Не желаЕ да се храни сам

Такава е ситуацията при нас, откакто се роди брат й, и по-точно откакто започнах да го храня с неща различни от млякото. Може би е ревност/защо мама храни бебо, а мен не/ или е просто подражание. Много ми се иска да е обратното-малкият да подражава на каката, а не тя на него. Зная, че може перфектно да се храни сама, но в повечето случаи не го прави.

И въпреки това пак бих се доверила на инстинктите на детето. Не мисля, че ще умре от глад или ще се повреди нещо. Инстинктът за оцеляване е един от най- силните. Важно е обаче да се приема истинска храна или щом е решило детето да е на течност/ вода/..тогава добре. Само сокът е обезпокоителен. Не се знае, колко полезности съдържа. Само прясно изцеден е полезен. Вода/ чай/+ плодове си ядат / пият много хора без проблем и то продължително време.
Невероятно е, как робуваме, без дори да се усещаме, на някои стереотипи.
И нещо важно: Личният  пример не е за пренебрегване. Ако ви вижда, че ядете нещо, не си ли иска?
А пробвали ли сте, да си сипете в чинията, да седнете на масата и да се храните, без да обръщате внимание на детето? Как реагира тогава?

Като огладнее, връчваш му чинийката и лъжичката и виж какво ще направи.

Спиролина, не че робувам на някакви стериотипи, но според мен не е нормално дете на две години да е само на вода, чай, сок продължително време. За ден, два - ОК, ама повече вече  ми се вижда притеснително.В такива случаи дори престава да ака. Иначе сядаме всички на масата, тя разрява манджата по чинията и казва наядох се и става от масата.Или мрънка гладна съм, аз и давам чинията с ядене и тя не яде. Иначе идва и много заинтригувано пита какво ядеш, след като получи отговор си тръгва. Сега и хванах цаката- докато пита и разпитва кое какво е и давам аз в устата. Не настоявам да изяде всичко което е в чинията в никакъв случай.Като каже стига, спирам. Колкото- толкова. Дори в детската предупредих да не я насилват да яде,ако не иска, но в интерес на истината откакто тръгна на детска, почна да ака всеки ден, което ме навежда на мисълта, че там наистина се храни.  

Дъщеря ми се държеше така. Беше на година и нещо и не искаше сама да си държи биберона с млякото. Сваля го легнало на масата (тя беше от ниските) и стои права до нея и пие... голям смях... но когато стигнахме до храненето с лъжица не съм правила компромиси, нямам време и нерви да гоня с лъжицата. Който иска да яде сяда на масата, ако не на следващото хранене. Не е издържала повече от половин ден. В градината я хвалят, че е много самостоятелна, е винаги е оляна, но това за мен е без значение. Сега е на 2,5 и е необходимо да и казвам, че и помагам, ако искам да я храня, за да приключим по-бързо.
Според мен на хлапето му е весело да му обръщат толкова много внимание и със сигурност приема търчането на другите след него да го хранят като игра.

Развеселихте ме - и ние сми като Пухчето. В дет градина се храни сама и се "остъргвала"  таратора или киселото мляко, според госпожите. А в къщи сядаме всички заедно на масата, а тя пита "а мен кой ще ме храни". Смях. Преди и в къщи се хранеше сама, само че видя, че храня бебето с лъжица и й се прииска и нея да я храня. Сипвам храна за всички и докато нахраня бебето - тя яде сама бааааавно, разбира се. Като го нахраня него, ям аз и на нея помагам. Така и тя доволна и аз. Когато е любимото ядене, напр. риба, задушени картофи, печено пиле, броколи, моркови  ... и двамата с бебо си тъпчат в устата с вилиците и си помагат с ръцете, като невидяли. Та знаят децата и две и двеста. Моят съвет - както и на другите - да си ходи на градина, да яде с други деца, строго определено място и време за хранене и без това не го обичам, онова няма да го ям - от всичко по малко.
Имам приятелка, чието дете /на 2,6 г/ я кара сутрин да му прави трета закуска, защото първите две не му харесвали... Съвет - не се гонете с лъжици и паници, а намерете причини и начин да се наслаждавате на вечерите, които, както разбирам, са от малкото ви мигове заедно.

