Лесно ли прощавате на себе си?

  • 1 813
  • 40
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 212
Въпросът ми е, когато съзнавате, че сте сгрешили в нещо, независимо точно в какъв аспект, понякога личен, понякога в професионален и осъзнавате, признавате пред себе си, че сте допуснали някаква грешка, че имате определена вина, че дадена критика примерно в работата е била заслужена или че сте допуснали грешка в дадена ситуация в отношенията с някой човек. Та признавате ли си пред себе си най-вече прощавате ли си...как се успокоявате и прощавате сами на себе си...

... защо отварям тази тема, напоследък мисля, че допускам не една, ами поредица от грешки, от които съзнавам, че до голяма степен вината е моя да се случат. Както вината, така и последствията обаче са си изцяло за мен...поне други хора не съм въвличала, но дори и да осъзнавам и признвам това, сякаш не мога да си простя. Странно е. Защото чуждите грешки и слабости прощавам с лека ръка и усмивка, а своите...разпънала съм се на кръст и в най-критичните моменти на самообвинения ми се иска да се махна, да се затрия някъде и никой да не ме вижда, защото се чувствам неудачник, провалила се, разочаровала близките си (а те никога не са показали такова нещо), но мойто болезнено чувство за достойнство или не знам какво ме кара да искам да избягам и да не гледам хората в очите...

Какво е това, как да простя на себе си и да се обикна такава каквато съм тук и сега.

# 1
  • Мнения: 25 447

Какво е това, как да простя на себе си и да се обикна такава каквато съм тук и сега.

Защо противопоставяш нещата?
Аз също най-трудно прощавам на себе си, но не мога да кажа, че не се обичам. Не съм Нарцис, но отдавна се научих да се харесвам такава, каквато съм. Не за друго, ами ме мързи да се променям.  Mr. Green

# 2
  • Мнения: 2 212
Защо ги противопоставям? Исках да кажа, че докато не се науча да си прощавам и не си простя някои неща имам чувството, че се мразя и съм разочарование, затова по-добре да се скрия някъде вдън гори тилилейски и да не се чувствам кофти от това, че примерно има хора свидетели на моите "провали", както изглеждат през моите очи  Rolling Eyes

# 3
  • Мнения: 25 447
Спокойно, това чувство минава.
С годините подобни ситуации стават толкова много, че вече не ти правят впечатление. Или човек се учи да ги забравя, не знам.
Но има лъч в тунела, усмихни се. И се обичай, поне в собствената си любов може да си сигурна, че е безкористна.  Laughing

# 4
  • София
  • Мнения: 2 623
Има неща, за които никога няма да си простя.
Най-пресния пример се случи в работата ми в Понеделник.
Заради моята лековерност и наивност от офиса ми изчезнаха 40000 лв
Приемам критика когато не съм права, но зависи по какъв начин и от кой
ми е отправена  Naughty Ако е от човек, който прави грешки, а се оглежда само
в моите - просто си я пускам покрай ушите или пък страшно се нервирам
и му го казвам в очите.
Щстлива съм обаче, че се уча от грешките си  Hug

# 5
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 392
самонабивам си канчето дълго и продължително ... трудно си прощавам.

# 6
  • Мнения: 2 829
и аз трудно си прощавам

# 7
  • Мнения: 2 070
и близките на сърцето ни хора,правят грешки,но ги обичаме и им прощаваме
не виждам защо да не простим и на себе си

# 8
  • Мнения: 662
Само едно нещо /до този момент/ никога няма да си простя.За съжаление то е непоправимо...За всичко друго лесно си прощавам.Не се терзая много, много и рано или късно намирам оправдание за постъпките си.Така съм го почувствала, така съм постъпила.

# 9
  • Мнения: 2 663
Прощавам си всичко!
Вината е като рака, ако не я отстраниш на време те погубва(в случая психически).
Каквото и да е станало, не може да върнеш времето и да го промениш, продължаваш напред и ако вината те изяжда до къде ще стигнеш....а има ли смисъл

# 10
  • Мнения: 1 008
И аз много лесно си прощавам, защото осъзнавам грешките си много бързо.
Винаги търся вината в себе си. Не се оглеждам за възможности да се измъкна- и в пряк и преносен смисъл. Може би за това си прощавам много бързо.

# 11
  • Мнения: 581
 Обичам се много и си прощавам всичко.Трудно и много рядко признавам грешките си пред другите.Ако го правя, то е без да се обяснявам, просто казвам, че се е случило.

# 12
  • Мнения: 5 940
Обикновено лесно прощавам и на себе си, и на другите. Просто се старая да правя така нещата, че да не противоречат на моята си представа за правилно. Ако все пак съм взела грешна посока, търся ефективен начин да се измъкна, да го докарам до онова състояние, което ми позволява да си пазя жизнеността и да се самосъхраня.
И аз като melinda_ едно нещо не съм си простила с времето, макар донякъде вече да съм се оправдала пред себе си.

# 13
  • Мнения: 2 448
С годините се научих да се разбирам и приемам такава каквато съм. Не се опитвам прекалено да се вкарвам в рамки  с цел "да съм като другите". За грешките не си измислям лесно оправдания пред себе си, но и не се тровя прекалено и дълго с вина. Признавам грешките си пред другите, ако съм ги засегнала, иначе не мисля, че е необходимо да се изповядвам.

# 14
  • Мнения: 4 555
Не си прощавам изобщо. Не можах да се науча на това.

Наскоро направих страхотен гаф. Нямам отговор защо, просто понякога действам без да мисля. Загубих много. Как да си простя при това положение? Поне дано да ми е за урок...

Общи условия

Активация на акаунт