Мъжът ми иска да се върне у дома...

Е защо бе ма®к-че, плачеш!
Всеки греши, опитай се да приемеш, че по този начин си признава грешката!
Защо да се превърне в ужас без край?
Толкова безнадеждно ли е било всичко, и преди да си тръгне?
Ако тръгваш с тази нагласа, по-добре не приемай да се върне.
Раздялата ви би трябвало да ви е накарала и двамата да преосмислите някои неща от съвместния си живот до този момент. Не влачи старите негативи, опитай се да проведеш нормален разговор с него, без натяквания и обвинения, просто излей душата си - това, което те е измъчвало във взаимоотношенията ви.
И знай, понякога мъжете много трудно понасят да бъдат между чука и наковалнята - имам предвид отношениетя ви със свекървата. Имам представа от драгалевски тип свекърви, знам че не ти е било лесно. Ама е трудно да се изправиш срещу майка си, също така - говоря за него.
В никакъв случай не го оправдавам за постъпката му, представяям си какво ти е било на душата, и сега какво ти е.
Не съм преживяла същото, но и аз се измъкнах след семеен каттаклизъм, който до известна степен ме накара да преосмисля и собствените си грешки, което ми беше много в плюс.
Успех. 

Не е било безнадеждно преди да си тръгне, били сме щастливи... Имах всичко, в последтвие обаче се почуствах така, че все едно не съм имала нищо....
Поговорихме!
И какво разбрах.. нищо! Липсвала съм му! А къде беше той, когато липсваше на детето?
Той ми липсваше в началото и ми беше ужасно трудно!
Свикнах, превъзмогнах много неща, дадох си сметка за всичко! За моите грешки, за неговите, за нашите общи...
Посрещнах безумно много безсънни нощи, безкрайно много дълги дни...
Любовта ми към него си отиде, заедно с него в онзи ден!
Страстта, желанието, топлотата намерих другаде, в други неща!
Намерих неща, които да ми носят щастие и да се радвам на малките неща около мен!
Сега изведнъж идва, усъзнал се, сгрешил....
Да преглътна нещата ще го направа, да ги забравя няма!
Да го обичам отново, едва ли!
Намерих щастието си в очите на сина ми, намерих силата си в него!
Сега пак заради него ще намеря и начин да живея с баща му, за да бъде той щастлив!
Няма да натяквам, няма да обвинявам, ще се науча да живея така и дано някога изпитам пак онази прекрасни чуства...

Допускаме грешката да не осъзнаваме тези работи, преди да ни опре яйцето на дупето...

Дано съумее да излекува този отровен гняв в сърцето ти, иначе е безсмислено да съжителствате заедно.
Било то и заради детето.
Защото някой ден ще ви попита "Е защо аджеба, не се разделихте, като не се обичате?"
Защото детските душички са радари за всички тези неща, улавят, и ги боли.

извини эме но знаеш ли какво искаш?
преди дни - едно, сега когато се почувства силна - опс не го искам...
наистина сигурно трябва да останеш сама, за да осъзнаеш наистина какво губиш...
прости ми силните думи, но се осъзна! преди да е късно!
до вчера рева за болката то загубата....сега вече не било загуба, а печалба, не било любов ми сега вече ще дириш нова...
или си срещнала друг, или властта сега да си го върнеш тъпкано те главозамайва

седни дома пред компа и се попрочети назад...виж си болката и люовта...била си отишла тогава с него...глупости на търкалета дето викат децата - оня ден писа колко те боли загубата, сега ново двадесет!
хвани се в ръце и се обуздай - нормално е да си ядосана и да искаш да му го върнеш, но така ще съсипеш и малката надежда за възможно щастие

помисли и не оплаквай нероден Петко...виж как ще тръгнат нещата и ако се закучат - ще имаш достатъчно поводи да плачеш и оплакваш...сега е рано и излишно
искаше нещо...опитай се да му се зарадваш когато го получаваш, дори да не на 100% това дето си желала...
пък като не стане - винаги можеш да го изгониш, нали? и тогава пак ще си "силна" и "свободна"

успех, харесвам те много и затова си позволявам по-остър тон - не искам да пропилееш тази възможност да продължите заедно...защото "вървят ли двама да дирят брод, и прод да няма....."помниш, нали?

