Страх и нежелание да се общува с други деца - Това надраства ли се?

Здравейте мами, имам питане, защото се притеснявам. Дъщеря ми, както ще видите от лентичката ми, е на 2,9 години и въобще не иска да играе с деца. Не е оставала при бабите, ходи малко на ясла, защото получи хроничен здравословен проблем, много е привързана към мен и към баща си, но към него по-малко. Като беше по-малка играех с нея, почти не се занимавах с домакинството, беше ми приятно да общувам с детето, но сега то ме възприема май като играчка или най-любим партньор за игра, а аз искам вече да играе с деца, а аз да се занимая с домакинството, защото пък мъжа ми роптае. Не че не съм я извеждала при деца, напротив. Но тя сякаш се страхува от тях, не желае да дели играчките си, а желае да играе с играчките на другите, но когато те си ги вземат плаче и се оплаква, че не й дали да играе. Опитвам се да обесня, че е хубаво да се споделят играчките, но знам, че заради възрастта и заради етапа на развитието й в момента не иска да дели особено. Имаме лек напредък от две-три седмици и иска да се среща с едно дете, но срещнат ли се двете започва един рев, едни чудесии, че не й се дават играчки. Хем се опитвам да я разбера, хем вече се дразня и за мое и нейно голямо огорчение - все по-често си изтървам нервите и й се карам заради поведението. Знам, че не е редно, че това само ще влоши нещата, но просто много се уморявам вече от тези изблици и постоянните обеснения. Като отидем на гости иска пак само с мен да играе, казва че се притеснява от децата. Аз започвам да играя с тях и се опитвам да я накарам да се отпусне и да се заиграе, а после да се измъкна, но се получава. А и аз съм човек и искам да общувам и с възрастните около мен. Тя като че ли ревнува и всеки път като говоря с някого и почва да ми говори нещо и да настоява да й обърна внимание. Денем е като залепена за мен.
Ако някой е бил в подобна ситуация, но детето му го е надрастнало, моля да сподели как е успял. Благодаря!