Да си преместя ли детето или последствията от "некачествен" учител?

  • 2 874
  • 15
  •   1
Отговори
  • България, София
  • Мнения: 638
Търся мнение и съвет - знам, че тук ще ги получа.
Дъщеря ми е 3-ти клас.
В първи клас имаше огромен интерес и желание да учи. Искаше допълнителни задачи и диктовки сама и по всяко време. Радвах се много на отношението й към училището, мисля, че това се гради най-трудно.
Във втори клас сменихме учителката и ... вече (една година по-късно) всичко е различно. Промяната не настъпи внезапно, беше процес през цялата година. Детето отново е отличник, но вече не е така мотивирано и амбицирано, опитва се дори да пропуска домашни, защото "госпожата няма да ги провери". По отношение на госпожата имам големи резерви вече, в общи линии не одобрявам много от постъпките и репликите й, даже вече се хващам, че я дебна ... но няма да се впускам в обяснения. Просто не мога да се помиря, че дето ми за една година претърпя такъв обрат. От друга страна не мога да съм сигурна доколко промяната се дължи на госпожата или вече се появява инерцията на "порасналия" ученик.

Основното ми притеснение е отношението, което има към училището като цяло, навиците и мотивацията да работи. Допускам, че по-късно ще се появят и пропуски в знанията, но това съм склонна да преглътна донякъде - вероятно могат да се компенсират. Все пак в тази възраст децата все още искат да учат - така са устроени и ако още сега загубят това желание какво би станало в 5, 6, 7 клас...

В средата на 2 клас сериозно се замислих да я преместя някъде другаде, но .... след много мислене ... не посмях. Класът е добър като взаимоотношения, няма конфликти, а детето ми е доста чувствително, като всички ... реших, че душевния мир е не по-малко важен!

Приключвам - имали ли сте подобни терзания и проблеми? Как постъпихте или как бихте постъпили?

Не ми дава мира мисълта, че знам за "проблема" и нищо не правя. Как да разбера дали бих съжалявала след време?  Simple Smile

# 1
  • Мнения: 7 263
Непременно сменяй!
Аз допуснах грешката да търпя едно педагогическо недоразумение 4 години да ми трови нервите и да се заяжда с детето ми неоснователно. Последиците и до ден днешен не мога да ги загладя.
Демотивация, съзнанието че и да учми и да не учи е все тая, защото все ще има за какво да се хване госпожата и да е ощетен.
Оправданието дори, когато не е перфектен, че понеже госпожата не го обича /което за жалост е самата истина/ - затова го прецаква Crossing Arms. При това всички заключения за жалост са си лично негови, аз през цялото време се опитвах да потушавам нещата и да го натискам да се доказва със знания, но не се получи.

п.с. и аз не го преместих защото класа беше готин и децата се сприятелиха - голям късмет имаше със съученици, а и училището беше н 5 минути от нас. И сега съм убедена, че съм сгрешила. Трябваше поне в 3-ти клас да го преместя, след като и аз като теб още във 2-ри видях за какво става дума и че отношението към няколко деца беше тенденциозно в едната посока, за сметка на други няколко в другата Close

# 2
  • Мнения: 248
Ще си позволя само да изкажа мнение.
За съвет - ще се въздържа.

Синът ми е четвъртокласник и по тази тема съм много дълбока - вЕрвай ми. Не спирам да мисля и обмислям проблема с мотивацията, изграждането на такава от страна на госпожицата в училище, отношението към науките, или по-скоро създаване на навика и алгоритъма да учиш, задълженията, решението и преценката колко да си прецизен ...... и всичко това в една антагонична борба с "Не се ли престаравам? Не са ли ми много високи изискванията? Какво искам повече от детето, та той е само на 10!"
Нашата госпожица я търсихме със свещ. Аз първа от родата прозрях грубата грешка, която направихме. В четвъртата година, всички ангажирани с училището на сина ни (татко му и свекърва ми), вече са на моето мнение.
Имам сериозни основания да го преместя.
Мисля обаче, че е по-важно да се научат да виреят в средата и обстановката, в които са попаднали, а не да им предоставяме идеалните такива, за да жънат своите успехи.
Плюс това като гледам как пишеш, бас хващам, че си по-грамотна от госпожата, което е сигурен знак, че и  една евентуална нова госпожа ще започне скоро да те дразни  Wink