Синът ми също иска аз да го храня.. Може да яде сам и яде на моменти, но много бързо му омръзва - на 2рата лъжица или ако е с ръже - след 3 мин.. И казва - искам мама дава.. И му давам.
Но не го гоня из стаята - има си място за хранене. И часове за хранене (а биологичният му часовник е много точен за това).. Стане ли време за хранене и казва, че е гладен

Момичета, какво да ви кажа, синът ми е на 6 1/2 г. и иска да го храним!

 И моя е така,не иска сам да яде и това е,пробвала сам да не му давам и да чакам да огладнее...вярно след това търси сам,но яде много малко и после пак така,за това предпочитам да му давам аз,пък като му дойде времето ще започне и сам. Не мисля ,че е толкова голям проблема,важното е че яде нали 

И ние имаме същия проблем.Алекс може да се храни сам,но не иска.Предпочита аз да го храня.
Ами точно това направих.И той изяде 2-3 лъжички и до там беше.Пак искаше аз да го храня.С мъжа ми решихме да спра да му давам в устата.Така изкарахем 2-3 седмици,като Алекс ядеше по 3-4 лъжици храна на ядене.И какво стана?-никакъв резултат.Той отслабна 2кг,разболя се,пи лекарства 10 дни и сега пак аз си го  храня. Предпочитам да е нахранен и здрав.А все някога ще започне да яде сам.

anilevi моето дете също не иска за яде само и е на възраста на твоето. Ходи на детска градина от 3,5м. Отначало си мислех че ще прояде сам покрай другите деца, но не стана. Вече е ІІ-ра група и пак същата работа.
Сутрин яде вкъщи и после,вечер в къщи по 2 пъти вечеря в 17,30 като го вземем и 20,30ч.
Разликата е че не го гоня в къщи с лъжицата, но и ако не му напомня че е е време за ядене няма да се сети.Просто яденето като че ли не е важно за него.
Преди 6-7 месеца пробвах да не го храня и да му поднасям любими храни - по препоръка на психолог,(ходих по повод адаптацията на детето в градината за съвет и за това че напълно отказа да се храни тогава). Нищо не се получи и от това. Издържах 2 седмици да не го храня и от всичко поднесено той вземаше по малко само хляб, краставица, морков и мляко и нещата които се хващат в ръка ,а не тези които се ядът с лъжица и вилица.По принцип обича готвено и супи, месо .
Така че при нас не помогна това, че ще огладнее и ще започне. Накрая толкова беше изгладнял, че ме молеше да му дам супа , готвено и др., като го храня аз. Ами не издържах  на третата седмица повече и пак започнах да го храня.
Вече това не ме притеснява. Напоследък има желание да яде неща с вилица и нож-оня ден например искаше риба с нож и вилица да яде, пиле или др. меса. Давам му щом има желание, въпреки че рибата не се яде с нож.
При нас по- големия проблем е че не иска друг освен мен да го храни и поради тази причина сме неразделни, но не ми пречи.

Моето отношение към храната е безразлично, какво да е на детето?! - същотото.
Аз никога не съм обръщала внимание на храненето, т.е  не съм от хората които им се дояжда това и онова. Единствено ме интересува кое е здравословно и кое не. Може би моето отношение към храненето го пренасям неволно върху детето си, затова и за него не е важно.

И при вас може да е така.

 

 Моят син е на почти 4 години и ситуацията беше същата; дори по-лошо- гонехме се с лъжицата из цялата къща. Едно ядене отнемаше понякога повече от час. Радвам се, че осъзнах, че това не е правилно и промених "условията". Сега знае, че се яде единствено на масата. Преди не се и сещаше да яде- ако не го накарам няма и да поиска. Откакто ходи на детска градина виждам промяна и то към добро. Но ако поиска някой от нас да го нахрани, не му отказваме- все пак не мога да го оставя гладен.

 Внука ми си има проблеми с храненето и говоренето. И в детската градина го хранят лелките. Никога обаче не сме го гонили с лъжицата. Консултиран е с психолог за храненето,вече е на 3г. и 8 м. ,но не е стигнал до етапа да се храни сам.
 Когато е гладен взима купичката си и я носи....

Защо се гоните и се тъпчете на сила 
Остави детето, нека погладува, няма да е повече от ден, два ,след което ще дойде само да си иска. Вие направо така го отвращавате от яденето 

Според мен не е и хубаво да се остави да "погладува", защото правихме и този вариант, отслабна не само физически видимо, но и имунитета му спадна, разболяваше се няколко пъти един след друг и сега вече правим всичко - и сам яде, и ние му даваме, мъжа ми много се кара де...