catnadeen, знам какво съм писала и не съм забравила... Дълго ще помна всичките сълзи и чуства, който изпитах, всичкото унижение и страха!
Не съм забравила! Не съм срещнала друг! Не съм и търсила!
Ще го приема в събота... Много неща няма да са същите... аз дори не му вярвам...
Детето споделило с баба си (майка ми), че татко му го водил на кафе с някаква кака...
Потърсих обяснение, но бях наречена "луда"! Казах му какво изпитвам, това което казах и на вас в предишната тема и отговора бе "ангажимент към теб нямам"... Така ме поля със студена вода, че доста бързо се събудих и излязах от времето на чакане  и надежди за нещо, което просто явно не е било и съм се лъгала!
И сега дни по-късно му упря ножа до кокъл! Водя, че няма да го бъде така и че няма да го чакам и да преглътна и майка му и това, че е решил да си поживее и дойде да съжалява и да търси прошка!
Защо дойде когато видя, че вече мога и без него! Ама защо да гони дивото, като е по-лесно с питомно!
Защо не дойде когато детето вдигна темперетура през ноща, а аз нямах лекарства, нямах пари за бензин за да слезна до някоя денонощна аптека....
Защо?
Защо чак сега ме пита как е било детето, все едно не е чувал писъците му подире му, когато го оставяшя всяка събота вечер!
Защо дойде сега, когато вече знае, че съм решила, че това ще е края и че прогледнах за хиляди неща!
Защото е страхливец!
Не не се чуствам победител, нито горда, че дойде да се извинява!
Не не съм забравила всичките си безумни лутания между хилядите чуства, който изпитвах и думите, които стовари върху мен през тези месеци! Много е лесно да дойдеш и да кажеш "Липсваш ми, така ти говорех, защото знаех, че се нервираш"! Това ли му бе оправданието за всичко!
Дали пропилявам възможността да върна нещо или пропилявам възможността да бъда наистина щастлива...незнам!
Незнам дали е моето щастие той, тук и сега! Да ще дам шанс, заради детето ми, не заради себе си и не заради него!
Не искам да обричам всичко на провал преди да е било... Не искам обаче и да излъжа отново сина си и себе си!

На път си да допуснеш голяяяяма грешка..
Дано се осъзнаеш по-навреме..

запазена ма®ка, безкрайно добре те разбирам. Разбирам и противоречивите чуства, които изпитваш.
Не искам да звучи обезкуражаващо, но аз не вярвам във N-тите шансове. Болката и обидата не могат да се
заличат просто така. От това, което прочитам в поста ти оставам с усещането, че тоя човек не се разкайва.
Не съжалява, за това което ти е причинил, не осъзнава колко безотговорно и безчуствено е постъпил.
Поставена си пред много тежък избор и честно да ти кажа никак, ама никак не ти завиждам.
Все пак ти желая да вземеш най-правилното за теб решение и да си убедена в него, защото
ако те гризат непрекъснато съмнения дали си постъпила правилно и търсиш непрестанно знаци за нов провал в
отношенията ви - няма да стигнете много далеч.

нека си позволя като свидетел на две семейни драми да кажа, че нещата ЕДНОСТРАНЧИВО звучат винаги много убедително...ама много....
не може да съдим, без да чуем и мъжа на ЗАпазена марка....
в това съм убедена като свиделет на две мои близки семейства и техните проблеми, осбонео едното семейство и двамата са ми дългогодишни приятели...нещата чути само от дената страна изглеждат по един начин, като чуеш и др - вече картина се извърта на 180 градуса

Запазена марка, няма да те убеждавам в нищо
идеята "заради детето" и на мен не ми харесва ....човек трябав да прави нещо поне малко и за себе си иначе ще се провали...само заради друг не се живее...поне аз така мисля....и когато имаш свобода на волята и възможен избор....
ти си силна и знам едно - АКО НЕ ПОТРЪГНЕ ще си идеш...не оплаквай обаче предваритено нещата - порсто си кажи, че това е шанс, който дължиш на вас и на малкия...а какво ще се получи - БОжа работа

за това какво ще се получи...аз се жених насила
сега съм благодарна, тогава мразех тези, заради които се омъжвах...
не правим планове, но дето се вика съдба/Господ/аллах - отреждат понякога съвсем различно от мислите и чувствата ни....
никога не съм предполагала, че ще бъда толкова щаслива в своето "нещастие" както приемах брака си преди 4г

catnadeen, това което казваш:
е така и не е така. Мъжката и женската гледна точка за една и съща история в повечето случай са толкова
противоречиви, че като слушаш двамата участници в една и съща драма, се чудиш дали разказват за едно и
също нещо. Освен това знам един мъж колко може да изкриви истината, за да я направи угодна и удобна.
Аз давам мнението си на база личен опит и на база поста на запазена марка.
Не съдя никого, просто казвам на момичето да мисли хубаво, щото това иди ми - дойди ми, ела си - ходи си
е убийствено за психиката - и нейната и на детето. А тя не е убедена че го иска, даже май-обратното.
Мъжа и в тази ситуация не ме интересува. 

