Обичам си родителите. Даже много ги обичам, но... Но все по-често се улавям да казвам на ум разбира се:"Дано като остарея не приличам на теб/вас". Не искам да съм сърдито мърморещо старче като баща ми, който не беше такъв човек преди. Нито искам да съм като мама- плаха, възпитана, отстъпчива и да допускам заради тези ми качества да ме мачкат. Не искам и да ги променям (не че мога). Те са моите родители и ги приемам такива, каквито са. Но наистина има неща, дребни качественца от характера, които не искам да притежавам, нито да наследявам от тях (а дали не ги нося в себе си, в очакване на подходящ момент за проява?). А вие, по какво не искате да приличате на своите родители?
- Публикувана: 1 окт. 2008, 20:03 ч.
- Последно мнение: 18 окт. 2008, 14:16 ч.
По какво не искате да приличате на родителите си?
Повече ме вълнува по какво синът ми няма да иска да прилича на мен.
Отпицанието при мен беше в тинейджърската възраст и малко по- късно. От известно време преоткривам родителите си и осъзнавам, колко хубави качества има у тях. Това, което не бих взела от майка си е прекалената амбициозност, проектирана върху детето. Има и други дребни "дефекти", които не ми се струва фатално, ако съм наследила.
Пали, това със "сърдитите старчета" беше заимствано от едноименния филм с Джак Лемън и ...другия актьор го забравих.
Абе не мога да проумея как може всичко да те дразни около, над и под теб. Е не може чашата да е винаги наполовина празна. И когато се опитам да убедя, че всъщност чашата е наполовина пълна, да ми се тросват, че нищо не разбирам. Въпреки клиширания пример, предполагам всяка от вас е изпадала в такава ситуация. Хем нелепо, хем дразнещо.
Абе не мога да проумея как може всичко да те дразни около, над и под теб. Е не може чашата да е винаги наполовина празна. И когато се опитам да убедя, че всъщност чашата е наполовина пълна, да ми се тросват, че нищо не разбирам. Въпреки клиширания пример, предполагам всяка от вас е изпадала в такава ситуация. Хем нелепо, хем дразнещо.
Странна работа, Като тийнейджърка бях сигурна, че не искам да съм като майка ми, дори й го бях заявила в някакъв спор. Сега обаче без хич да се замислям, съм взела точно тези неща, които уж не исках- най вече по отношение на приятелите и социалните контакти. Други черти от характерите им са ми толкова далчени, че и през ум не ми минава че мога да ги възприема.
А напоследък взех да се заимслям в онея теории, според които жената си избирала мъж, приличащ на баща й. И почнах да се вглеждам в половинката и да се чудя има ли нещо, в което да прилича.
П.С. Имаше една сцена от Аризонска мечта, където Лили Тейлър говори по въпроса, много ми беше харесала.
А напоследък взех да се заимслям в онея теории, според които жената си избирала мъж, приличащ на баща й. И почнах да се вглеждам в половинката и да се чудя има ли нещо, в което да прилича.
П.С. Имаше една сцена от Аризонска мечта, където Лили Тейлър говори по въпроса, много ми беше харесала.
Е, тук е редно да спомена и онзи момент на порастването, когато всяка от нас, ставайки родител, започва да се улавя в повторение на думи, жестове, реакции на собствените си родители, нищо, че години по-рано се е кълела пред себе си, че " аз като стана майка, в никакъвм случай няма да...."
Хм, излиза, че всичко е от разминаването между поколенията ли?
Хм, излиза, че всичко е от разминаването между поколенията ли?
Айде малко да конкретизирам и аз. Няколко неща само ще изброя, в които много, ама много се надявам да не заприличам на родителите си.
Пълната липса на амбиция и задоволяването с малко във всяка сфера и считането на това за повод за гордост.
Фанатизма на майка ми и отказващия да приеме, че хората като минат 40 все пак трябва да се разделят с инфантилното си поведение мой баща.
Мисленето какво ще ядем днес да е най големия ми приоритет и това, че може да преяде дори с домати - майка ми.
И ужасния кичозен вкус за дрехи на баща ми, с които обикновено, ако не му ги купим ние с брат ми прилича на папагал.
Пълната липса на амбиция и задоволяването с малко във всяка сфера и считането на това за повод за гордост.
Фанатизма на майка ми и отказващия да приеме, че хората като минат 40 все пак трябва да се разделят с инфантилното си поведение мой баща.
Мисленето какво ще ядем днес да е най големия ми приоритет и това, че може да преяде дори с домати - майка ми.
И ужасния кичозен вкус за дрехи на баща ми, с които обикновено, ако не му ги купим ние с брат ми прилича на папагал.