# 3
  • Sofia
  • Мнения: 2 869
Ами не знам, ти сама трябва да прецениш плюсовете и минусите от едно преместване.
 Ние също нямахме добри отношения с г-жата. Точно както при вас, имаше реплики / вкл. и по мой адрес/...не е за разказване.  На няколко пъти бях на крачка да го преместя, но като сметнах, че тази учителка ще е до 4-ти клас, а после нещата ще се променят.
 Иначе като преподавател беше много добра.Детето си научаваше всичко в клас.Изискванията бяха огромни, научи децата да са отговорни и трудолюбиви. Класа ни е добър, с разбрани и интелигентни родители... Та като сложих + и - , реших да не го местя.
 Резултата - не съжалявам.Детето се сработи с новите учителки. Успя да се докаже,че наистина знае много, и нещата се оправиха.
 Трудно решение,но ти единствена можеш да го вземеш!
 

# 4
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
или вече се появява инерцията на "порасналия" ученик.

това е.
Пък и можеш ли цял живот да я местиш, защото не ти допада този или онова?
Затова мисля като suncholina:

... Мисля обаче, че е по-важно да се научат да виреят в средата и обстановката, в които са попаднали, а не да им предоставяме идеалните такива, за да жънат своите успехи....

Ta това е истината... повярвай ми/ни. Моето, на Лени и на Али_сън децата ни са в 5ти клас.

# 5
  • Мнения: 1 731
Аз бих се опитала да мотивирам детето и със сигурност ще говоря с госпожата и ще и споделя притесненията си. Heart Eyes

# 6
  • Мнения: 2 992
Това са годините , в които се градят навиците им и учителят е от изключително значение. Те са половин ден с него.
Когато търсих училище за първи клас на моята дъщеря, майки минали по този път ми отвориха очите, че не трябва да търся конкретно училище, а добър учител, който за четири години да положи добра основа.
Мотивирането не може да дойде само от вкъщи.

Замислете се, че любимите предмети на децата се формират според учителя. Ако не харесват учителя, последствията не са особено добри

# 7
  • Мнения: 3 192
Не разбирам за какво точно би съжалявала, ако преместиш детето.
В тази възраст бързо се сприятеляват, а пропуснатото трудно се наваксва.
Колкото по-рано, толкова по-добре.

Аз преместих двете си деца - едното след 4 клас, другото след трети.
Не изчаках малката да завърши 4 клас точно заради учителката.
Много мила, внимателна, дъщеря ми й беше любимка, но... тя в училище я "учи", в къщи със сестра й обясняваме, че госпожата се е объркала и я учим как е правилно...
И така, докато се оказа, че "Зайчето се сви" е в сегашно време, а умножението е с приоритет пред делението ...


# 8
  • Мнения: 248
И така, докато се оказа, че "Зайчето се сви" е в сегашно време, а умножението е с приоритет пред делението ...

Е,  не мога да го повярвам това

# 9
  • Мнения: 7 263
И така, докато се оказа, че "Зайчето се сви" е в сегашно време, а умножението е с приоритет пред делението ...

Е,  не мога да го повярвам това

Повярвай, повярвай - да не ти казвам по история какви чудеса съм чувала! Че се чудихи се маях половин ден всъщност за Българска история ли иде реч!
За Човек и природа пък дъ не казвам какви обясняния бяха дадени за агрегатните състояния на водата  ooooh! ooooh! ooooh!

# 10
  • Мнения: 8 999
А какво ти гарантира, че следващата госпожа ще й допадне и ще успее да я мотивира? Дори и да ти е препоръчана от някого, защо мислиш, че щом Х е доволен от някого, то непременно и твоето дете ще бъде омаяно и завладяно?
Като разговарям с майките на децата от класа на дъщеря ми, то има абсолютно противоположни мнения. Аз лично не бих препоръчала на никого класната на дъщеря ми, но пък има родители, които буквално са във възторг от нея.
Както знаеш, хората имат различни вкусове - някои харесват Х, а други пък предпочитат У.

