Кръщението при осиновените- нюанс специфика

Venecias, благодаря!
Не се бях замислила за тази ситуация.Аз съм почти сигурна, че моето дете не е било кръстено, тъй като има доста подробна информация от събитията в дома, но за всеки случай ще проверя.
И аз ще се радвам, ако Дидка се включи по темата.

Ние решихме кръщенето да бъде живот и здраве през пролетта, за да не му се струпват на детето прекалено много нови събития.Искаше ми се да е по-скоро, още повече той е големичък, но така решихме.

Вярно е, че има такива акции по домовете с идеята кръстникът да поеме грижа за кръщелника си за цял живот, но ако е имало такова нещо би трябвало директорите да уведомят родителите! Пък и такива кръщенета се правят на по-големите вече деца, така , че вероятноста малките ви слънца да са вече кръстени......е много малка 
За уточняването ..ако не е ..да се кръсти...да ,хубаво е,но когато има сериозни съмнения ,че е ! Пък и от незнание направена грешка каквато и да е тя...не е грешка!

Именно, тези деца ,които са кръстени си имат и кръщелни свидетелства, които стоят в досието  и би трябвало директорките да ги предадат на родителите

Нашето дете е кръстено в дома, но не можаха да намерят кръщелното и го нямаме. Само че аз пък не искам детето ми да е кръстено и намирам инициативата на домовете за кръщаване на децата за погрешна.  Макар че темата не е затова, ама аз да си кажа.

Чуденката ми е детето ми като е кръстено вече, а няма кръщелно, то може ли да бъде извадено копие със старите имена ако се наложи и как ще се удостовери, че става въпрос за същия човек. Или трябва да се кръщава пак с уточнението, че може да е кръстен.

ku[d]ku[d]yaka за това май трябва да се пита в някоя църква, предполагам че може да се извади копие на кръщелното от църквата, в която е кръстено детето, а как ще се удостовери - ами това не е като с удостоверение за идентичност на имената, но пък ми хрумна че може свещенника, който издаде копието на кръщелното свидетелство да направи това в самото копие, а предполагам, че има начин да се промени и в книгата, не знам обаче това какво значение има за самото кръщене. Май те обърках повече идеята ми е че ако може да се направи нещо то най-лесно може да стане в църквата, където е извършено кръщенето.

Тц! Няма да го кръщаваш повече! Не е необходимо! Смисълът на това духовно тайнство е да се измоли от небето (или Бог) ангел-пазител за детето! По един такъв  се полага и синът ти си има!
Кръщелното ще му трябва  само, ако един ден реши да се венчае или пък да става кръстник. Обикновено в повечето църкви искат кръщелното, но в тази, която ние се кръстихме (старостилната православна)-не. Нашата кръстница не можа да си го открие след много премествания във все по-нови къщи... Та отецът и каза, че не е необходимо, на съвестта на човекае-защото ако лъже, че е кръстен, а не е е грях...

Мисля си, че:
*са възможни преписи-ако знаеш къде е кръстен,
*може и да има предвидени действия баш в случай като вашия (дето можем да допуснем, че е възможно и да не се разбере къде точно е извършено кръщението)!?..

Но по-важното според мен е не толкова да се открие кръщелното, а кръстника- той е духовен родител на детето ти и е възприел отговорност пред Бога д се грижи за детето, напътствайки го. Това е пожизнен ангажимент!

"...Кръстникът (възприемникът) е духовен родител на младенеца.
. Задълженията на кръстника продължават цял живот. Той бди над всички постъпки на кръщелника – добрите поощрява, лошите осъжда. Наставлява го по пътя на истината и благочестието. Дава му личен пример и е огромен авторитет пред него. Нищо на света не е в състояние да прекрати това велико духовно родство между двамата. Във всички случаи възприемникът се моли горещо за кръщелника си като за свой еднокръвен син. Възприемникът се явява като втори, духовет отец на новокръстения и е длъжен внимателно да се намесва и поправя родителите, когато забележи, че те не изпълняват или изпълняват лошо своите родителски задължения. Възприемникът участва във всички важни събития от живота на кръщелника си. Той му дава ценни практически съвети, свързани с образованието, брака, избора на професия и т.н.Дори кръщелникът да се отказва да се възползва от духовното попечение на своя възприемник, това не освобождава кръстника от неговите задължения.

Той става духовен родител. Т.е. трябва да може да ви помага истински по отношение на възпитанието, духовното израстване и изобщо във всичко, свързано с детето. Да посочва и вашите грешки и пропуски като родители, да има добър контакт и  взаимоотношения с кръщелника си и т.н и т.н..."

Та ето една особеност при децата ни: ако са получили свето кръщение в дома, где са им кръстниците? И ако тези хора са поели тази роля без да осъзнават голямата и отговорност?...
И кво правим?

Аз съм сигурна,че нито Боби нито Преслава са били кръстени във дома.
Боби го кръстихме когато беше на 2 год. и половина.
Преславка ще има честа да бъде кръстена другата седмица на 18 

Да де, ама аз и не смятам да го кръщавам, а всички приказки за кръщение и кръстници намирам за глупости, по принцип, не писаните тук конкретно. Кръстникът го познавам, служител на дома е. Ама до там.
Обаче произлизам от отчасти еврейско семейство и по отношение на вярата в семейството ни нещата стоят по друг начин. Та какво правим, ако детето отиде в семейство с друга вяра 
Според мен детето трябва да бъде кръстено от родителите си, ако те желаят.
Но последното, което искам е, темата да се превръща в "За" и "ПРотив" кръщаването. Това, че аз се дразня от кръщаването на сина си, в случая си е мой проблем.
ПРосто се чудех, ако детето един ден реши, че кръщелното му трябва, какво би трябвало да направи.

Изобщо не ми е минало през ум да питам и си ги кръстихме според традициите на нашите "големи" семейства /на мъжа ми и моето/.

Ето това е истината!
Пък и с ново ЕГН и ново име, според мен това си е новородил се човек за семейството си. Може и да не съм права, но това е личното ми мнение. 

.......

извинявайте. по-добре да си спестя мнението 

Въобще не съм се замисляла дали пък не е кръстен преди това, защото той се кращава от нас -мама,тате и кръстник и неговото име.Те ангелите си знаят работата горе,това е просто акт тук на Земята и няма грешно,че пак се кръщава.Това са порядки на църквата,но не и на вярата.Всичко иде от разбирането на нещата от родителите.
Ние кръстихме нашето дете почти веднага след катро беше вече удома,малко преди 1 годинка да навърши.В кръщелното се записват,че ние сме мама и тате,неговото име и кръстника.
Аз мисля,че е редно дасе направи така в черквите,че да се даде възможност на новите родители да си кръстят детето, защото то се води вече тяхно и на небето.Разсъждавам си пак за ограниченията,които налага църквата, те не са от вярата,а от човешките храви и разбирания.
Това мисля аз.

Сори за правописа,но бързах,че съм на работа.