Здравейте!
Сигурно има много такива теми , но смея да твърдя, че всеки проблем си е строго индивидуален и затова искам да споделя и моя.
Имам бебе на 10м. и половина и откакто се е родило, секса за мен е неприятно, нежелано преживяване.
Това е второ раждане за мен и както и първото приключи с доста шевове. Първия сексуален контакт след раждането продължи всъщност няколко пъти, защото беше неосъществим. Много болезнено. Оттам ли тръгна всичко, не знам , но и до момента аз не изпитвам необходимост от секс. Тялото ми е безчувствено към всякакви интимности. Знам, че повечето проблеми идват от главата- но не мога да си наложа да мисля за него като за приятно изживяване. Лягам си с мисълта- "дано не и тази вечер", пък ако се наложи си викам "изтрай малко пък после ще имаш няколко дни почивка", но не става- трудно се изтрайва когато нямаш желание.
Когато родих първото си дете, преди почти 11г. имаше същите проблеми- даже след поредното цупене на съпругът ми му казах, че ако така ще се държи по добре - всеки по -пътя си.
Обикновенно излиза, че аз когато искам да разрешим някой проблем с разговори- всъщност съм създавала проблеми, защото според него щом не се говори за дадено нещо то не съществува като проблем. Заравя си главата в пясъка и казва- за мен проблем няма. Пък той може да е надвиснал, като черен облак над главите ни- правим се че го няма и уж всичко е ОК.Но не е. Само се залъгваме.
По принцим не съм най- активната в секса......... пък това може да е и от партньора. Имала съм и по- добри моменти. Но не са били редки случаите, когато съм си казвала "че тоз филм съм го тледала толкова пъти , че знам цялото действие и финала" / който обикновенно е в полза на мъжката страна/. След 11г. брак и 12г. в които сме заедно- не бих казала, че ги има онези първоначални чувства. Тогава всичко може да е било ОК- пък може и да не е било, а да съм се лъгала
Може би изолацията ми в момента/ все пак си стоя в къщи/ , оказва също влияние- мислите по цял ден и цяла нощ са заети с бебето .
Имам нужда от помощ, в нашия малък провинциален град няма към кого да се обърна за консулт. Разчитам на Вас.
Но ако някой е решил, че точно в моята тема трябва да си начеше езика, бих го помолила да си потърси друго място за това.
Аз търся помощ, не злобни подигравки.
Благодаря предварително.
Сигурно има много такива теми , но смея да твърдя, че всеки проблем си е строго индивидуален и затова искам да споделя и моя.
Имам бебе на 10м. и половина и откакто се е родило, секса за мен е неприятно, нежелано преживяване.
Това е второ раждане за мен и както и първото приключи с доста шевове. Първия сексуален контакт след раждането продължи всъщност няколко пъти, защото беше неосъществим. Много болезнено. Оттам ли тръгна всичко, не знам , но и до момента аз не изпитвам необходимост от секс. Тялото ми е безчувствено към всякакви интимности. Знам, че повечето проблеми идват от главата- но не мога да си наложа да мисля за него като за приятно изживяване. Лягам си с мисълта- "дано не и тази вечер", пък ако се наложи си викам "изтрай малко пък после ще имаш няколко дни почивка", но не става- трудно се изтрайва когато нямаш желание.
Когато родих първото си дете, преди почти 11г. имаше същите проблеми- даже след поредното цупене на съпругът ми му казах, че ако така ще се държи по добре - всеки по -пътя си.
Обикновенно излиза, че аз когато искам да разрешим някой проблем с разговори- всъщност съм създавала проблеми, защото според него щом не се говори за дадено нещо то не съществува като проблем. Заравя си главата в пясъка и казва- за мен проблем няма. Пък той може да е надвиснал, като черен облак над главите ни- правим се че го няма и уж всичко е ОК.Но не е. Само се залъгваме.
По принцим не съм най- активната в секса......... пък това може да е и от партньора. Имала съм и по- добри моменти. Но не са били редки случаите, когато съм си казвала "че тоз филм съм го тледала толкова пъти , че знам цялото действие и финала" / който обикновенно е в полза на мъжката страна/. След 11г. брак и 12г. в които сме заедно- не бих казала, че ги има онези първоначални чувства. Тогава всичко може да е било ОК- пък може и да не е било, а да съм се лъгала
Може би изолацията ми в момента/ все пак си стоя в къщи/ , оказва също влияние- мислите по цял ден и цяла нощ са заети с бебето .
Имам нужда от помощ, в нашия малък провинциален град няма към кого да се обърна за консулт. Разчитам на Вас.
Но ако някой е решил, че точно в моята тема трябва да си начеше езика, бих го помолила да си потърси друго място за това.
Аз търся помощ, не злобни подигравки.
Благодаря предварително.
После поне около година, може и повече, имах затруднения в секса. Абе болеше си и това е! В началото , около 2 месеца, нямах никаква чувствителност, после-проблеми с овлажняването и т.н. Понякога, като се поусучем и ме заболи и край- не мога повече, всичко се стяга и болиии. Предполагам,че и при теб е нещо такова. Е, отзвучаха нещата! 
но през това време мъжът ми се стараеше много. Много внимание, много търпение, за да се "подготвя" и да не ме боли. Ако ти харесва включете допълнителни неща-порно(аз обичам 
), секс-играчки, овлажняващи гелове- каквото сметнеш за необходимо. Нека съпругът да се постарае повече и най-вече, промени си нагласата. Знам,че когато очакваш да те заболи е трудно, но се опитай да се настройваш положително. Разберете се да не те насилва, ако ти е зле да можеш да спреш по всяко време. Ще видиш ,че ще има ефект. Като се оправят нещата може да си разигравате сценки-да те връзва, да те изнасилва и т.н, щом казваш ,че това му харесва. Но нека това е след време, сега имаш нужда от търпение. 