# 11
  • Мнения: 12
Едва тая година мога да кажа, че съм постигнала някакъв успех с мотивирането.

Дъщеря ми е амбициозна, любознателна и трудолюбива по природа, имаше проблеми в училище, но не по нейна вина, с преместването от 20-то в Увекинд се разрешиха моментално, сега е в СМГ. Тук мотивацията беше божа работа и нямам какво да кажа освен слава богу.

Но...

Големият ми син беше при чудесен класен от първи до четвърти клас, научи ги човекът да работят чисто и стегнато, ограмоти ги, поддържаше отношенията между децата цивилизовани и беше строг, без да им повишава тон. Не се е налагало да помагам за нищо, нито да подсещам за домашни. Но на моето дете материалът му беше лек и то така и не се научи да седи вкъщи с часове да пише и да учи, просто не се е налагало... Единственото по-специално усилие от моя страна беше, че много съм му чела и съм настоявала да чете сам много, от втори клас нататък абсолютно доброволно. В края на четвърти клас исках да се премести в СМГ, изкара курс сравнително успешно (с известни раннопуберски лигни), обаче не пожела да иде на изпит уж заради стария клас, а вероятно от страх. Оставих го да прави каквото прецени, обясних, че искам от него знания на това ниво, а не конкретното училище. В пети клас го нямаше чудесния класен и настана ад - миналата година със стачката. Препускане из материала, смяна на учители, пълна анархия в училище и пълно безхаберие от негова страна. Предупредих го, че не става така. Ходя на работа, не съм у дома, когато се прибира, вечер обикновено е късно да сяда да работи... Миришеше на изпускане. Преместих го внезапно, втория срок, без да го подготвям, в ПЧМГ. Много му беше криво, не се разбираше ни с деца, ни с учители, оплакваше се всеки ден.
Дадох шанс на училището три месеца и след края на пети клас питах детето остава ли. Поиска(!) да остане, лятото ходи на два курса по математика по мое предложение, но изцяло по свое желание, сега се справя повече от добре в новото си училище, мир с учителите, мир с децата, пише домашни доброволно и съвестно, носи бляскави шестички и е доволен и предоволен, отсега се гласи за кандидатстване след седми. Пу-пу-пу, да го посерат кокошките.... Не смея да го похваля, по едно време миналата година се бях уплашила свирепо, когато установих, че всъщност го мързи много. Има го тоя неприятен момент с децата, на които материалът от началното училище е лек. Научават се да карат на хубавата си памет и схватливостта си, а в пети клас това обикновено не стига. Не мисля, че тук началният учител е можел да направи нещо повече. И не се тормозя с мисли дали аз не съм могла да направя.

Обобщение на мотивацията - цялото семейство чете много; тотална яснота по въпроса, че училището изисква минимум усилия, а истинската цел е максимумът, тоест училищните изисквания са като цяло ниски, а не средни или високи. И това се вижда на кой да е приемен изпит. Изпълнение на отправените закани (ако учиш само това, което искат от теб учителите, а сам не искаш от себе си, ще те преместя при учители с по-високи изисквания, защото е мое право като родител да преценявам колко трябва да знаеш). Осигуряване на подходяща среда - децата в профилираното училище и децата на курсовете са 80% силно мотивирани и това влияе.

Преди да я местиш, напиши основните неща, които трябва да се коригират, и гледай по точки кое как е възможно.

Успех!

# 12
  • Мнения: 482
В подобна ситуация аз преместих своя син. Ние сме по средата между 2 училища. Избрах едното заради определени фактори, препоръчаха ми и учителка. Отидох при нея да запиша детето- беше март, но при нея всичко беше пълно.Тя ми препоръча своята колежка, с която работели еднакво и т.н, и т.н. От самото начало синът ми се оказа черна овца, не можеше да пише (в началото на първи клас), а тя още през март можеше да ми каже на какво да наблегна. Както и да е. Още края на първия срок исках да го преместя, но детето не желаеше. В трети клас, на 17-18 септ. ми заяви, че не му се ходело на училище, че не можело всички да са като мен и да го обичат.Преместих го. При най-непопулярната госпожа в другото училище. Е, синът ми се роди. Започна да пише домашни и да учи, нещо, което дотогава се случваше рядко. После каза за предишната си госпожа, че била мързелива, мързяло я да пише на дъската, изпитвала само определени деца.
Съжалявам само, че не го преместих по-рано. Сега синът ми е 6 клас, дъщеря ми -2. Тя е следващия випуск на тия госпожи. Този път избрахме по-популярна Laughing И ученето е по-различно. Аз и досега повече със сина ми се занимавам - е, това че е момче, си има значение.
 Лично аз съм обходила кварталните у-ща като ученичка и само от полза ми е било.
п.п. Записах го в новото у-ще точно на 13 октомври. Но имах проблеми с учебниците - върнахме в едното и чакахме в другото около месец - някои учебници бяха различни (но върнахме всичките)

