Вие ли сте най-успелите от вашия випуск?

  • 13 295
  • 261
  •   1
Отговори
  • Мнения: 274
...или сте най-големите лузъри?
Това лято имахме среща на класа. До сега не бях ходил. Гледам ги повечето едни ошмулени, неподдържани, постарали се така за срещата да изглеждат добре, но финансовите им проблеми прозират под дрехите - евтини ментета , вероятно от Илиенци, а житейските такива си личат от сенките и бръчките под очите. Всички онези отворковци от гимназията, сега са се разплули, народили деца и го играят недялко йорданов - системата им пречи за всичко, бъхтат за 5-6 стотин лева и псуват политиците. Само един, най-големият льохман, станал бизнесмен и се устроил добре в живота. В училище всички му викаха Пу.ьо, а сега е г-н Нешев! И след 5тата ракия, няколко от тези, които преди му биеха чембери за добро утро, го питат дали има работа при него. Добре, че беше той, че да има с кого да си кажа две думи.
А при вас как е? Къде бяхте преди и къде сте сега?

# 1
  • Мнения: 1 072
Съучениците от гимназията не съм ги виждала от бала. Тук там се срещам случайно с някого. Няма да разказвам съдби, но изводът ми е, че да си отличник е необходим един набор от качества, а за да си успешен - съвсем друг.

# 2
  • Мнения: X
Никога не съм си поставяла за цел да надминавам випуска. Като цяло  не  се опитвам да се сравнявам с тоя или оня. На сбирката от класа имаше някакви опити от страна на мои бивши съученички да разберат повече подробности, да видят дали пък те не са се минали в живота, ... такъв интерес проявиха към моята личност някои хора за един ден,колкото за цели 5 години не успяха  Laughing Скучна сбирка беше, едвам не заспах.Същите изроди си бяхме до един, само дето някои са си народили челяд и са се посбръчкали, но се ла ви. Всеки си е башка луд, оправя се както може. Не знам, може да се окаже,че съм малко извън сайдера,но на мен си ми харесва там.

# 3
  • Мнения: 24 467
Само наличието/ липсата на финанси ли определя дали сме уинъри или лузъри?  newsm78
Да знам как да си отговоря де, щот не съм се питала до сега точно туй.
На подобни срещи си говоря с народа повсевместно, без да се питам кой е по-по-най /не съм бати Енчо или Къци, все пак/ и ми е спокойно. Ти внесе смут в душата ми...  Cry

# 4
  • Мнения: 516
Нямам представа. Не съм ги виждала повече от десет години. Но по твоите критерии аз не съм успяла, така, че отговарям с не.

# 5
  • Мнения: 11 747
Песента от подписа ти много ми хареса.  Grinning
Иначе, не. Не съм най- успялата от випуска. Не ги знам другите, къде и колко са успели, но дано все някой е успял повече от мен.  Crazy И, само за пари ли става въпрос?
Загубенячка не съм, поне според мен. И като ученичка не бях. Много съм замечтана, за да бъда поставена в такива семпли категории - успяла или смотана.
А господин Нешев ти ли си? Защото много присърце си го взел.

# 6
  • Мнения: 24 467
Ами сигурно е Нешев, вероятно обича да говори със себе си, понеже едва ли има по- подходящи за целта.

# 7
  • Мнения: 3 575
За теб най-успели значи най-богатите ли?

Иначе това което забелязах при последната среща е, че отличниците на класа не са "успели", демек не са се ориентирали добре в живота.
Тези които не залягаха много на ученето, но пък разполагаха връзки и други ресурси са напред с материала, въртят добър бизнес.
Аз определено не съм най, но съм си добре.

Промяна във външния вид - голяма. Сладките момченца които бяха са се превърнали в оплешивяващи чичковци с шкембета.....
При жените - аз и още една сме надминали себе си в разкрасяването, а другите са зле  Mr. Green

# 8
  • Мнения: 502
     Не ходих тази година на сбирката. Бях с огромен корем. Но не съжалявам,и на мен ми е скучно на тези събирания.
А ти много обидно си се изказал за повечето си съученици,авторе на темата. Не всеки смята,че като спечели много мангизи е успял. Ама хайде,няма да го коментираме това,карай.