абе така или иначе е дала шанс
сега да стисне зъби и да почака да види...пък знае ли човек може пък този мъж да се промени...
странно що така отраз поискал да се върне....и що поискал да си тръгне
въобще историята има много неясноти, които и запазена марка не споделя /и правилно - не знае кой чете/
личния ми съвет е да се абстрахира от нашите менния - не можем при толкова много неизвестин в тази история да дадем правилно решение...може и някой и да уцели ама кой ли ще е ....
та - да не ни слуша, а да види какво ще стане...очи да видят, ръка да пипне...
знам само едно - ако не й хареса, скоро ще е тук "щасливо" разведена, но пък ако успее брака й - ние най-много ще се радвама за нея
успех! запази спокойствие, но и не му давай да си разиграва коня...ако не се отнесе с нужното уважение след като и той има винаа за случилото се...знае пътя през вратата!
веднъж си се оправила - винаги ще се справяш и сама...и с него дори ако се наложи!

Така...,
ще ти кажа какво мисля по същество - разбор на чувствата ти не мога и няма да правя..,
но ти наистина трябва да се опиташ да го направиш заради самата себе си!

Та принципното ми становище е ---- ако сърцето ти наистина е изстинало напълно към този човек, само заради детето не си струва.  И какво значи "прибира се в събота"? - това звучи все едно той ти е казал:"реших да се върна".., а ти си отговорила:"ами добре тогава"... Изобщо не виждам участието на твоята личност и твоята човешка воля в това "решение". --------- Извинявай ако съм рязка, ама писанията ти ми се струват дезориентирани и лишени от собствен смисъл, сякаш си в транс, пуснала се по течението и си се оставила то да те носи...
Искам да те поразтърся от тоя унес, затова ще ти кажа следното, пък ти ако искаш ме чуй: Няма нищо по-лошо от това, когато си изправена пред особено важна житейска дилема, да се самозаблуждаваш че уж вземаш някакво решение, пък всъщност да се оставяш на течението да те отведе в някаква посока! Събуди се! Погледни навътре в себе си и си задай въпроса изпитваш ли още чувства към тоя мъж... и се постарай да си отговориш максимално искрено - не каквото ти се иска да е, а това което наистина изпитваш. И ако отговорът на този въпрос е утвърдителен, то тогава и даването на шанс има смисъл. В тоя случай също ще е добре, доколкото е възможно обективно да прецениш способен ли е твоят човек на промяна /ти най-добре си го познаваш/... и ако действително смяташ че е вероятно той да е преосмислил нещата, просто си длъжна да опиташ отново - при това не само заради детето, но и заради вас двамата.    Ако обаче в теб всичко е претръпнало към него.., лично според мен не си струва да правиш "жертви в името на детето". Да вървиш упорито срещу същността си е най-вредното, което можеш да си причиниш - с времето угнетението в теб само ще расте и ще дойде ден, когато ще плачеш много по-горчиво от сега, защото ще чувстваш че вече не можеш да продължаваш така.., а междувременно детето ще е още отраснало и още повече свикнало с присъствието на баща си около себе си и още по-трудно ще ти е тогава наново да вземеш решение за раздяла... Казвам ти го като човек, който е минал точно по този път.., ама аз поне имах "извинението" когато го прибрах навремето моя бивш, че още изпитвах доста силни чувства към него, но нещата се сринаха в последствие окончателно...

Дългичък се получи поста и мислите ми вероятно не звучат много подредено, но се надявам да извлечеш полезното за себе си от тях! 
Късмет!

