Как се справяте психически?

  • 5 523
  • 84
  •   1
Отговори
  • Бургас
  • Мнения: 211
Милички, не знам като въпрос или като съвет по-скоро искам да го отправя, но как се справяте вие психически с чакането на месец след месец да видите  EFP ? За мен лично, имам чувството, че с това напрежение, което подклаждам и натрупвам всеки месец, сама си навреждам. Всички казват да мислим положително, да се радваме на живота и на любовта, но как да го правя като почти след всяка вечер, преди да заспя изпадам в размисли какво и как може да се е случило, или като видя резултата - защо не се е случило отново - като ми се яде много сладко или солено дали е признак на нещо, дали като ми се гади означава , това което искам и хиляди и хиляди питанки...

Вие как се чувствате? Как се справяте с това как успявате да запазите веселия нрав?

Цунки на всички и много хубав ден
  bouquet  bouquet  bouquet

Последна редакция: пн, 06 окт 2008, 13:09 от Madleine

# 1
  • Мнения: 191
Да ти кажа честно през изминалия месец бях сигурна че съм бременна,имах всички симптоми и вече бях с нагласата че ще ставам мама,през ден си правех тестове и се гледах така все едно съм забременяла,но ето че вчера М ме навести  newsm45 ,така че бъдещи мами гледайте да не се настойвате положително или отрицателно,просто гледайте по- небрежно на нещата,защото е голяма болката и разочарованието когато видите че пак не е станало,и съм сигурна че много жени са го изпитали.Предполагам ще стане когато най-малко подозирам.Желая много късмет на всички които искат едно малко бебче,а защо не и две.  smile3525

# 2
  • София
  • Мнения: 2 756
Да ти кажа честно през изминалия месец бях сигурна че съм бременна,имах всички симптоми и вече бях с нагласата че ще ставам мама,през ден си правех тестове и се гледах така все едно съм забременяла,но ето че вчера М ме навести  newsm45

и аз така...много е гадно.
А времето минава толкова бавно, когато чакаш. Може би просто не трябва да чакаш. Не знам и аз търся отовор.

# 3
  • Мнения: 568
Наистина е много неприятна тая работа - чакаш, надяваш се и после.... разочарование... По едно време толкова вече бях изкукуригала, че обвинявах мъжо, че той нещо не прави както трябва и затова още няма резултат...  #Cussing out

Откакто обаче подновихме опитите, съм решила - никакви такива. Бебеправя и в същото време си правя разни планове за близките месеци, ако не съм бременна как ще попътувам и ще полудувам...   Rolling Eyes

# 4
  • Бургас
  • Мнения: 211
Да не мислите, че не се развличам и аз... За последния месец сме ходили на 3 различни пътешествия зад граница - емоции, хубави моменти колкото душа иска... И пак, след като се върнем, тайно си тая в душата "Ето колко хубаво би било да сме заченали нашето бебче в друга държава...".

И пак и още си чакам...

# 5
  • Мнения: 453
ех, колко ми е познато и на мен, макар че само трети месец опити правим, вече знам колко е дъъъълга втората половина на месеца, как половината месец живееш различно от другата половина, как всичко съоразяваш с това и не можеш и не можеш да спреш да го мислиш. Лесно е да се каже "не го мисли и то ще стане", обаче човек не може да нарежда на мозъка си какво да мисли.
Аз всеки месец съм с колкото си искате симптоми и още не мога да се накарам да не им обръщам внимание. Ходя си по улиците и все ми е толкова лошо, че ще припадна Simple Smile

И аз пътувам, забавлявам се, виждам се с приятели, но вътрешно за едно си мисля.

На всичкото отгоре както и да си се настройвал, като ти дойде все ти е гадно.

Този месец обаче имам много по-добра настройка - решила съм че съм бременна и се радвам и ми е весело. Има много време още да чакам, но поне докато чакам съм решила да имам хубави емоции ... дано хубави и да си останат.  Praynig

# 6
  • Мнения: 2 309
Как ли!?
Задайте си следните въпроси...
Кое е редно,да дам воля на агресията си от това,че не виждам двете черти и да загубя мъжа си или да съм успешна и усмихната и да вървим ръка за ръка към успеха?
Понякога пътя е труден и продължителен,но успех се постига Hug

# 7
  • София
  • Мнения: 232
Как ли!?
Задайте си следните въпроси...
Кое е редно,да дам воля на агресията си от това,че не виждам двете черти и да загубя мъжа си или да съм успешна и усмихната и да вървим ръка за ръка към успеха?
Понякога пътя е труден и продължителен,но успех се постига Hug

Peace

# 8
  • Мнения: 1 765
Не се справяме, но живеем живота, такъв какъвто ни е отреден и какъвто си го направим...

Всячески се старая да се нслаждавам на мига, да дарявам любимите ми хора с много обичи да ги правя щастливи...

Мъчно ми е, тежко ми е, копнея за рожба, но в тази си мечта не съм сама и това ме прави силна!
 Heart Eyes

# 9
  • Мнения: 112
Много ни беше трудно на мен и мъжа ми, но се подквепяхме взаимно. Цели 8г. чакахме и копняхме и за миг не сме си помисляли да се обвиняваме взаимно. Слава Богу вече имаме бебчета и сме страшно щастливи. Не се отчайвайте и се подкрепяйте взаимно.

# 10
  • Мнения: 1 001
Как ли!?
Задайте си следните въпроси...
Кое е редно,да дам воля на агресията си от това,че не виждам двете черти и да загубя мъжа си или да съм успешна и усмихната и да вървим ръка за ръка към успеха?
Понякога пътя е труден и продължителен,но успех се постига Hug

  202uu

# 11
  • Мнения: 3 675
Аз лично се опитвам да не мисля вече за това, преди много влизах във филми, но видях че похабените нерви изобщо няма да ти помогнат нещата да се случат, а напротив трябва обстановката да е спокойна.За загубата на мъжа - това е почти сигурно, ако постоянно му се дудне на главата за дадения проблем.При тях трябва да се действа така, както говориш на малкото дете, мило и спокойно без прояви на агресия. smile3511, а трябва ето така -  hug

# 12
  • Мнения: 127
Аз предпочитам да си намеря някакво занимание,опитвам се да излизам по -често,да се радвам и на др неща и леко да загърбвам проблема.Само има едно НО при мен.Всичките ни приятелски семейства и мои колежки са с бебоци и като излизаме сенатоварвам доста понякога.Особено като започнат с това айде де няма ли да става вече и т.н.Но има мн радости в живота,така че да се радваме сега на тях,а като дойдат бебчетата ...  baby_neutral

# 13
  • Мнения: 13
Не се справяме, но живеем живота, такъв какъвто ни е отреден и какъвто си го направим...

Всячески се старая да се нслаждавам на мига, да дарявам любимите ми хора с много обичи да ги правя щастливи...

Мъчно ми е, тежко ми е, копнея за рожба, но в тази си мечта не съм сама и това ме прави силна!
 

 Peace Peace Peace

# 14
  • Мнения: 674
Как се справям ли  newsm78 ми когато имаш до себеси хора на които можеш да разчиташ и те подкрепят,а не ти натякват за това че имаш проблем,всичко е по-лесно.Да,чакам и аз всеки месец,но въпреки неуспеха до момента, силно вярвам ,че един ден ще съм мама Praynig

Общи условия

Активация на акаунт