# 9
  • Мнения: 1 072
Сели, мъжът ми наскоро беше на такава сбирка и се върна със същите размисли и страсти. Беше дълбоко впечатлен от съдбите и вида на съучениците си. Сякаш чрез тях беше направил равносметка за себе си. Сравнението със другите е неизбежно според мен. Ако отида някой ден на такава среща, сигурно и аз ще се съпоставям с тези, с които уж сме получили равен старт. Един вид мерило за успех.

Девойки, напънете се. Темата е готина.

# 10
  • Мнения: 24
Няма да коментирам финансовата страна на успеха, защото е проява на глупост, цинизъм и простотия да се класират хората по този начин. В тези времена и без това обикновено на повърхността изплува най-мръсната пяна.
Срещата на стария клас е едно мило тържество, където си разказваме спомени и се смеем....е, пийваме си и по някое питие естествено. Аз от последната съм най-доволен, че си попълних и последните три липсващи бройки в колекцията със жени от моя клас. Явно жените помъдряват с възрастта.

# 11
  • Мнения: 11 747
Да се сравнявам със съучениците си - не знам, но ме е страх да се сравнявам със себе си. До някъде затова и не отидох на последната среща на класа. Остаряла съм, натежала съм, а те не ме знаят такава. Спестих им радостта да ме видят уморена и успокоението, че не са само те.   Но определено не става дума за пари.   Но, пък съм помъдряла.  Grinning

# 12
  • София
  • Мнения: 62 595
Нашата сбирка от гимназията беше преди няколко години (май 15-тата годишнина). За успешност или неуспешност не може точно да се говори, защото всеки е поел своя си път. Все едно се намирах на среща на лекарския съюз. Въпреки, че е предвидимо не предполагах, че с редки изключения лекарите, зъболекарите и фармацевтите са в такова изобилие. Любопитното беше, че с  изключения на 3-4 човека,  повечето са ходили да учат и са се върнали в родното място. И изглеждаха доволни - работата си върви, родителите са им осигурили жилища и им гледат децата. Изобщо, тих и спокоен провинциален живот. Аз съм от групичката на "емигрантите-авантюристи", дето все си търсят белята и не могат да стоят на задните си части. Затова е много трудно да се направи сравнение - на всеки животът му е различен.

 В общи линии на всеки животът му е се е развил с някакъв успех - било кариера, било замогване или просто щастлив семеен живот. Уж класът ни беше от най-амбициозните, но от това, което видях, като цяло всеки си е намерил това, което е искал. Може би точно в това се крие успешността.

Последна редакция: ср, 24 сеп 2008, 17:27 от RadostinaHZ

# 13
  • Мнения: 4 300
Тази година ходих на среща по случай 10 години от завършването. Бях с 40 градуса температура, драйфаща и дрискаща, та почти не виждах и не можах да оценя кой колко пари изкарва, но все пак: от 10 човека ( толкова си бяхме по принцип) двама имат дете, всички завършиха висше, един живее в чужбина, трима пътуват по кораби ( което може би ги прави донякъде финансово успели, около 5-6 хил лева/мес се изкарват по принцип), един се е завъртял покрай семейния бизнес, че и докторантура успя да завърши.
Странно, обаче баща ми ми зададе същия въпрос като се прибрах от срещата. КАзах му че може би 10 години са твърде кратък срок, за да пропаднеш порядъчно, не знам. Още повече годините между 18 и 28. Никой не ми изглеждаше пропаднал или беден.
Обаче наистина тея, дето имаха слава на хубавци, свалячи и т.н. определено изглеждат зле, надебелели, замърляни. От всички само аз и едно момче със собствен бизнес не сме погрознели, дори сме по хубави Mr. Green

# 14
  • Мнения: 274
Никъде не съм казал, че успеха се измерва единствено с пари.
Споделих просто какво видях с очите си.
Една съученичка, мечтаеше да стане журналист. Е стана. Но не е Венелина Гочева, приемрно, а е репортер в малък и световно неизвестен провинциален вестник. Има сбъдната мечта, има две деца, има съпруг, имат и апартамент на кредит. Тя успяла ли е според вас?  Честно казано, не ми изглеждаше особено щастлива от живота. МОже и да греша.
 

Общи условия

Активация на акаунт