEY понякога трябват години.
Понякога си се изправила с лъкатушеща походка и нещо се случва и те бута отново. По начина по които става с децата когато прохождат. Едни са по-смели други не. Ние също сме като тях, опипваме търсим дерзаем.
Пробваш какво ли не и накрая се чудиш от какво е станало.

Отговора е един: Станало е защото си го искала да стане, защото си се стремяла към това

Чети книжки в тази насока, но ако ти се видят сложни за изпълнение се ориентирай към статии.
Има много книги, всичките са великолепни. Но толкова е лесно като е написано, а когато трябва да се захванеш да го правиш О УЖАС, МЪКА почти невъзможно.

Ти почти си успяла. Най -ваното е да осъзнаеш проблема, а ти си го осъзнала
Действай смело напред newsm10

# 7
  • Мнения: 2 331
Понеже става въпрос за хомеопатия, да се включа и аз.
Избрах този метод, защото децата ми често боледуват и не ми се иска ежемесечно приемане на АБ.Имахме и други проблеми, свързани с чувствителността на сина ми, с АД на дъщеря ми и т.н., и т.н.В началото с момчето ми се получи8сега вече мисля, че просто му е дошло времето или моята вяра му е помогнала/, но с дъщеря ми...пълен провал.От март до юли-отчаяни опити да направят нещо и всеки път промяна в ХЛ и анкрая положението толкова се влоши, че чак стреснахме кожен лекар-шеф-отделение в града ни.Каза, че не знае да имало толкова тежък случай в малкото ни градче...Е, тук вече спрях хомеопатичното лечение и приложих алопатично.Проблемът ни вече е решен, овладян и аз се научих как да процедирам-съвсем безвредно за детето ми.Но, този път извървях сама и си изживях целия страх, който ми се внушаваше.И то-несправедливо, както се оказа.Сега вече аз сама лекувам децата, търся съвети относно ХЛ, предпочетох боаронския метод/поради лични съображения и изгубено доверие/, използвам ТЕС, положително мислене, съчетавам подходи  и ако не се получи, прибягвам до алопатична медицина.Засега, мисля, че успешно се справяме.
И на мен не ми харесва тази увереност, че класическата хомеопатия е панацея...И това всяване на страх ...И тази неизвестност и забуленост...
Успех, Облаче Хей!

# 8
  • Мнения: X
Diorella , това не е първия метод, който съм опитала - аз ги имам проблемите от 15 години. Така че не съм спряла да търся. Не съм разочарована, че при мен не се получи. Изплашена съм от това в каква ситуация щях да попадна, заради всичко, което ми наговориха и ако бях повярвала докрай...

Просто си давам сметка колко може да навреди тази излишна самоувереност на някои хомеопати. Защото болният човек, и още повече лабилният психически, имат нужда да се доверят. И ако се доверят на някого, който не може да си прецени силите и ги подложи на такова изпитание...  Cry

Били... , чудесно е, че сте се справили с проблема на дъщеря ти! И че си преодоляла страха си да помогнеш на детето си дори с традиционна медицина, когато това се е наложило.     bouquet
Някои класически хомеопати - всички, с които съм имала контакт досега, толкова много критикуват алопатичните лекари, че само вредяли, че не признавали друга практика освен своята... А всъщност самите те се държат като сектанти - фанатизирани и знаещи отговорите на всички въпроси!

Защо ли имам чувството, че истинският лечител обединява, а не разединява.. Че той приема цялата всеобхватност на методите и средствата за лечение и подбира тези, които са най-подходящи за болния човек. Че не закреймява и не всява страх, чиято цел всъщност е човек да не потърси встрани от неговия метод.

Моята лекарка - психиатър, която е алопатичен лекар , винаги ме е подкрепяла да опитам с нетрадиционни методи - хомеопатия, билки, да ходя на психотерапия...
Докато класическият хомеопат ми дори ми забрани без изобщо да се поинтересува за какво става въпрос, наложи се после аз изрично да му обяснявам и разяснявам да ходя при моя психотерапевт, който познавам от месеци и ми е помагал винаги. Защото той можел да ме накара да се почувствам по-добре, а това щяло да попречи да се види чистото дейстие на лекарството ! После ми обясни, че не искал да се вглеждам в себе си, за да не се разстройвам...

Да не говорим колко много руши доверието различните цени на едно и също лекарство, което даже не е на гранули, а се приготвя от една-единствена гранулка и вода...