# 13
  • София
  • Мнения: 2 952
Детето отново е отличник, но вече не е така мотивирано и амбицирано, опитва се дори да пропуска домашни, защото "госпожата няма да ги провери".
Същата е или беше ситуацията със сина ми - беше свикнал да бъде отличник, без да учи. Аз бях доволна от учителката до 4-ти клас - даваше всичко от себе си в час и сина ми успяваше практически да научи още там, в къщи оставаше да драсне домашните за 15 минути. Казвам го, защото не само учителя може да е причината за такава ситуация. Трудно е да мотивираш детето да учи, когато то е голямо, за да вижда, че е достатъчно да отдели 10 мин на ден, за да покрие изискванията и да бъде отличник.
Естествено, не познавам вашата госпожа - може да има трески за дялане, просто исках да ти кажа, че при много свястна учителка до 4-ти клас и ние бяхме и сме в тази ситуация.
Едно е първоначалното впечатление и мотива за местене, друго се получава когато добиеш лични впечатления от училището и класната - при всяко положение разпитвай много хора, чиито деца са учили в съответното училище по възможност при съответната госпожа. Моят опит с кварталните училища доказа, че инфото от по-възрастни съседки с деца, които вече бяха влезли в елитни гимназии беше най-вярно.
ПС Преди малко не издържах и виках и крещах, точно по повод на мърлявото отношение към учене и домашни. Явно това, че детето е умно, не изключва възможността и да търси начин да скатава  Embarassed

# 14
  • България, София
  • Мнения: 638
Много благодаря за интелигентните и искрени отговори.

Засега ще я оставя в този клас, но ще направя всичко възможно да контролирам максимално развитието й и доколкото мога да коригирам "дефектните", според мен, тенденции.

Записана е на курс по математика, ходи на английски и засега на литературен клуб. Идеята ми е да види, че съществуват и други методи и стилове на преподаване, както и други изисквания към знанията. Ако преценя, че тези занимания я натоварват много, ще редуцирам.

Детето ми е силно емоционално и има вероятност при евентуално преместване да не се интегрира в новите, вече оформени отношения и групички сред децата.

Далеч съм от мисълта да й създавам аз идеални условия, за да се развива добре. Осъзнавам ценността на това да се пребориш сам и се стремя към това. Гледайки малко по-напред, обаче, "виждам" това, за което сте споменали - занижените изисквания й позволяват да бъде отличничка без особени усилия, не създават навици за учене и водят до леко несериозно отношение към ученето. Промяната, която явно настъпва в 5 клас, може да се окаже проблем...

Разговор в госпожата е невъзможен, опитвах (не само аз), но няма диалог. Сякаш не желае да вникне в това, което й говоря. Толкова е уверена в правотата си, че дори и да схване смисъла го тълкува грешно, по-точно както й е удобно. Разбира се, че не всички родители мислят като мен. Нормално е някои да са доволни. Моето мнение се базира на промяната в детето ми и на това, което "чувам" като реплики и изрази - има недопустими неща. Интересното е, че сякаш и детето чувства на моменти (макар и рядко) някаква неудовлетвореност, въпреки успеха си, (втори клас от 26 деца, имаше 3-ма пълни отличници - 2 момчета и тя, имаше даже 3-ки като годишни оценки). Подхвърля понякога, че вече не била токова добра ученичка ... даже веднъж каза, че иска да я преместя - аз веднага се съгласих ... след миг, обаче, направо се ужаси - "не, не ... искам си в този клас". Това трябва да разбера задължително - какво я безпокои.

Истински се радвам се на тези от вас, които са категорични в мненията си и са сигурни, че са взели правилното решение.

Аз оставам с непрекъсната мисъл по въпроса дали не преекспонирам проблема или той наистина съществува  Grinning

Общи условия

Активация на акаунт