Незнам и аз самата как изведнъж реши да си идва! За всичките тези месеци раздяла сме се виждали само в събота за да дам детето и после той да го върне... Говорехме по нашите неща в самото начало няколко пъти изяснихме се той каза, че не искал да живее с мен, да си подам молба, да се консултирам с адвокат... Последно уговорката бе да извърши всичко необходимо с неговия адвокат, аз си казах какви са моите условия, той неговите и просто трябваше само да подпиша и да се пусне молбата.... Вчера дойде и аз мислех, че сигурно ще говори нещо свързано с развода, а той просто ме втрещи! Липсвала съм му, искал да си дойде... И аз питам как така изведнъж, каква е причината и той разбира се, изтъкна единствено това, че съм му липсвала! Питаме дали той ми липсва и бях честна с него, че е било така само в началото, после са били смесени чуства, а сега просто свикнах да съм сама! И при въпроса ми, как е решил да си идва и защо чак сега, какво е правил и чакал тези 5 месеца, той ми заяви, че е решил да си дойде в събота и че  той мен няма да пита какво съм правила за тези месеци,искал да си дадем шанс! И разбира се, както вчера, така и днес просто не мога да разбера какво се е случило за да стигне до тук та да се прибира... Той където говореше, аз с теб няма повече да живея, не те обичам, не ми създаваш домашен конфорт и какво ли не! И сега друго запя! Отговор на това, как така се промени изведнъж едва ли ще получа някога лично от него!
Нямам участие в това решение, просто го приех!
Не само, че съм в транс, просто незнам какво се случва около мен... Всичко някакси минава покрай мен и нито имам силата, нито волята да се опълча срещу това! Ако сгреша! Искам да дам шанс, не защото го обичам, нямам чуства, а просто за да знам, че съм го направила, че съм се опитала! Ако се подредат нещата добре! Ако ли не, поне ще е чиста съвестта ми пред детето ми, пред мен самата до някъде, че съм се опитала да направа нещо, за негово или за общо добро! Върва срещу себе си, знам! Знам, че може да е поредната ми грешка в нашите отношения и че след време едва ли би било по-лесно на детето, ако пак се повтори всичко! Дали ще е по хубаво незнам...надявам се! Надявам се, защото страха ми в момента, че пак може да си направи същите своеволия е много по-малък от това, ако се наложи да мине детето ми отново през всичко!
Знам, че само "заради детето' не си струва да го приема обратно, но пък детето ми е достатъчна причина да се опитам.... Неговото щастие е много важно за мен, той е целия ми свят, всичко, най-близкия ми човек, въздуха, който дишам, силата ми, всичко това за мен е сина ми!Знам, че ще бъде щастлив татко му да си е вкъщи, а аз просто трябва да се справя и с това.....
Просто загубих себе си!
Вчера ме попита, кога ще си сложа отново халката, казах му, че тогава, когато заслужи сигурно ще си е сложа пак... Всякаш тази халка ще промени нещата!
Днес сутринта се надявах, че ще се окаже сън, че не може да ми се случва това, но не е! Страха ми и болката ми сега са много по-голями от преди няколко месеца! Просто незнам.... толкова са объркани мислите ми! Дано поне той знае какво прави!

Не знам защо сте се разделили. Но освен дете имаш и родители. Те какво мислят за връщането на блудния син?
Ако ми се случи аз бих пробвала да си оправим отношенията. Но просто много бързо прощавам на хората, забравям, че са ме обиждали и все се надявам на по-добро. Но бих пробвала само заради нас двамата, не в името на детето. Детето и без баща ще порасне, друг ще си намери. Имам лош пример - роднини след лоша постъпка на мъжа и изнасяне - живеят отново заедно от 1973 г.  само в името на дъщерите. Да не коментирали в у-ще, че са деца на разведени. Е, жената още от тогава изглежда състарена, погледа и е озлобен, влизат в къщи и са като съквартиранти. Била съм много пъти на гости - личи си. Дъщерите пораснаха, чувстваха това винаги и сега просто не уважават майка си. Пред хората - сплотено семейство, грижа един за друг, а в къщи - гледат се равнодушно и водят служебни разговори. Споделяли са с мене, че това не им харесва и положиха усилия да се оженят надалеч, да се виждат рядко.
Има време до събота, помисли си и според мене - пробвайте.

ще се справиш и с това
какво ще стане...не знам
нямам и идея...имам няколко и те са корнно различни една то друга
знам само, че си постъпила правилно - за мен поне...
другото не зависи то теб и ще се определи от двама ви...но ще се иска и малко твое участие....
успех и пиши...като напишеш не става по-леко, но понякога на др ден като прочетеш виждаш по-ясно нещата за себе си...