Последна редакция: нд, 12 окт 2008, 19:20 от Анонимен

# 9
  • Мнения: 2 331
Защо ли имам чувството, че истинският лечител обединява, а не разединява.. Че той приема цялата всеобхватност на методите и средствата за лечение и подбира тези, които са най-подходящи за болния човек. Че не закреймява и не всява страх, чиято цел всъщност е човек да не потърси встрани от неговия метод.
Peace Peace Peace Peace Peace Peace Peace Peace Peace Peace Peace Peace

Чудесно казано!  bouquet Точно такива разсъждения ми дадоха сили да преодолея страха си и да повярвам в собствените си възможности за преценка кое е най-правилно за децата ми.Искрено се надявам да открием правилния път за най-качествена и възможно най-безвредна помощ и самопомощ! Praynig

ПП:Облаче, мислила ли си за съчетаването на ТЕС с методите на Луиз Хей?Имаш ли някакъв опит?При мен това е най-новото хрумване, но още не съм опитала.Естествено, съчетано с много положително мислене, изказвано гласно...

# 10
Защо ли имам чувството, че истинският лечител обединява, а не разединява.. Че той приема цялата всеобхватност на методите и средствата за лечение и подбира тези, които са най-подходящи за болния човек. Че не закреймява и не всява страх, чиято цел всъщност е човек да не потърси встрани от неговия метод.

облаче, това горното според мен трябва да стои изписано над всяка тема в този подфорум, просто да не го забравят хората тук. Всъщност като се замисля не само тук...   bouquet

# 11
  • Мнения: X
  bouquet Благодаря ви!
Били..., да, аз си имам утвърждения, но ще потърся и нови. И ТЕС опитах, но нещо не се справих, сега помъничко започвам да опитвам пак.  Hug

# 12
  • Мнения: 4 414
Облаче, много болка има в думите ти Cry Hug Съжалявам, че ти се е наложило да минеш през всичко това.  spoko
Цялото ми семейство се лекува основно с хомеопатия и сме много доволни. Но основно изискване към хомеопата ни е било да не е фанатизиран. Мисля, че много случихме с нашия, защото е истински лечител - точно такъв, какъвто си описала, че трябва да бъде. Използва различни методи и ако се наложи и традиционни/досега освен сироп за кашлица няколко пъти, не ни се е налагало друго/. Хомеопатията наистина не е панацея, колкото и големи възможности да има!
Успех ти желая и дано нямаш повече разочарования  bouquet

# 13
  • Мнения: X
Благодаря ти! Hug  bouquet
Аз много вярвам на хомеопатията всъщност, но явно е трябвало да се случи това с мен..Чудесно е, че сте открили вашиях хомеопат.  Hug
Просто аз трябва сигурно да измина още път, за да науча важни неща за мен.. Например да не се предоверявам и да слушам вътрешния си глас. Защото аз от самото начало имах недобро предчувствие, ама като се изплаших и повярвах колко пагубно едва ли не ще е да се лекувам по боаронски метод, с с класически средства и т.н. После хомеопатът беше против да правя ТЕС и да използвам утвържденията, които си казвах вече почти година..

Когато тук кажат - Болестта ви е лечима , просто се свържете с класически хомеопат и не предприемайте нищо друго, защото то само ще подтисне болестта - ами не е съвсем така, за съжаление. Важно е да се попадне на Човек.

Последна редакция: пн, 13 окт 2008, 11:20 от Анонимен

# 14
  • Мнения: 8 769
Облаче, много съжалявам за негативният ти опит не точно с хомеопатията, а с лекарите - хомеопати, които си имала.
Защото аз засега съм сменила само един хомеопат, но и двете лекарки не са твърдяли, че тяхната медицина е панацея; и двете са лекари по образование и не са фанатизирани.
Истината е, че панацея няма, човек сам си е лекар, стига да го осъзнае....
Засега съм доволна от хомеопатичното лечение, но чета и пробвам и други методи, и смятам, че човек не може да се обвърже само с едно нещо и да остава сляп за всички останали възможности, които животът му предлага.
Жалко, че има толкова много "лекари", които не се интересуват от пациента и болката му, а от това как да му вземат парите. По този начин се опорочава всякакъв вид медицина, било то ортодоксална или нетрадиционна.
Пожелавам ти успех с различните видове лечения и дано намериш това, което е най-добро за теб!  bouquet

Общи условия

Активация на акаунт