мама ми се оплаква, че много често и за дълго гледа на брат ми детето, което обича, но много се изморява да тича по него всеки уикенд и цяло лято. На него не смее да му откаже, нито да каже каквото и да е, изпитва страх да не се обиди, скара, разсърди и това е от край време. баща ми не и помага. Хем ме е жал за нея, хем ме е яд на нея, че не смее нищо да каже, на всичко отгоре и се натоварва и финансово за ежедневните разходи за детето, то си иска своето, но пак на брат ми нито дума, а от мен приема финансови помощи, и все не е свободна за мен и бебчето ми, защото трябва да гледа другото внуче, щото брата и снахата са на поредния купон. Мама е редовно със сърцебиене.
Веднъж в един скандал му ги излях тези неща, но ефекта бе 0. Само дето ни се влошиха отношенията.
Веднъж в един скандал му ги излях тези неща, но ефекта бе 0. Само дето ни се влошиха отношенията.
