Не знам как да се държа....

  • 4 109
  • 5
  •   1
Отговори
  • Мнения: 575
Здравейте момичета,
Искам да започна с това, че се прекланям пред всяка от вас и съчувствам на болката ви. Не съм я изпитвала, надявам се и да не я изпитам... Не знам какво да кажа, не искам да бъда поредната с реплика не на място , защото не знае как да изрази съболезнованията си.
И именно за това се обръщам към вас...с въпрос.
Как да се държа? Моя съседка преди три години загуби синът си в катастрофа. Момчето беше на 19...Познавах го, бяхме отраснали на една улица, бяхме играли заедно. Видях го часове преди да загине и му казах , че му е време за сериозна жена, смяхме се... а след няколко часа него вече го нямаше. Бях бременна в 4я месец....Не знаех как да реагирам, не знаех да вярвам или не. Не можех да повярвам и до ден днешен не мога. Никога не сме били супер близки, но го познавах от бебе, имахме си приказка...А него вече го няма. Отидох на погребението , въпреки всички които се опитаха да ми кажат "че в това състояние на такива места не се ходи". Видях родителите му,млади хора, на по близо 40...бях свикнала да ги виждам винаги весели, винаги силни (семейството е заможно, и двамата изглеждат перфектно и се държат като мои набори), бяха... смазани, бяха сенки. Когато минавах да изкажа съболезнования майката ме хвана силно за ръка и ми каза "Миличка, обещай ми , че никога няма да оставаш само с едно дете". Погледнах я , тя избърса сълзите ми и ме прегърна, толкова силно колкото дори собствената ми майка не го е правила. След време се видяхме пак, дни преди сватбата ми. Тя ме извика и каза "нали помниш какво те помолих". Бяха минали 2 месеца от загубата на Жоро. Казах й че искам и тя да ми обещае нещо в замяна - Помолих я да ми обещае , че ще се опитат да имат и друго дете. Знам, че няма да замести Жоро, но знам, че ще о отгледат и ще го обичат.
И сега  половината от нашето обещание е факт. на 13.08 им се роди момченце. Александър. Обадих й се , честитих й и тя пожела да се видим. (след загубата на Жоро се преместиха в друг квартал, мисля че им беше тежко да виждат всички тук)
Сега не знам как да се държа, не знам как да отида и да се радвам на новото бебче, не знам дали мога да говоря за Жоро или не... Не знам дали имам право да й кажа как се чувствам, да й кажа , че няма случай в който да влезна в църква и да запаля свещичка за него, да й кажа , че се моля да е на по- добро място, да й кажа , че се надявам той , отгоре , да бди над мен и дъщеричката ми, да й кажа , че съм ходила на гроба му.
Много е странно за мен самата, колко тежко го изживявам, въпреки , че не е бил от най- добрте ми приятели. Отдавам го на факта, че в съзнателните си години не съм губила никой близък...
Моля ви , дайте ми съвет как да не бръкна в раната, но и да не прозвуча като човек който не помни или не мисли за това..

Предварително ви благодаря!

# 1
  • Мнения: 654
Сърцето ще ти подскаже. Peace

# 2
  • Варна
  • Мнения: 2 305
Мисля, че всичко, което е в сърцето ти спокойно може да бъде казано на майката. Нали не мислиш, че е забравила Жоро? Че не се пита как ли би реагирал, ако беше станал батко на Сашко? Дали си приличат? Дали ги вижда някакси отнякъде?

Дори да си поплачете заедно, не се тревожи. Убедена съм, че за нея е от изключителна важност, че хората помнят и обичат големия й син. ... разплаках се, но съм убедена, че е така.

# 3
  • София
  • Мнения: 747
Оринтация, ще копирам поста си от една друга тема, в която , за жалост, писах на една майка от форума( Злато, прегръщам те... Мия, малко ангелче...)

 Преди 10 години поех първия си випуск- дечица първи клас. През лятото след първата година почина едно момченце- затисна го противопожарно табло. Мъка огромна...трагедия... Много от децата разбраха на първия учебен ден за случилото се-беше ужас. След някоко дни дойде майката на починалото дете, донесе цвете в саксия да си го гледаме, поиска да постои малко в клас да послуша децата. Аз, патицата му с патица,  като се притесних, като взех да пелтеча, дума свястна не можах да обеля, дацата и те. Усети жената, че се притеснихме и си тръгна.Ама бях само на двадесет и една. Колко ме яд сега ако знаеш... Всеки път като се сетя се срамувам от себе си...Колко и се е искало на жената да чуе нещичко за детето й, да си спомним за него...
Сега се моля да я срещна някъде, има си две дечица, едно си осиновиха, после си родиха...как ми се иска да седна с нея и децата и да им разкажа колко палав и умен беше батко им, как ме караше да пиша любовни бележки на едно момиче от другия клас, защото той още не знаеше всички букви, как го наказах, когато решил през зимата в 4 часа следобед да ходи на пикник с половин бутилка минерална вода и отворено пакетче солети като излезли с още няколко момчета през задния вход на хотела и не съм ги видяла...
Пиша ти го това, Злато, защото знам че тази майчица искаше да говори за детето си, искаше и ние да го правим, разбрах я по-късно, когато една от най-добрите ми приятелки загуби дъщеричката си, тя ме научи да говорим за нея без да се притеснявам да я погледна в очите, че ще видя мъката й. Първите ми ученици сега са 10-ти клас-момчетата са по два метра високи, но като стане дума си спомняме и си говорим за нашия, малкия Дидко.


Та така, за твоята позната синът и не е бил част от живота й, той Е част от живота й. Ако иска да говорите за него-разкажи й, сподели й, дори  и да си поплачете, дори и през сълзи на бебето да се усмихвате.
Исках да пиша още но съвсем се разстроих. Дано съм ти помогнала малко...

# 4
  • Мнения: 604
Да Ориентация прави са момичетата ·Имаме нужда да говорим за децата които сме изгубили,
макар след тях да имаме други деца·Когатато аз изгубих синчето си имах нужда не от успокоения,
а от човек пред който да говоря и да споделям какво съм преживяла и какво чувствам.........

# 5
  • Мнения: 575
Благодаря ви момичета! Ще отида при нея и ще си говорим за всичко от което тя, най- вече, има нужда. И ще й кажа всичко, което съм усетила и почувствала през тези 3 години, в които Жоро го няма.
  bouquet  bouquet  bouquet  bouquet

Общи условия

Активация на акаунт