Между мама и тати

  • 4 674
  • 40
  •   1
Отговори
  • Мнения: 73
Момичета ще се извиня ако случайно се повтаря тази тема или не е за тук.Мола Ви без нападки ако не Ви изнася темата Praynig.Та темата е говорите ли си със съпруга си след като се прибере от работа "дълъг и изморителен ден за него"след като сте били по цял ден  с децата и чакате него,за да поговорите да ви обърне внимание или по точно дългите години съвместен живот,както е при нас 13 год. няма какво да си кажете,мълчите или единя с децата другия си се занимава с негови си работи.Ако има желаещи да коментират моля споделете.

# 1
  • Мнения: 295
След осем години все още си говорим, споделяме си, по няколко пъти се чуваме по телефона през деня. Но има време и всеки да се занимава с неговите си работи. Понякога сме и по-мълчаливи, достатъчно ни е тогава просто да гледаме някакъв хубав филм. Ами аз и малкият като прибирам от градината си гворя с него, споделям му доколкто е в състояние да разбере. И той на мен, доколкото е в състояние да обясни. Комуникацията в едно семейство е доста важно нещо. Поне аз така мисля.

# 2
  • Мнения: 157
Всеки казва как е прекарал деня, какво се е случило, обсъждаме неща които има да се вършат. Но има и моменти в които сме толкова уморени или нервни, че всеки се "забива" в някой ъгъл и си върши нещо. Естествено малчо е този който в такива моменти освежава обстановката.

# 3
  • Мнения: 2 005
Разбира се , че си говорим ... ThinkingОбсъждаме как е минал денят , занимаваме се заедно с детето и така ...

# 4
  • Мнения: 10
Въпреки че не можем да вземем думата от децата, общуваме, да. Макар, че понякога не ни е до приказки, понякога сме толкова уморени. Друго което ме дразни е когато е пуснат телевизора и всеки се втренчил в него. Абе, това са дреболии, през почивните дни обикновено си наваксваме, оставайки насаме и задължително някъде навън, далеч от всякакви дразнители Wink

# 5
  • София
  • Мнения: 62 595
Нямаме много време да си говорим, защото децата веднага се лепват за него. Свикнаха още от съвсем малки и явно така ще я караме докато пораснат. Чак като заспят може да се говори спокойно. Не ни стига и времето да се се занимаваме с нашите си неща.

# 6
  • Мнения: 103
Много е тягостно, след като си изкарала цял ден с децата сама и копнееш за някакво разнообразие и даже за общи приказки, н а ответната страна да не й се говори, защото е уморен.
Когато щерката беше малка, особено през дългите зимни дни - затворени двете с нея вкъщи, е имало случаи, когато просто издивявам и буквално физически съм изпитвала нуждата да говоря с някого, да общувам реално, не "по бебешки". Имало е и случаи, когато мъжо е предпочитал с влизането си вкъщи да се забие пред ТВ-то под претекс, че е "изтощен до краен предел". ама на мен тея не ми минават - отпускам му не повече от 30 мин за релакс, след което атакувам фронтално. и той, горкия, няма накъде да мърда.  Mr. Green Това на майтап - иначе, според мен, трябва да провокираш разговори - за каквото й да било. не възприемай позицията на пасивно страдание, ами го занимавай с каквито глупости ти дойдат на ума, разказвай в детайли важни или маловажни случки от ежедневието си, дори и с риск да предизвикаш досада. Не го оставяй да свикне перманентно с мисълта, че не е нужно да говори много-много с тебе. Успех!  Peace

# 7
  • Мнения: 66
Ние също много си говорим. Понякога си говорим до 5-6 часа сутринта.
Преди съм си мислела, че хората като се оженят и като поживеят заедно, няма какво да си кажат, но за щастие не е така.
Обсъждаме си всичко, започваме с това как ни е минал денят (с пълни подробности  Laughing), говорим си за бъдещето..., вече все по-често говорим за бебе (мкар, че само с говорене не става де  Laughing)
Честно казано, не мога да си представя да живеем като "съквартирнти", а познавам много такива семейства.

# 8
  • София
  • Мнения: 18 679
Различно. Понякога, ако сме много изморени или дечковците имат лоша вечер -единият реве, другият иска да си играе с тати и го дърпа нон-стоп, просто не остава време да си кажем две приказки Sad Сега с бебето дори често не сядаме да се храним заедно - той го люшка, докато аз вечерям с баткото, после се сменяме. Приказваме си в леглото, след като чаветата заспят. Друг път имаме късмет - бебето си ляга рано, баткото се загледа в някое двд в стаята си, а ние си пийнем по чаша вино на спокойствие Flutter Като цяло не сме от мълчаливите двойки.

# 9
  • Мнения: 2 197
Говорим си. Е, малко трудно взимаме думата от дъщеря ни и понякога се налага да и се скараме, за да се чуваме. Обикновено вечеряме дълго и продължително и си говорим.След това почиваме - обикновено те двамата се лепват за телевизора, а аз съм на компютъра. Но пък много говорим и обичаме да си даваме отчет какво се е случило през деня на всеки.
За статистиката - заедно сме от 6 години и повечето ни истории вече сме ги чували по няколко пъти.

# 10
  • Мнения: 571
При нас съвместния живот вече прескочи 15 години, имаме две деца, но това не ни пречи да си говорим. Обикновено след работния ден правим по една салата и сядаме на по едно малко. Използваме го за да поговорим, не че сме се алкохолизирали. Понякога излизаме на разходка само двамата и докато се разхождаме също си говорим. А понякога ни е достатъчно само да лежим един до друг.

# 11
  • вкъщи
  • Мнения: 704
Разбира се че си говорим.Живо се интересува как е минал деня ни както и аз как е минал неговия.Е има някои различия но общо взето сме на едно мнение

# 12
  • Мнения: 2 471
Говорим си много и се чуваме често през деня по телефона.

# 13
  • Мнения: 2 070
наскоро установих ,че няма какво да си кажем.
и още повече, че и да имам какво да кажа,не искам да е на него.

# 14
  • Мнения: 59
Говорим си да /чак се чудя при положение,че той не е от най-разговорливите/.Вечер обсъждаме как ни е минал денят,какво ни се е случило,някой път се оплакваме,друг се хвалим и така общо взето.

Общи условия

Активация на акаунт